Фотоизложбата на Любомир Сергеев раздели публиката на лагери

Фотоизложбата на Любомир Сергеев, открита в галерия „Жорж Папазов” миналата седмица, е сред тези събития в културата, които разделят ценителите на два лагери. Единият лагер е този на апологетите на автора от Варна, работещ далеч от каноничните рамки на фотографията. Далеч не означава, че в града ни за първи път гостуват автори, чиито творби са правени в студио, а не на терен.

В студио бяха правени и актовите снимки на Начо Каменов-Кубето, чиято изложба беше едно от големите, и безспорни, събития на 2015 година в Ямбол. Защо тогава считам, че има два, противоположни лагера от рецепиенти на изложбата на Сергеев? Защото сравнително младият автор работи страшно много с това, което някои все още наричат нови технологии, а те вероятно вече са поостарели. Компютърът с всичките му възможности, както и другите технически джаджи, са инструментите, с които Любомир Сергеев създава своя творчески почерк, своя свят. Показаното в ямболската галерия е концептуално, цялостно, изчистено от случайни, временни настроения. Затова и авторът е подредил нещата си в няколко цикъла, всеки от тях рязко, дори драстично, отличаващ се от другия.

Така е между цикъла, в който Сергеев работи с движенията на човешкото тяло, избирайки за негов носител  художествената гимнастика. Един спорт, който по дефиниция е красив и ефирен, макар и в него да има много пот и лишения. Любомир Сергеев обаче търси, и намира, метафората, символа, изобщо тропите, в тялото, в движенията, и затова краят на лентата в един неин „период” се разпада на пух, а в друга творба от корема на гимнастичката избухва огнена течност.

Този цикъл е решен изцяло на черен фон, не случайно подчертавам – фон, защото той е възлов в стилистиката на варненския автор.И ако този цикъл е изцяло на черен фон, то другият е в жестоко преплитане на червения цвят с тъмно лилаво, комбинация, която е респектираща като визия. Визията е ключовата дума в стила на Сергеев, защото той измисля фотографията от началото до края, съчинява я, търси и фабулата, сюжета, персонажите. Изкуствен свят, свят на метафори и технически прийоми, и именно това противопоставя на лагера на неговите почитатели този на отрицателите му.

Чух от съгражданин, който е видял изложбата на Любомир Сергеев, че в нея има порнография. Няма порнография, а голи, по-скоро полуголи женски тела, по които се разхождат мишки, а на дивана до модела са застинали бели котки. Именно жената е   епицентъра  в творбите на автора, показани в тази изложба, още два цикъла са „посветени” на нея. Сергеев там я вижда властна, силна, подчиняваща, в краката й е тълпа от повалени мъжки тела, вероятно и души. Жената държи юзди, една метафора, която не е изненадваща, тя е перифразирана хилядократно в различните изкуства.

Но в света на българската фотография Сергеев действително е нова страница, той и работи, и вижда, света по друг начин. В изложбата му има една творба, която е решена в оранжево, тя е от различен тип – там може да се намери и сюрреализъм, един стил, който вече е стар, но когато се прави от майстори, както и всичко друго, разбира се, е мощен и продуктивен.

В един сайт прочетох, че Сергеев е нашумял с цикъла си „Българските икони – краят на историята”, в който големи български личности били омерзени от днешната реалност и затова слагат край на живота си. Видях този цикъл – той е много повече блудкав и елементарен, отколкото дълбочинен и осмислен.

Това не присъства обаче в ямболската изложба на носителя на статуетката „Виктория”, която е фотографският еквивалент на филмовите „Оскари”. В галерия „Жорж Папазов” Любомир Сергеев ни показва творби със силна естетика, които може да имат, и е нормално да имат, своите отрицатели, но е несериозно те да бъдат анатемосвани.

Когато липсва майсторство, находка, свежест, и най-добрият житейски миг или състояние , може да бъде похабен. Така че документалната, репортажната фотография няма да спаси никой, ако той не е белязан от дарба. А галерия „Жорж Папазов” не за първи път демонстрира, че отворена за всичко ново и свежо в изобразителното изкуство, така че в тази нейна политика гостуването на Любомир Сергеев не е случайност, а закономерност.

 Борислав Ненов