Ученик от Хюстън преподава безплатно английски пета година в „Пробуда“

За пета поредна година през лятната си ваканция Себ Сийгър дава безплатни уроци по английски на всички желаещи деца в читалище „Пробуда“ в Ямбол. Себ е ученик в 11 клас и е от Хюстън, баща му е американец, а майка му Галя – българка, също здраво свързана с читалището. Тя е винаги до Себ в преподавателската му роля и по време на уроците извършва истинската трансмисия между двата езика, а понякога и култури. Като малка именно в „Пробуда“ Галя е усвоила първите знания по солфеж и е направила прощъпулника си в изпълнителското изкуство – на пиано. След това изминава дълъг път – завършва музикално училище в Бургас, музикална академия в столицата. В Далас учи флейта при проф. Джийн Ларсън – първа флейта на симфоничния оркестър на Далас, после при Гари Шокър – едно от топ имената флейтисти  в света. Сега дава частни уроци по флейта и преподава солфеж и теория на музиката в училище в Хюстън.

Питам Себ кое го кара да преподава английски през ваканцията, дали пък това не е някакво изискване за доброволческа дейност от училището му или нещо друго, за което не можем дори да се досетим. Оказва се, че няма нищо такова. В началото учил дядо си на английски и това му подсказало идеята, че може да прави същото и с деца. Помислих си, че е добра идея да дам нещо на обществото в  Ямбол, споделя момчето. Когато даваш, изпитваш удовлетворение и се чувстваш добре, е веруюто на цялото му семейство. Използва същата техника, по която него самия го обучават на латински в училище и признава, че в децата, които тук учи на английски, вижда себе си. „Просветление е да видиш как един човек започва да учи език и да го овладява“, ми казва Себ. В свободното си време като хоби той свири на флейта, обича да се занимава с роботика и всички видове точни науки – химия, биология… Латинският, които наесен ще учи за четвърта година, също му е сред любимите предмети.

Не се стърпях да не го попитам дали възнамерява да научи и български език. Оказа се, че го той разбира доста добре, но уточнява, че трябва да научи детайли от граматиката. Майка му допълни, че тази година й е казал – трябва да ме научиш да говоря перфектно български. Говори на нашия език с дядо си, понякога обаче бърка род и число, звучи смешно, ала Себ иска да го коригират и обещава, че няма да се сърди. И като потвърждение за напредъка му в овладяването на българския го чувам как, докато преподава, вмъква кратка фраза на български без никакъв акцент, което потвърждава, че става все по-добър.

Питам го и дали се чувства макар и наполовина българин, след като е роден в Щатите и целият му живот протича там. „Разбира се, идвам тук всяко лято от ранна възраст, от времето преди още да помня. Всяка година, докато пропътувам разстоянието от летището до Ямбол, вече имам чувството, че съм израснал в Ямбол“, казва младият българо-американец.

Днес, на 3 юли бе последният му през тази година урок. Обикновено курсът му продължава по две седмици, но поради учебна ангажираност този път е само една. Децата от групата му бяха написали на дъската бележка за сбогом, а от читалището му подариха сувенир, събиращ вълнуващи снимки от времето, прекарано тук. „До скоро, до догодина!“, бяха думите с които се разделихме със Себ и Галя.