„Тунджа в три изложби” в галерия „Кирил Кръстев”

Какво може да се получи, когато в една изложбена зала съберете художници от Ямбол, Сливен и Одрин? За малкия коктейл е ясно, макар че имаше времена,  в които подобна среща можеше да прерасне в страхотен купон, на който няма да  му стигне нощта.

В нашия, конкретния случай, миналата седмица, на 12 ноември, видяхме едно кротко съжителство между творците от Одрин, Сливен и Ямбол, събрани с платната си, а някои дойдоха и тялом, в малката галерия, носеща името на големия културтрегер Кирил Кръстев.

Реката, това бе темата, която е тласнала вдъхновението на тези автори, а техните произведения са имали пътешествие през различни периоди от личното им битие. Реката е Тунджа, разбира се, а наименованието на изложбата, „Тунджа в три изложби”, се оказа, че не е поставила в тесния корсет на задължителната тематичност художниците.

Без да подценявам, но и без да надценявам присъствието на платна на автори от Сливен и Ямбол, сякаш най-интересните, най-любопитните творби бяха на майсторите на изобразителното изкуство от Одрин. Айхан Четин, Ерсан Саръкая, Дениз Гьозкудан, Гьозан Темизел представят на ямболските почитатели платна, които имат различен творчески почерк, което винаги е хубаво. За мен бе много особено като чувство, да открия прилики между картините на Темизел и на големия майстор на четката от Пловдив, майстор с национална значимост, Георги Божилов-Слона. Гьозан Темизел работи с много топла палитра, той дава в картините си една мозайка на някой град, може и да е Одрин, разбира се, може и да е много други градове, които не са мегаполиси, и все още имат атмосферата на тихото време, времето на топлия здрач, на човешките бавни жестове и думи.

Дори когато след мигове ще последва бурен, бравурен епизод, който обаче не променя интимността на тия улици, къщи, квартали. Платната на Темизел са своеобразен калейдоскоп на някогашен, но и днешен град, град, имащ щастливата участ да не бърза убийствено, а да пие бирата си на последните въздишки от циганското лято. Има нещо интересно и в творбите на Айхан Четин, с неговите преливащи, „забулени” хора.

В „Тунджа в три изложби” Ямбол участва по-скоро про форма. Нашите майстори явно са се притеснявали от тематичността и са отбягнали участието в подобен форум. Радостина Колева, Диана Йорданова, Коста Стоянов, Петър Тепсизов, който и бе от тези, които говори при откриването на изложбата, участват със свои произведения. Тепсизов е плътно до темата на изложбата, като е представил два пейзажа на реката. С две квалитетни работи участва Цветан Казанджиев, н неговите стилни и едроформатни в случая платна, не могат да компенсират усещането, че от ямболска страна е участвано  ей така, по „задължение”.

Сливен, тъй близък и тъй ненавистен понякога на ямболлии, е пратил  добра флотилия на „Тунджа в три изложби”, на самото откриване на изложбата дойде и техният председател на Дружеството на художниците, както и деканът на Факултета за изящни изкуства в Тракийски университет в Одрин. Сред сливенци по-интересно участие е това на Александър Дойчинов, чийто две платна да тотална опозиция на всичко друго в изложбата. Благовеста Желязкова, Велин Динев, Анжела Терзиева също бяха сред „пратениците” на Сливен, като пред творбите на Динев и Терзиева има защо зрителят да се позастои. И ако се претегли на везните, „Тунджа в три изложби” не е в никакъв случай естетическа катастрофа, а една, ако не впечатляваща,то любопитна в известна степен изложба.

Което е достатъчно основание да се продължат подобни изложби.

Борислав Ненов