Хореографът Петър Димитров с най-високото отличие – „Златно огърлие“
С най-високата награда на Съюза на музикалните и танцови дейци в България – „Златно огърлие“ за изключителен принос в развитието на българската танцова култура, бе удостоен Петър Димитров, хореограф и директор на Фолклорен ансамбъл „Тунджа“. То му бе връчено от зам.-председателя на Съюза Любчо Василев снощи, 31 октомври, в читалище „Зора“ в Ямбол. Това стана в края на срещата с твореца, която е част от поредицата „Приятелите на Зора“. Събитието бе под знака на 36 г. под стряхата на „Зора“ и 60-годишнината на Петър Димитров. Подчертано беше, че никак не е случаен фактът – срещата се провежда в навечерието на Деня на будителите, защото да запалваш младите в любов към към българското е стопроцентово съвременно будителство.
Цялата вечер премина като пътешествие през един живот, богат творчески търсения и постижения. Пътуването започна от самото начало – Петър Димитров започва да танцува на 10 г., на 14 г. напуска родния Видин, за да става първо геолог, но това отклонение от съдбовния път трае съвсем кратко и по настояване на майка си той постъпва в Държавното хореографско училище в София. После естествено следва Пловдивският музикален педагогически институт, специалност „Хореографска режисура“. В залата присъстваха знакови хора от живота на Петър Димитров – вуйчо му, Мариян Василев, с когото 4 г. са седели на един чин в хореографското училище, негови състуденти, сред които бе и акад. Тодор Кръстев.
Спомените преминаха през времето, когато е танцьор в Пловдив, а после – 3 г. хореограф на глухонеми в същия град. В Ямбол Петър Димитров идва през 1986 г., става главен хореограф на Тракийския ансамбъл. Съдбоносна е срещата му със Стоян Гагов. Досега Петър Димитров е автор на над 25 танца.
Изненадата за него бе поднесена от ансамбъл „Тунджа“ – те изпълниха част от първия му авторски танц „Перчинковци от Видинско“. Самият Петър Димитров обаче успя да изненада и авторите на сценария, като се включи сърцато в танца. Поздрав имаше и от най-малките – 5-годишната Ванеса Кичукова изпълни песен на Елена Граматикова. Музикалните изпълнения и диалогът с юбиляра се редуваха от спомени, споделени от първо лице – от доайена на читалище „Зора“ Радка Калудова; от Георги Нойков – диригент на Тракийския ансамбъл; от дългогодишни директор на ОДК Петя Иванова.
Срещата продължи с три акцента – самодейност, преподавателска дейност, промяната. Работата му в сферата на самодейността е изцяло съвременно будителство: танцови състави в Кабиле, в Ботево, състав „Усмивка“ в Роза; 10 г. ръководител на танцови състави към ОДК. Седем години преподаване на танци в училищата „Ради Колесов“, в „Климент Охридски“, в „Ат. Кожухаров“, в националното училище „Филип Кутев“ в Котел.
Разговорът не подмина и зората на демокрацията, когато ансамбъл „Тунджа“ е сринат, и създаването през 1991 г. на фолклорна група „Стил“, преобразувана после в „Ритъм“, а след това и времето, когато той вдига отново на крака ансамбъл „Тунджа“ до днешното му състояние. Имаше и „Спомени в снимки“.
Своето заслужено място зае и 5-годишният период, когато Петър Димитров преподава народни танци сред българската общност в Болград, Украйна. Там той ръководи 9 състава, прави около 30 български танца. Има 23 лични и 30 колективни награди там. Сред колекцията му от отличия са и наградите „Кристална лира“ и „Златна корона“ с Ансамбъл „Тунджа“. Удостоен е с наградата на община „Тунджа“ на името на Джон Атанасов.
Светлана Чамова
