Учителят, когото помня – в читалище „Съгласие”

Години наред читалище „Съгласие” поддържа своята чудесна идея – в навечерието на Деня на будителите да организира вечер, наречена „Учителят, когото помня”. И години наред това е изпитание за тези, които пристъпват в Синия салон, защото срещата с учители, с които е преминала може би най-светлата част от живота им, връща лентата назад. Назад, където е имало страхопочитание към човека зад катедрата, имало е и тайни симпатии, които не бива да се разберат в класната стая.

Не бива, но често за тях знае целият клас, а и половината училище…

…Кера Димова, Георги Камбуров и Илия Михайлов бяха учителите, които събраха някои от бившите си ученици в читалище „Съгласие” в петък. И тримата бяха достолепни, но и мобилизирани, сякаш влизат отново в учебен час, и трябва да дадат максималното от себе си, за да не се изложат пред „хлапетата”.

Математикът Кабуров има зад гърба си 34 учителски години. Тръгва още през 1951 г. към „бойното поле”, като тогава е преподавател в Казанлък, но още на следващата година вече е в родния Ямбол.

Започва тук в Първа гимназия, след това е в Трета гимназия, има навъртени шест години в Гимназия „Васил Карагьозов”, където е бил най-младият сред учителите.

Идва времето на Политехническата гимназия „Васил Левски”, в която преподава 26 години, до пенсионирането си през 1985 г.

…Проф. Иван Томов, също математик, сега университетски преподавател, е минал през неговите „ръце”. И не бе забравил да поздрави учителя си, макар да липсваше възможност да се озове в читалище „Съгласие”. Там обаче бяха други ученици на Георги Камбуров, сред които нотариусът Димитър Лахтев. Той нямаше в петък вечер да изповядва сделка, и бе потънал в гимназиалното си време. После, заедно с други ученици на  Камбуров, не пропуснаха да си направят снимка за историята.

Кера Димова върви по друга пътека към ямболското образование. Завършила е гимназията в Елхово, там я пали за професията учителката й по химия. Съдбата е странна пиеса, и двете, учителка и ученичка, след няколко години вече са част от педагозите в основно училище „Данчето и Митошка”, днешното „Димчо Дебелянов”. Кера Димова разлиства за учениците си географската наука. „ Тогава нямаше закъснения, нямаше отсъствия, учениците бяха с амбиции и стремежи”, каза в Синия салон г-жа Димова, която помни всичките си ученици и до ден днешен. „Някои много са се променили, но е достатъчно на улицата да ми кажат името си, и веднага всичко изплува в паметта ми”, сподели учителката по география.

Третият учител, заради когото хората дойдоха в Синия салон, бе Илия Михайлов. Той е една от големите фигури в ямболската спортна педагогика, от десетилетия на неговия труд се крепи волейболната школа в града ни. От неговите възпитанички има участнички в националните отбори на България, както е и в момента  – Нася Димитрова скоро игра на световното първенство за жени в Италия.

Читалище „Съгласие” бе направило нужното, за да е хубава вечерта – свои песни изпълниха Ивет Багерова и Кристина Василева от Вокална група „Бижу” към читалището, както и Светослава Стоянова от школата по джаз и поп пеене, също към НЧ „Съгласие”.

Водещата Велика Видева дори предизвика сълзи в очите на някои от дошлите на събитието с присъщата и емоционалност. Пенка Илиева, началник на регионалния инспекторат по образование, и експертите по български език и по математика, също бяха на точното място.

Личаха фигурите и на дългогодишната директорка на основно училище „Данчето и Митошка” Райна Безуханова и на настоящия директор на Професионалната гимназия по земеделие „Христо Ботев” Тенко Боев.

„Всеки ден в училище преподавах на 150 деца, всяка вечер, ако не в 150, то поне в 100 семейства, съм бил обект на разговор, и не можех да си позволя да се компрометирам”, казва сега Георги Камбуров.

И е прав. Учителите, за хубаво или за лошо, са най-обсъжданите хора в обществото.

Ако превъртете лентата, няма как да не изплува от нея един човек – учителят, когато помним.

Борислав Ненов