Фарсът с изборите

Фарс, ще рече, народна комедия, отразяваща куп житейски   недоразумения. Уточнявам изрично, защото фарсът, според някои, е и груба, неприлична шега. В нашия случай, това май е най-интересното, фарсът е и едното, и другото Току що отминалите местни избори безспорно са фарс, а дали са народна комедия или груба шега, зависи от гледната точка. Всъщност, най-често, комедията от грешки или недоразумения, върви ръка за ръка с неприличната, груба шега. Нашият народ, образно казано, си измисля странни, за да не кажа, перверзни забавления, а сетне, като осъзнае поредния провал, се псува. И красноречива, и подходяща илюстрация за всеобщото скудоумие, е че най-бедният народ в Европа гласува възторжено за дясна партия и дясна политика, въпреки мизерията, която го задушава. Дясната политика, би трябвало да се досеща всеки що-годе грамотен човек, не е социална политика, а тъкмо наопаки, облагодетелства по-заможните хора. Най-същественото, общо взето, са по-ниските данъци и по ниските заплати, което е удобно за имащите, но фатално за нямащите.

Бедните стават по-бедни, а богатите по-богати, не без помощта на дясната политика, но най-вече, заради липсата на ред и законност, на добра нормативна уредба, която гарантира правата на всекиго. Фарсът, дори заради тази само подробност, се превръща в трагикомедия, но у нас се случват още чудеса и няма нищо по-лесно от това, фарсът да прерасне в гротеска. Едно понятно, проумяно от мнозина вече чудо, например, е, че десните партии у нас не са десни, а левите не са леви. И тази поредна, нашенска кретенщина, е предостатъчна, за да оправдаем заблудилият се народ, който не знае, като че ли, за кого точно и за какво точно гласува. Не знае, не разбира, за какво точно гласува, всъщност, а за кого, виж, знае прекрасно, защото е очевидно, че вярва сляпо, веднъж в Н.Ц.В. Симеон Сакс-Кобрг-Гота, а друг път в субект без синя кръв, но пък пращящ от мъжественост, според всеобщото убеждение, като Бойко Борисов. Трудничко ми е да повярвам, че нашият, уж много досетлив народ, наистина повярва в онези митични 800 дни, но май наистина се случи тогава, което недвусмислено сочи, че фарсът с нашенските избори е започнал още тогава. Царят, очевидно, бе сериозно надценен, не заради унаследения аристократизъм, а заради недомислените или премислени, но несериозни обещания. Или заради натрапващата се различност, все пак, защото народът бе отчаян от управниците ни и настървено търсеше алтернатива.

Проблемът с недосетливостта или наивността на хората обаче не бива да пренебрегваме, защото никой, ама никой, не си даде сметка тогава, че няма никъде по света цар, който е роден, за да управлява република. А след закономерното сгромолясване на монарха-републиканец и превръщането на фарса в гротеска, наместо да отрезвеем, направихме поредния грешен избор. Логично е да се разсъждава тъкмо така, щом е близко до ума, че щом Царят е безсилен да те оправи, както се изразява възторженото множество, още по-трудно ще е на обслужващият го персонал да ти помогне в любовната несгода. Само че, последното, което ин интересува, когато даваме гласа си, разбира се, е логичното решение на проблема и тъкмо подобни увлечения ни превръщат в електорат, но нито можем, нито искаме май да се променим, щом фарса с изборите у нас е безначална и безкрайна комедия. Наистина безначална и безкрайна комедия, защото народът ни току се юрваше подир един или друг измислен, несъстоятелен водител, подир една или друга, непроумяна доктрина. Един фрапантен пример за народен любимец, например, е вездесъщият Жорж Ганчев, а друг мъжкарят Яне Янев, докато шашармите на „Атака” и прочее националистически формации, по същия алхимичен начин, се превърнаха в любими доктрини. И тук, щем-не щем, отново се сещаме за политическата и идеологическа кашотина у нас, която прави дясното ляво, а лявото дясно.

Не съм убеден, всъщност, че ГЕРБ е лява партия, но със сигурност е популистка партия, което ще рече народна партия, маса народ  я припознава тъкмо като народна партия. От подобни, химерични, увлечения иде и наивната вяра, че човекът от народа може да свърши успешно това, с което е неспособен да се справи роденият аристократ. Таково мислене, това поне би трябвало да е ясно всекиму, категорично  отвежда към едно отминало време, което всички се кълнат, че ненавиждат. Няма политически субект у нас, ако не броим малобройните откровено комунистически формации, който да се идентифицира с отминалото време, но изглежда всички носталгират неудържимо. Невидимо, но наистина неудържимо, щом народът не се притеснява ни най-малко от присъствието на партийните секретари и ченгетата в партийните листи, а най-многобройни са бившите уж хора в десните уж партии. А що се отнася до действителното политическо битие на днешния безспорен победител в изборите, то е очевидно противоречиво, повтарям, дори според привържениците на тази уж дясна партия, въпреки членството и в ЕНП. Объркването на електората, би могло да се каже, е закономерно, щом народната комедия не е фарс, а гравитира към далеч по-сложната драматургия на гротеската. Объркването на електората, наистина закономерно в този случай, е още по-закономерно, когато се опитват да направят своя избор привържениците на лявото мислене.

Изборът най-често е не просто несполучлив, а фатално сбъркан, защото електоратът, за жалост, е наистина електорат, а за мислене е неуместно да се говори. Политическото мислене, зрялото политическо мислене, би могло да се твърди, е приоритет на едно незначително малцинство у нас, сред което представителите на така наречения политически елит се броят на пръсти. И това също е фарс, разбира се, поредният фарс, но по-същественото в случая е, че маса народ лесно би се подвел, когато Волен Сидеров, да речем, му обещава съблазнителни пенсии и още по-съблазнителни заплати, докато лявата уж партия не му обещава социални благини. Напротив, лявата уж партия е радетел за плоския данък, който е сериозна пречка за по-солидни постъпления в бюджета и по-ефективна социална политика. Не знам колцина осъзнават това, всъщност, но едно внушително мнозинство се досеща, по-скоро интуитивно, отколкото вниквайки в доктрината, че тези, които се представят като негови защитници, най-безсрамно му се подиграват. БСП, ако говорим откровено и сериозно, отдавна е изчерпала ресурса си май и дори ако иска действително да помогне на социално онеправданите е безсилна да го направи. Пределно ясно е защо на всички, дори на най-закостенелите комунисти, щом се вижда с невъоръжено око, че наместо да се отвори към хората, партията се капсулира и бе обсебена, буквално обсебена, от комунистически субпродукти и напористи кариеристи.

Естествено, очаквано беше, като че ли, като се разбягаха най-креативните или поне най-активните кадри, да намалее чувствително и идеологическата и мощ, политическата и стойност изобщо. Тъкмо това, като че ли, се случи, щом надделяха идеите, които променят политическия и профил произволно, необосновано, и взеха връх хората, които я компрометират. Лявата уж партия БСП отдавна не е лява, което признават дори лидерите и, а тази тъжна реалност е повод и за куп политически спекулации. Разрояването на уж левите, социалистически и социални партии, е бял кахър, а доста по-сериозен проблем са националистическите партии, разчитащи на същия електорат. Въобще, трагикомедията вляво би могла да свърши преждевременно, само ако БСП съумее да открие и приобщи новите хора, които са и нужни и лансира нови, социални политики, ако престанат най-сетне лидерите и да се крият зад евтината демагогия. Изтъквам това нарочно, защото фарсът с днешните избори и евентуалният фарс с утрешните, нямаше да го има и нямаше да гравитира той към гротеска, ако имаше действителна лява алтернатива. Невероятният възход на ГЕРБ се дължи преди всичко и най-вече на отчетливата липса на лява алтернатива, да действителна, реална лява алтернатива, която да улесни избра на хората. Липсва, апропо, и отчетлива дясна алтернатива, щом партиите от Реформаторския блок ту се прегръщат пламенно с ГЕРБ, ту безпринципно се препират. Няма нищо по-логично, може да се заключи, ако разсъждаваме с политически категории, хаосът и мизерията , в които сме затънали, да предопределят, да наложат фарса, като доминиращ жанр, не само при местните избори, а изобщо в ежедневието ни…

Любомир Котев