Уникални гравюри на художници-кореспонденти от Руско-турската освободителна война

Уникални гравюри от Руско-турската освободителна война, правени въз основа на рисунки с репортажен характер, могат да бъдат видени в ХГ „Жорж Папазов“ в Ямбол до края на януари. Изложбата бе открита вечерта на 17 януари, когато се навършваха 140 години от освобождението на града от османско владичество. Гравюрите са предоставени от Художествената галерия в Стара Загора.

„Такива изложби са голяма рядкост в нашата галерия. Художниците-кореспонденти, създали рисунките, са отразили ужаса и възторга от всички съпътстващи войната събития, заяви домакинът Петко Йорданов. Куратор на изложбата е директорът на галерията в Стара Загора проф. Марин Добрев, който я и представи. Той подчерта, че тя е насочена най-вече към младото поколение, за което Освободителната война е абстракция. То трябва да види изложбата не заради драмата на войната, а заради пътя на свободата, показан в нея.

Началото на тази уникална сбирка е поставено от Ангел Будев, който в края на 60-те началото на 70—те години е посланик на България в Хавана. Той намира в тамошните архиви почти цялото течение на много популярно илюстровано списание, съдържащо хрониките на Руско-турската война. Намирайки част от тези гравюри, той започва да се интересува какви са били тези художници, кореспонденти, журналисти не само на испанските издания, но и на Франция и Германия, които са отразявали войната. Днес някои от тези гравюри познаваме от учебниците по история, но малко от тях са останали. Предполага се, че половината не са достигнали до нас. Оригинали не са се запазили, останали са тук-таме отделни броеве от тези вестници и списания в Испания, Франция и Германия.

Преди 20 г. проф. Марин Добрев се е опитал да продължи делото на Будев, събирайки и правейки репродукции на гравюрите, които намира. В тях са запазени не само драмите на сраженията, битки, убити, пленени, но това е съдбата на няколко нации. За него е било особено интересно отношението на Германия, Франция и Испания към тази война. Въпросните илюстровани списания са изпратили едни от най-талантливите си художници, за да държат в течение на събитията своите читатели. Част от художниците са изминали целия път от Кишинев до Сан Стефано. Гравюрите показват, че тези кореспонденти са били изключителни майстори на рисунката и композицията. Уникален е начинът на създаване на гравюрите – докато се води боят, буквално на коляно, на лист те рисуват случващото се, правят го за няколко минути. Образите носят и емоцията на събитието, и риска на това събитие. Само можем да си представим с възможностите на 1877-78 г. как художниците са изпращали своите рисунки до редакциите си, гравьорите ги оформят и образите се отпечатват във вестника или списанието във вид относително близък до онова, което е било. Много от чуждестранните художници тръгват предубедени или с нагласата хладно да отразяват войната. Но виждайки начина, по който българите посрещат своите освободители, в гравюрите им започва да личи тяхното пристрастие. Запазени са спомени на някои от тези художници, които казват, че те така са обикнали българите, че са станали техни приятели. Освен това западните художници дават един трети поглед към войната, погледът на онези, които не са пряко засегнати от нея. „Когато на Шипка откриват стотици заклани, обезглавени, с набучени глави –  художникът може да не го нарисува, вероятно той знае, че неговият вестник няма да отпечата това, но го прави. Той вече е част от тази война и онова, което ще се случи на 3 март. Всички тези художници стават приятели на България, връщайки се в родината си мнозина създават произведения въз основа на онова, което минало през очите им“, разказа проф. Добрев.