Ужасът продължава – биха ни в Ботевград с 46 точки разлика

Вицешампионът Балкан също се подигра с „Ямбол” и му лепна разлика от 46 точки – резултат 116:70. Преди това с нашите баскетболисти се забавляваха съставите „Академик”/Пловдив/ и „Берое” . Както бе и в предния кръг, при домакинството на „Ямбол” срещу Стара Загора, и в Ботевград тимът, воден от сръбския треньор Марянович позволява огромна разлика в точките още при първите 10 минути-19. А в играта с оранжевата топка има едно старо, макар и неписано правило – дори когато съперникът ти е много по-скъп и по-силен, държиш поне една четвърт.

Тия дни с познати си припомнихме как преди около десетина години Ямбол имаше и дублиращ тим, и се срещна с жестоката селекция на „Лукойл-Академик”, тогава начело с гиганта Лодърдейл в редиците си. Феновете не смееха да помислят за нещо като отпор, но отборът ни, съставен все от ямболски момчета, направи барутна първа четвърт и трябваше след това „шейховете” да се изпотят, за да постигнат разлика. Разликата май не беше 46 точки обаче…

Сега стигнахме със сръбските трансфери и до този ужас – 46 точки в Ботевград. Да, зелените направиха много хубава селекция, ала вече казах за онова старо, макар и неписано правило.

И в негова подкрепа, защото то опира до случили се мачове, а не е теоретични постановка, ще върна лентата още по-назад. Бе тогава зима, гостува ни „Левски”, който бе сред фаворитите за титлата. Нашият тим изобщо не можеше на оня етап и да сънува медали, но край Тунджа мореше всеки противник. Обаче се оказа, че в оная вечер го няма Толя Ясинский. Простуда. Случва се, ала „Ямбол” срещу „Левски” без Анатолий ни изглеждаше обречена пиеса. Само че тогавашните хора на Чолаков имаха съвсем друга идея, и стана двубой трепач. Николай Йорданов бе в състава ни, Иван го бе взел от „Локомотив”/ София/, ала не му вървеше особено играта с екипа на нашия клуб. Вместо да се напикаят още в съблекалнята от „сините”, ямболските баскетболисти така ги подметнаха, че цял мач асовете от София не можеха да разберат какво става.

Николай Йорданов направи мача на живота си. И всички други, влезли на паркета, бяха фантастични.

Зная, разбира се, сега не е треньор Иван Чолаков. Зная обаче и другото – без Иван не става нищо в клуба ни,той има тежката дума и при избора на треньор, и по-основните трансфери. Продължавам да не разбирам какво цели този сезон ръководството на  „Ямбол” с привличането на този квартет от Сърбия. Нашият клуб, особено щом бюджетът е по-малък от миналогодишия, трябваше да търси млади български баскетболисти. Не сме Лукойл-Академик”, за да дойдат в зала „ Диана” най-талантливите, но има момчета с качества, които чисто и просто са пренебрегвани през годините. Или пък са от клубове, които са в периферията на българския баскетбол. Иван Чолаков преди години правеше такива находки. А за привличането на млад сръбски треньор начело на „Ямбол” ми е все така странна логиката. Далеч по-нормално е, след като няма да се гонят медали, именно тук да дадем възможност на млад треньор от България. А и да не е съвсем млад, отборите в елитната дивизия не са двадесет и не вярвам при покана всички треньори, които имат амбиции да откажат.

Не искат, натам отиват нещата, да играят в зала „Диана” много от добрите български състезатели. Дали е само до пари или водеща е атмосферата тук, трябва да се прецени много внимателно. Защото това е базисен въпрос, а не да отмятаме сезон след сезон.

И не ме притеснява чак толкова кошмарната загуба с 46 точки в Ботевград, а тъмнината в концепцията за развитието на „Ямбол” преди сезона. И не само преди него. В следващия кръг, който е на 31 октомври, събота, нашите гостуват отново, този път в Самоков. Илюзии не може да имаме, ала това не значи, че наличните играчи трябва да инкасират още една жестока загуба.

И за тях е обидно, и за нашия клуб е обидно. Имаме традиции, а те не са в тази посока.

Борислав Ненов