Христо Карастоянов на 70 години, „Кукувича прежда“ – на 30

Ямбол, 27.02.2020 г.

Снощи Ямбол отбеляза 70-те години на своя именит съгражданин – писателя Христо Карастоянов, в препълнената с почитатели и приятели зала на Безистена. Едновременно с това беше отдадено заслуженото внимание на друг юбилей – 30 години от издаването на романа „Кукувича прежда“ и бе представено новото му издание. Събитието, гости на което бяха и областният управител Димитър Иванов, и заместник-кметът на община Ямбол Енчо Керязов, бе организирано от ОП „Туризъм и култура“-Ямбол, ИК „Жанет 45“ и Дружеството на писателите-Ямбол. Много специални участници бяха издателят на Христо Карастоянов– Божана Апостолова, собственик на издателство „Жанет 45“ и редакторът на „Кукувича прежда“ Красимир Лозанов.

„Той влезе в първата редица, а те са там двама-трима, на най-големите автори в България“, бяха думите на Божана Апостолова по адрес на юбиляра. Тя отбеляза, че 30 години издава литература – „с пълното убеждение, че ако нацията е духовна, ще върви напред“. Издателката заяви, че отбелязваме 70-тата годишнина на Карастоянов с една от великите книги, каквато е „Кукувича прежда“.

Първо се появява „Перпетуум мобиле“ – сега това е първата част от книгата, издадена през 1984 г. в издателство „Хр. Г. Данов“, редактор е Добромир Тонев. Книгата е написана, когато Христо Карастоянов е на 33 г. После, през 1987 г., в издателство „Български писател“ излиза „Сбъркана хроника“ – сега това е третата част на трилогията. През 1990 г. е издадена „Кукувича прежда“, която хронологично се вписва между първите две книги и дава названието на цялата трилогия. Така че трилогията „Кукувича прежда“ представлява три романа, свързани с общи герои, общо място и атмосфера. Именно като трилогия тя вече е издавана през 2001 г. от „Хр. Г. Данов“, издавана е и от издателство „Захари Стоянов“, излиза и в Германия.

Когато предложили на Христо за юбилея му да бъде издадена именно трилогията „Кукувича прежда“, най-напред той реагирал, че това е нещо старо и мислел за издаването на разкази, разказа редакторът Красимир Лозанов. Все пак бързо се съгласил, очертали границите на редакторската работа така: „Четеш и каквото не ти харесва, го маркираш. И ако можеш да ми обясниш какво не ти харесва….“ Така работили няколко месеца. Започнали да мислят как да внесат някакъв юбилеен отпечатък в това издание. Тогава възникнала идеята Христо да коментира себе си, отделни сцени в текстовете от позицията на своите 70 г., т.е. да направи апострофи към самия себе си – късният Карастоянов коментира и тълкува на места книгата на младия Карастоянов. Това е едно от добрите, важни достойнства на това издание, подчерта редакторът.

Събитията в книгата се случват в малък провинциален град, но макар и неназован, топосите в този град са много ясни – пл. „Кобург“ е пл. „Освобождение“, напр. – т.е. това е книга за Ямбол и онова, което се случва в този град през годините 1923, 1924 и 1925 г. до атентата в „Св. Неделя“. Книгата кореспондира в някакъв смисъл с романа „Чамкория“ на Милен Русков, който е за случващото се след атентата, докато „Кукувича прежда“ е за годините между 1 август 1923 г. до самия атентат през 1925 г. Важно място заема събитието от 26 март 1923 г. – т.нар. „ямболска война“, т.е. разправата на полицията с ямболските анархисти. Това събитие е отправната точка в романа. „Това не е исторически роман и не е роман за Ямбол. Това е роман историко-философски и е роман за България“, бяха думите на Красимир Лозанов. „Това е текст, който разказва по какъв начин наред с цялата красота, игривост и делничност на живота в един малък град, как сред тези събития започва лека-полека да изпълзяват миазмите на радикалните политически доктрини. Започва да се усеща дъха на анархо-комунизма, на фашизма. В много от своите страници романът е смешен и много забавен, но голямото майсторство е, че постепенно този смях започва да застива в една ужасна, плашеща гримаса и това е гримасата на българското зло. Този роман е изключително актуален, защото сюжетно ви се натрапва това, което гледаме около нас като български и като небългарски събития и този паралел е убийствен. Романът показва какво причиняваме сами на себе си българите в България. Всички го осъзнаваме, не го искаме, но то се случва, въпреки всичко. Тази актуалност за мен, като помощник на Христо и като негов читател, е изключително важна, защото показва, че книгата, писана преди 30 г., е уловила механизмите, по които се случва българският живот“, сподели Красимир Лозанов. „Написана е с изключително интересен език, мозаечен наратив – мозаечно развитие на нещата, преплитане на героите, но то е толкова забавно с вкарани събития от регистъра на комичното и трагичното, че книгата е абсолютно великолепна като език. В момента няма нито един български автор на възрастта между 30 и 40 г., който да може изгради такъв плътен, релефен, майсторски написан текст“, отбеляза редакторът на книгата. За него е било учудващо и тъжно, че никой не бил чувал за тази книга в Пловдив и София.

„Кукувича прежда“ се съотнася с другите два по-късни романа на Христо Карастоянов – „Една и съща нощ“ и „Животът няма втора половина“, и те могат да се четат като едно петокнижие, допълни Лозанов.

Художник на корицата е Димитър Келбечев.

Актрисата Велика Видева прочете стихотворение, посветено на Христо Карастоянов, написано от поета, председател на Дружеството на писателите, Тенко Тенев.

Думи, искрени и лични, сподели и другият голям национален писател, чиито живот преминава заедно с Христо Карастоянов в Ямбол – Любомир Котев. Той призна, че животът му би бил доста по-неинтересен и празен, ако го е нямало в него Христо, ако не му е помагал във всичко и всякога. Много често той е единствения човек, на когото е можел да каже без риск да не бъде разбран и смята, че Карастоянов го е търсил по същата причина. „Винаги съм имал нужда от него като стимул. Нашето съперничество никога не е било борба, то е било по-скоро забавление. Все си мисля, че по някакъв начин се допълваме. Връстници сме, случи се така, че дълго време работихме заедно, а и имаме един произход – дядовците ни са дошли от Гюмюрджина. Орисани сме от една орисница, печем се на един огън – това са неща, които го правят много нужен на мен човек“, сподели Любомир Котев. Той подчерта, че Христо е необходим на всички нас, на нашия град, защото той е един от хората, които продължават добрите, великите традиции на този град. Времето, което той описва, в което се вторачва, е времето, когато „щакат идеите“, когато се ражда кръжецът около дядо Кръстев, когато се създава списанието „Кресчендо“ и Манифеста за борба срещу поетите, онова време, което е впрегнало анархистичния дух на Ямбол и го е превърнало в естетика. „Христо със своите произведения е човекът, който опазва тази добра традиция, даваща физиономията на този град. Затова този град трябва всякога да му е благодарен“, обобщи Любомир Котев.

Проникновени думи за Христо Карастоянов и творчеството му каза директорът на Регионалната библиотека в Ямбол и секретар на Дружеството ни писателите в града Димитър Бечев.

Самият юбиляр Карастоянов, както е става на подобни събития, получи думата съвсем на финала. Както е обичайно за него, той бе остроумен и самоироничен: „За човека най-важни са първите 7 години. Да, ама първите 70, с тях какво правим? Много често станем ли на 70, ги ползваме да трием каквото са ни научили през първите 7. Много глупости съм направил през тези 70 г. Доживях да видя халите, превърнати в такъв център. Тук, където плющяха перките на месомелачки и се мятаха шарани – орган. И пред него – Карастоянов. Туй, ако не е гротеска… здраве му кажи“, каза той в неподражаемия си стил. Писателят подчерта, че се радва да го имаме този център, т.е. Безистена, във време, когато се затриват паметници.

Христо Карастоянов сподели, че е било голяма забава правенето на това ново издание на „Кукувича прежда“, защото 70-годишният Карастоянов е редактирал 30-годишния Карастоянов. „Много глупости съм правил в живота си, но в едно съм сигурен – не се отказвам от нито една дума, която съм написал. Хубава, лоша – няма никакво значение. Не се срамувам, не се отказвам“, заяви категорично авторът на около 30 знакови книги в българската литература, който имаме привилегията да живее сред нас, да срещаме по улиците и кафенетата.

Обичайната в подобни вечери за автографи опашка бе неописуемо дълга, но търпението на почитателите бе равно на желанието им да имат подписа на Христо върху негова книга тъкмо на юбилея му.

Светлана Чамова

About the Author :

Leave a reply