Уникална колекция от автографи са събрали баща и син Бирникови

Невероятно богатство – безброй автографи от известни хора, събирани повече от 80 години, са придобили нашите съграждани Аспарух и Георги Бирникови – баща и син. А са безброй в буквалния смисъл на думата, защото броят им е неизвестен, а колекцията продължава да расте. Затворени са в три огромни, старателно подвързани тома. Началото поставя в началото на 30-те години на ХХ век бащата Аспарух Бирников, известен общественик и сътрудник на местния печат. Той започва делото си на 21 септември 1931 г., събира автографи повече от 50 години. Първият положил подписа си в безценната сбирка е самият Петър Дънов. Той е написал: „Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило“. В колекцията фигурират имена като Елин Пелин, Чудомир, Райко Алексиев, Стоян Чилингиров, Людмил Стоянов, създателят на българското кино Васил Гендов…

Кое е подтикнало Аспарух Бирников да събира късче по късче частица от знаменитите хора на своето време той обяснява десетилетия по-късно. През 1958 г. е написал: „Изучавайки графологията у мене се породи мисълта да събирам автографи от ония лица, които са успели да се издигнат по лесницата на живота на по-горни стъпала – писатели, художници, мислители, артисти, духовници, военноначалници и други с цел за едно графологично изследване.“ За това му е въздействала книгата „На гости у великите хора“, която, уви, е загубена през годините. И друго, още по-ценно нещо се е оказва пропиляно – тетрадка, в която Аспарух Бирников е записвал как, при какви обстоятелства е взел съответния автограф, как се е държал всеки от неговите герои, какво му е казал и пр.

Най-старите автографи – от 30-те и 40-те години на ХХ век могат да настроят човек философски. Много от имената днес са тотално непознати, но са хората са били знаменитости в своето време. Още едно доказателство, че именно годините отсяват истинските стойности от преходните. Тук е автографа на Георги Кехайов  – виртуоз на медния кавал, подписал се е на 7 април 1939 г., когато е бил в Ямбол. Редом до него е някой си Луиджи-Марио Маджитрати – италиански артист на арфа.

Често редом до името на човека има снимка, изрязана от вестник или списание. Някои само са се подписали, други са оставили интересни послания. Заслужилият артист от Народния театър Никола Балабанов е написал през 1943 г.: „Най-голямата награда за актьора са цветята и аплодисментите. А колко малко траят.“ В някои случаи зад няколкото небрежно написани изречения си личи характера на човека. Васил Гендов – създателя на българските кино с първия ни филм „Българан е галант“ от 1915 г.,  изобщо няма да е бил от скромните, щом като на 11 ноември 1937 г. е написал:  „Нека се знае, че за първи път и може би за последен давам автографа си сложен между многото“. На противоположния полюс обаче е друг велик български творец – Владимир Димитров-Майстора. На картичка, на която е изобразена не негова, а на Цанко Лаврентиев картина, той е написал: „Благодаря за приветите и пожеланията за моята 75 годишнина. Прощавайте, че не мога да изпълня желанието Ви, защото не се подписвам на работите си.“ Изумителна скромност!

В колекцията своя писмена следа е оставил и известният наш съгражданин ген. Стилиян Ковачев – герой от Сръбско-българската, Балканските и Първата световна война. На 21 октомври 1937 г. той е написал: „След 17-годишно отсъствие от родния град , намирам сега голяма промяна и напредък във всяко отношение. Прекланям се пред гражданските добродетели на моите съграждани.“

Министър Иван Багрянов се е подписал на снимка, където той е с любимата си малка сърна – датата е 18 февруари, 1939 г. От колекцията научаваме, че на 18 февруари 1940 г. в Ямбол е идвал актьора Кръстьо Сарафов, на когото е кръстена Националната академия за театрално и филмово изкуство.

И за да е ясно, че нищо ново няма под слънцето, само хората които се извървяваме под него сме различни, Стефан Савов – драматичен писател, заслужил артист е написал на 4 юни 1942 г.: „За своя голям труд българският актьор е най-малко възнаграден.“

Особено оригинално е присъствието в тази колекция от личности на големия езиковед и пурист Александър Теодоров Балан. Изцяло в духа на идеите му за чист български език, изпълнено с новообразувани думи е посланието му: „Здравище Боровец, Самоковско – 1949 г. Дето има принцип на живот, там имаме работа, не само напросто с материя. Съзрех във вестникопродавниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от нашего просветилище народно поради негодие старешко.“

В колекцията от автографи присъстват много духовници – митрополити, вкл. патриарх Кирил, а синът е продължил традицията и е прибавил подписа и на патриарх Максим.

Изключително интересна е кореспонденцията, която Аспарух Бирников е водил с няколко столетници – участници в Руско-турската война от 1878 г., участници в боевете на Шипка. 44 писма и една телеграма е разменил с Константин Викентиевич Хруцкий от Новоросийск, носител на Георгиевски кръст и орден „Георги Димитров“, починал на 109 г. Снимката е от 1958 г., тогава героят е бил на 103 г. Гавраил Андреевич Сатчиков, воювал на Шипка, е идвал в Ямбол на 5 януари 1932 г. Има картичка от Исак Макаров от Новосибирск, когато той е на 111 г.

Аспарух Бирников си е кореспондирал с големия Николай Масалитинов. На 2 април 1960 г. режисьорът му е изпратил снимката си – поводът е неговата 80-годишнина. Когато след години дъщерята – актрисата Таня Масалитинова, вижда тази снимка, започнала да я целува, повтаряйки: „Моят миличък татко…“, спомня си Георги. Оказало се, че само няколко месеца след изпращането й той е починал. На гърба на фотографията си Николай Масалитинов е написал на руски: „Блажен този, който е намерил своето призвание, нека да не търси друго блаженство. Той има призвание и цел в живота си. Това е чужда мисъл, но я повтарям с пълното убеждение за нейната правота“.

Аспарух Бирников събира своята колекция до 1986 г., когато е на 80 години. Последното, което е сложил в дебелия том, е изпратено от радио Москва. На картичка от тогава съветската столица е написано: „На нашия дългогодишен слушател и кореспондент Аспарух Бирников“.

А между впрочем по любопитно стечение на обстоятелствата, семейство Бирникови притежава и автограф на самия художник Мърквичка и то от 1884 г. Подписът е положен върху свидетелството за завършено образование в Областната реална гимназия в Пловдив на Щилиян Парушев Бирника, дядото на Георги Бирников. По предмета „рисувание“ му е преподавал не кой да е, а художникът Мърквичка. Любопитното е, че тогава се е оценявало по десетобалната система, така че в дипломата има оценки отл. 10, има 7, 6 и пр. След завършването през 1912-13 г. дядото започва да работи като бирник в Ямбол и от там идва семейната фамилия Бирников. Неговият син – Аспарух Бирников завършва икономическо училище в Пловдив. Бил е касиер-счетоводител на Земеделското училище в Ямбол, занимавал се с литературна дейност. Починал през 1991 г. Синът му Георги Бирников е предал голяма част от архива на баща си на Държавния архив в града.

Георги Бирников продължава делото на своя родител. Сам нарича себе си „ловец на автографи“ и признава, че  често известните хора, чийто подписи е искал, са го вземали за журналист. Георги поема щафетата през 1987 г. и първият му автограф е от Невена Коканова, взет в „Хидравлика“, където работи. В известна степен на него му е по-лесно – докато баща му се е сдобивал с автографите чрез бавна кореспонденция или издирване на хората на място, то при днешния развит транспорт и комуникации за сина е достатъчно те да дойдат в Ямбол. А през години всеки известен рано или късно стига и до тук. Затова и Георги е прибавил към скъпоценната сбирка на баща си цели два обемисти тома. Своето достойно място сред колекцията му от автографи заемат Георги Слабаков, Татяна Лолова, Блага Димитрова проф. Иван Сарандев, акад. Ефрем Карамфилов, Георги Черкелов, Георги Георгиев-Гец, Катя Паскалева, Боян Саръев… нямат край. Тъжното е, че все повече се увеличава делът на онези от тях, които вече не са в света на живите… Някои от обитателите на дебелите томове на „ловеца на автографи“ са оставили забележителни послания. Поетът Недялко Йорданов се е обърнал директно към вече пренеслия се в небесните селения Аспарух Бирников с думите: „Искам да ви кажа, дано да ме чуете в отвъдното, че вие сте били една изключителна личност в нашия грешен свят. Съжалявам, че не сме се срещнали приживе, макар че толкова пъти съм идвал във вашия град. Надявам се да се срещнем там и тогава ще си поговорим. Ваш Н. Й.“

Ето какво е написал нашия съгражданин Стефан Чирпанлиев през вече далечната 1994 г.: „ Идеята на ямболския книжовник, публицист да събира автографи от именити творци е уникална по замисъл. Познавах този високо ерудиран талантлив ямболец, съкровен приятел на баща ми и винаги съм се възхищавал от неговата воля и целеустременост. Неговият богат архив тепърва ще се проучва. Той е един безценен източник за културната история на Ямбол. За щастие неговото дело е продължено от сина му поетът Георги Бирников. У всеки божи човек има духовна сила, волята е нейният двигател. И когато придойде озарението свише, се ражда добрата книга, полезното книжовно дело. Да бъде!“

Актьорът и режисьор Йосиф Сърчаджиев подхожда философски, но и песимистично към живота:  „Дали има смисъл от този панаир, наречен живот? Едва ли. Е, затова е театърът да прави шумотевицата по-силна, та да не се чувстваме глупаво в скуката на битието ни.“  Затова пък Николай Хайтов е изключително позитивен: „У Георги Бирников няма нищо бирническо. Той е един истински артист, който осъществява своя порив към историята и личността. На добър му час!, 10 дек, 1998 г.“ Изцяло в духа на „Стани богат“ е написаното от  дългогодишния водещ на предаването Ники Кънчев: „На Жоро Бирников – стани много богат на емоции. Твоят жокер сто на сто процента“.

Сред ценните придобивки в колекцията е писмо, получено от канцеларията на Симеон в Мадрид още от времето, когато е в изгнание – хартията е с воден знак на царската корона. Писмото е от секретарката на Симеон, но снимката бившия цар, визитката с написаното „Съединението прави силата“ и царския подпис са си лично негови.

Вземането на автограф от личност, която категорично си заслужава, понякога иска известни жертви. Георги няма да забрави 2000 г., когато празнувал свой юбилей, но му се наложило да изостави гостите си, за да вземе подписа на големия Стефан Данаилов – тъкмо тогава той имал представление в Ямбол.

Първият том, събран от Георги, завършва с автограф на безсмъртния поет Христо Фотев. Вторият започва през 2001 г. с актьора Николай Бинев и завършва с големия цирков акробат и ямболия Енчо Кирязов.

Последният том е изцяло изпъстрен с наши съвременници, които чакат ветровете на времето да поставят всекиго на мястото му – едни да отвее в забрава, други да закове здраво и неизличимо в човешката памет.

Светлана Чамова