Христина Женкова: Преди 143 г. ямболци вдишват първата свободна глътка въздух

Намираме се на едно историческо място, което е наситено с много спомени и с много емоция. Тук на 17 януари 1878 г., след 505 г. османско владичество, ямболци дишат първата си свободна глътка въздух. На това място подобаващо и вълнуващо те посрещат авангарда на 23 Донски казашки полк, начело с полк. Николай Бакланов. Кога, ако не днес, ще отделим време да се върнем назад във времето, да успеем да съпреживеем с нашите предци последните месеци преди свободата, да споделим техните надежди и илюзии, да усетим духа на възкресението.

В навечерието на Освобождението всички сведения определят Ямбол като един средно голям град с около 8000 души, добре устроен и развиващ се в пределите на Империята. Вековете съвместно съществуване са наложили баланс на търпимост и съжителстване на различните етноси в града – българи, турци, евреи, арменци и др. етноси. Животът в града тече равномерно по установен от вековете ритъм.

И обявяването на 11-тата поред война между Руската и Османска империи от 1877 -1878 г., влязла в българската история като Освободителна, в началото остава встрани от вниманието на ямболци. Достатъчно изстрадали още от 1830 г. по време на “Голямото Московско”, спасени по чудо от артилерията на Шефкет паша през 1876 г., те не приемат с ентусиазъм и плам тази война. Нещо повече, в дълбокия тил на военните действия те продължават делника си, както векове наред са го правили.

Нещата се обръщат след първото освобождаване на Стара Загора през лятото на 1877 г. Тогава градът и неговите жители се раздвижват. Очите на българите заблестяват с искрата на новата надежда за свобода, която е на една ръка разстояние. Мюсюлманите бързо напускат града и поемат към Одрин. За опазването на българите от набезите на черкезите, ямболци, начело със Ставри Дражев, образуват доброволен отряд милиция. Но радостта е кратка. Развоят на войната чертае напускане на Ст. Загора от руснаците в посока Шипка.

Завърналите се османци вече не са същите мирни съграждани и добри съседи, както пишат в спомените си съвременниците. Тяхната враждебност става открита.

Напрежението започва да се усеща. Положението става критично след падането на Плевен, зимното преминаване на Балкана от руснаците и мощния им щурм в Тракия. Тогава настъпват най-тежките дни за нашия град.

Новата 1878 г. ямболци посрещат в страх от неизвестното. Дори са се сурвакали а 30 срещу 31 декември, защото не са знаели дали ще посрещнат новата 1878 г. Всеки ден през града преминават части на отстъпващи османски редовни и нередовни части. Населението търси убежище в Ормана, на Зайчи връх и в домовете на заможни турци от Първи отдел на града. Градът е подложен на опустошение. Най-тежки са дните, известни като “5-те дни на ужаса” между 12 и 17 януари – тогава градът изживява своята голгота.

На 12-и януари преминава турска редовна войска, която се установява в подножието на днешния хълм Боровец. Тя унищожава градините и лозята на Кърклар баир и при отстъпването си запалва хълма.

13-и януари е най-тежък за ямболци, защото са запалени са двете български черкви в Каргона – „СВ. Георги“ и Св. Троица“. Направен е и опит да бъде взривен Безистена.

На 14-и и 15-и януари – разграбени са българските дюкяни, работилници и къщи в Каргона.

На 16-и януари – през града преминава последната колона от 10 хиляди отстъпващи турски войници.

Градът притихва, няма движение по улиците, населението е в очакване на неизвестното. И то, и градът търсят начин да се съхранят и опазят.

Затова и на 17 януари около 17 ч., когато руснаците влизат в града откъм Сливен, първоначално никой не ги посреща. Руснаците, на коне, в галоп преминават през тъмнеещия град и спират почти в края му, където сега е паметникът. Конете тропат нервно в студа, лицата на войниците са смръщени, говорят насечено. И тогава, чули руска реч, ямболци отначало плахо, а след това уверено, излизат от скривалищата, правят арка и посрещат русите подобаващо. “Момент неописуем, върховен!”, възкликват летописците на събитието.

На този ден – 17 януари, ямболци затварят последната страница живот под чуждо владичество и отварят новата, златна страница на свободния живот.

Официалните доклади описват Ямбол като призрачен град. В докладите се пише, че от някогашния цветущ Ямбол не е останало почти нищо. Но използвайки възстановителните си сили, градът и неговите жители бързо се съвземат. За сравнително кратко време, около 2 десетилетия, ямболци успяват да изправят града, да излекуват раните му, за да го издигнат и да достигне през 30-те години на ХХ век като един от най-гостоприемните и най-добрите градове в Царство България. Всичко това е заради голямата и силна връзка между жители – град.

И нека днес, поздравявайки се с празника, да си пожелаем здраве и сили да следваме и отстояваме завета на многовековния ни град – ако искаме да вървим успешно към бъдещето, трябва да го правим заедно и да бъдем  единни. И нека всеки един от нас се обърне към себе си и да направи необходимото за благоденствието на Ямбол. Така както той – градът, ни приютява, пази, топли и обгръща.

Слово на Христина Женкова от Регионален исторически музей на церемонията за честване на 143 г. от Освобождението на Ямбол

About the Author :

Leave a reply