Утринна трагедия с „Фейсбук”, или как ми разбиха любовния живот

Borko_poslВсички мними любовници в ранната сутрин бяха мъртви. Всички истински и фалшиви приятели – също. Дори нямаше кой да ми предложи да купя нещо, което я ми върши работа, я не. Никакво селфи, никакъв клип. И нищо мъдро от премъдрите книги.
Трагедия. И то само в първото действие от тоя уж никакъв ден – вторник, 27 того. Преди това драмата вече бе наченала – имаше една мижава лъжичка кафе, а лекарите са ми забранили да пуша на гладно. Мнимите любовници, пред които Моника Белучи и в най-силните си години, е нищо, все така ги нямаше. Нямаше го обаче и ключът за външната врата. Само котката бе в къщата, и пискаше за закуската си, след която да откърти поне до обед.
Котките все още нямат работно време, дявол знае защо.
Моята трагедия не била моя, оказа се сетне, когато най-сетне мнимите ми любови излязоха на хоризонта, когато въпреки лекарите, изпих една добра доза тютюн, а дори открих в един буркан и кафе, останало вероятно от времето, когато Бриджит Бардо бе парче и половина. Такъв прилив на енергия ме обзе, че обърнах цялата къща и даже намерих ключа за външната врата, за да разбера колко хубаво е да не си в панделата.
Това, че в САЩ, Австралия и Европа Фейсбук също беше се изпарил, не ме интересуваше никак. Имах уговорка с една дама да танцуваме туист, но тук, на Балканите, а не в Бостън, нито пък в Сидни. Още по-малко пък в Кан. Нито е време да ми връчват „Златната палма” (до пролетта има време, а сега там е тъпо), нито искам да съм французин от Мароко. Искам да съм с Жан Габен и Жан-Пол Белмондо, и да се спуснем по Яндзъ. Само че съм окъснял с 50 години.
Какво да правя обаче с Габен и Белмондо? Дори да тръгнем по Яндзъ, ще трябва да сляза в първото село, защото оная ме чака довечера да играем туист, а другата обеща такова селфи, от което „Плейбой” щяло да ми се види детско списание. Третата снощи сложи толкова усмивки, че не може да не е сестра на Парис Хилтън.
Само да върви това пусто глобално село.
Само да върви. Да видя пак стотици котки, да се порадвам на хиляди букети с цветя, от които да си избера за прощалния път. Със сигурност и там, отвъд, има „Фейсбук”, и през троскота отново и отново ще чувам как жените копнеят за мен, особено тези от руски произход. Така ще да стане, щом вчера сме били над милиард потребители.
Само да открия пустия ключ.
Защото този, който намерих, не бил за външната врата, а за офиса.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply