Христо Карастоянов представи най-новия си роман „Послепис“

DSC05528Най-новият роман на ямболския писател Христо Карастоянов „Послепис“ бе представен снощи, 9 март,  в Синия салон на читалище „Съгласие“. Водещ бе журналистът Владимир Шишков. Зад тях бяха наредени карикатури на Христо, които са едно намигане към времето, описано в книгата – последните 40 г. на миналия век.

 

DSC05550В романа присъстват носталгията, споменът, сънищата. Ала споменът е лъжовна работа – в крайна сметка за едно и също нещо всеки си спомня различно, коментира Христо Карастоянов. Той сподели, че след излизането на книгата в края на декември много се е притеснявал как тя ще бъде приета, защото написаното в нея е много лично. За разлика от предишната „Една и съща нощ“, която е за Гео Милев и Георги Шейтанов – все познати в една или друга степен личности, което улеснява много възприемането й. Трябва да си спомняш почтено за своята младост, без срам за това, което е твоят живот, поясни авторът онова, което го е накарало да напише този толкова личен роман за времето на своята младост. Сега сме такива, каквито сме, защото сме живели тогава, в онова време. „Живеехме в едно блатце и не си давахме сметка, че големият свят ни засяга. И тогава сме били в големия свят, дори да не сме го забелязвали. Бяхме част от него, но това не можеше да го разбереш от „Работническо дело“, коментира авторът.

DSC05521На въпроса защо в онова сиво време имаше повече чешити, Карастоянов отговори лаконично:  “Някога в Ямбол имаше луди, сега има идиоти“. Ако тази книга е накарала някой да си спомни за онзи Ямбол от други времена, ако си спомним дворовете, игрите на топчета и на стражари и апаши, дансинга, да си ги спомним почтено и с любов, ще станем по-спокойни като хора. Като най-страшния въпрос на съвремието ни авторът определи това, че хората отвикнаха да разговарят, разделени сме за всичко и по всички въпроси. Ако някой не мисли като теб, преставаш да общуваш с него, затваряш се в себе си. Реакцията е: „Ти ли ще ми кажеш, бе!“, сподели впечатленията си Христо.

DSC05575По един въпрос обаче авторът и онези негови читатели, които вече са прочели романа, са на категорично различни мнения – кой е градът описан в книгата. „Това не е Ямбол! Ако някой нещо разпознае, аз съм невинен“,  категоричен бе писателят. Логиката на Карастоянов е ясна – всяко едно нещо от романа би могло да се случи и подобни неща са се случвали във всеки един град на България по онова време. Живели сме като двойници на самите себе си. Но въпреки това той едва ли успя да сломи убедените в противоположното. Защото ямболските читатели откриват в книгата съвпадения на къщи, имена, места и хора от своята младост в абсолютната им конкретика. А екс председателят на ямболския общински съвет Стефан Лазаров бе сред най-пламенно разпознаващите познатото. Пак той бе този, който искрено благодари на Карастоянов, че е написал именно тази книга. И тъй като все пак хубав роман се пише, когато авторът емоционално и всячески черпи от живия живот, Христо оповести, че тук, в Синия салон е Васко Маринов, който от първо лице му е разказвал как като войник е участвал в спасяването на социализма в Чехия.

DSC05578Писателят си призна, че май трябва да си направи списък за нещата, които е пропуснал в книгата, най-значителното е българската следа в покушението срещу папата, когато освен част от света, ставаме и негова мишена. Но … трябва да се сърди на особената природа на спомена, който каквото и да правим, винаги ще си остане непълен, крехък и именно затова така очарователен.

Четете умни книги днес, за да не се налага да четем пак забранени, бе любимото изречение, с което Христо Карастоянов призна, че завършва срещите си с читателите.

DSC05591 DSC05601 DSC05606 DSC05615 DSC05620 DSC05634

About the Author :

Leave a reply