Урок по родолюбие “Благословена свобода – спомен за Ямбол” в библиотеката с ученици от Езиковата гимназия

25.01.2018 г.

Урок по родолюбие в читалнята на регионалната библиотека имаха днес следобед ученици от Езиковата гимназия „Васил Карагьозов“ в Ямбол. Той бе посветен на 140 години от Освобождението на Ямбол и озаглавен „Благословена свобода – спомен за Ямбол“. Изнесеното занятие се организира съвместно от Регионалната библиотека и Регионален исторически музей-Ямбол. Лектор бе уредникът в музея Христина Женкова. Тя започна с това, че донякъде парадоксално, но когато освободителите – 23-ти Донско-казашки полк влизат в Ямбол, няма кой да ги посрещне. И това не е случайно – градът е почти изпразнен, а малцината останали в него се крият. Малко след Освобождението Ямбол наброява към 8 хил. жители. Те са значително намалели спрямо 50 години назад, когато градът е 17-хиляден.  Причината е Руско-турската война от 1828-29 г. и последвалото масово изселване на много българи заедно с войските на Дибич Забалкански.

Христина Женкова живописно и увлекателно описа на учениците предосвобожденския Ямбол, животът, който е кипял в него, как са се спогаждали различните етноси.

Ямболци вече веднъж са се опарили от надеждата за свобода през 1830 г., изживели са ужаса от идването на Шефкет паша и неговата орда, така че тази поредна война не се посреща с голям ентусиазъм от жителите на града ни, разказа тя. Нещата се променят след първото освобождение на Стара Загора, когато надеждата възкръсва. Но радостта е кратка, развоят на войната чертае напускане на Стара Загора от руснаците в посока Шипка. Най-тежко става положението след падането на Плевен и мощния щурм на русите към Тракия. Всеки ден през Ямбол преминават отстъпващите османци. Най-тежки са дните, известни като “5-те дни на ужаса”. Докато населението търси спасение в Ормана, на Зайчи връх или в къщите на заможни турци, градът поема най-сериозния удар. Има безчинства, пожари, грабежи. По улиците е мъртвило. Затова, когато в следобеда на 17 януари в Ямбол влиза авангарда на 23-ти Донско-казашки полк, няма кой да ги посрещне. Едва като чули руска реч, ямболци отначало плахо, след това уверено излезли от скривалищата си да правят арка и посрещнат подобаващо освободителите.

В края на януари тук се установява 30-та пехотна дивизия на ген. Скобелев, за ранените е направен лазарет в Каргона.

От презентацията десетокласниците научиха имената на участници в руско-турската война с ямболски корени. Те чуха и историята на създаването на българския трибагреник, ушит от Стилияна Параскевова – също произхождаща от Ямбол.

Учениците слушаха с неподправен интерес увлекателния разказ за Ямбол и неговата история, разказ – който без съмнение, ще помнят трайно.