Трябва да гарантираме солидарно здравеопазване

Народният представител от „Коалиция за България” Емил Райнов:

Д-р Емил Райнов е роден на 12 октомври 1961 г. в Драгодан, област Кюстендил. През 1987 г. завършва Медицинската академия в София, специалност “Медицина”. През 2002 г. придобива магистърска степен по здравен мениджмънт. Има две специалности – вътрешни болести и авиационна медицина.
Работи като лекар от 1988 г. В правителството на Сергей Станишев е зам.-министър по здравеопазване и председател на Управителния съвет на Здравната каса.
В момента е депутат в 42 Народно събрание, зам.-председател е на Комисията по здравеопазване и член на Комисията по труда и социалната политика.

 

– Каква е идеята на сегашните управляващи за малките общински болници, като елховската, която обслужва граничен район, а в момента тук се намира и Временният център за бежанци?
– Благодарение на предишното управление не само елховската болница беше заплашена от фалит, а доста голям брой малки общински болници. Всички си спомняме проблема с девинската болница, който се случи преди 2 г. Отчитайки факта, че тези болници, макар и малки, обхващат голям брой от населението, приблизително 1,5 млн. души и че пред закона всички са равни и трябва да имат достъп до здравеопазване, ние изпълнихме своя предизборен ангажимент. Заделихме целеви средства, които са точно за тези болници. Това не е нещо ново, през 2009 г. го правехме по време на управлението на правителството на Сергей Станишев. След това предишните управляващи го спряха и ние отново го възобновяваме. Заделиха се 6 млн. лв. в бюджета, които са целево за общински болници. Критериите за болниците, които ще се финансират с тези средства, са посочени от Националното сдружение на общините, защото те най-добре знаят нуждите по региони. Списъкът е предаден на здравното министрество и през април ще бъде първият транш. На три месеца ще се изплащат целеви средства за тези болници с ясното съзнание, че те трябва да съществуват, хората трябва да имат достъп до здравеопазване. Като търговски дружества тези болници няма как да се издържат само с това, което заработват през Здравната каса, така че това е ангажиментът на държавата и показва нашето отношение към здравеопазването.
– Има идея за разрастване на спешната помощ, говори се че в елховската болница ще се открива спешно отделение?
– Всички сме наясно, че в здравеопазването трябва да се проведе реформа. В големите градове има струпване на много болници, там практически на всеки ъгъл има лечебно заведение, но в малките градове не е така. За да може да се прави каквато и да е реформа в болничния сектор, ние трябва да осигурим 100 % достъп на населението до здравеопазване. Където няма дори общински болници, също трябва да се осигури достъп до здравеопазване – това най-лесно става чрез центрове за спешна помощ. Стратегията за спешна помощ е почти готова, до края на месеца най-вероятно ще се гледа в здравната комисия в парламента. Тя е изготвена от Министерство на здравеопазването, ще видим разчетите, ще видим анализите къде какво се предвижда, но идеята е да се обхване цялото население чрез спешна помощ. След като гарантираме достъпа до спешна помощ, оттам нататък по-спокойно ще се обмисли реформата в болничната помощ.
– Говори се за фалит в здравеопазването. Застрашени ли са плащанията за болниците?
– Категорично не. В интерес на истината имаше доста проблеми миналата година. Заварихме здравната система на ръба, касата беше практически без средства. Спомняте си, че миналата година бюджетът беше предвиден само до октомври месец. Благодарение на задружните усилия, както на ръководството на министреството, така и на новото ръководство на Здравната каса, естествено с помощта на съсловните организации, намери се решение и всички си спомняте, че годината се преключи. Последните траншове от средствата за миналата година болниците ги получиха януари месец, но в момента Касата не дължи нищо, т. е. всичко, което е изработено от болниците, Касата го е платила. Така че до момента Касата е коректен платец, това ще продължи и занапред. Нека е ясно няма как Касата да не плати това, което е изработено. Бюджетите са създадени, за да има някаква прогноза, да се правят предвиждания. Последното решение на Управителния съвет предвижда, което е според примерния бюджет се плаща веднага, а това, което е над него, нормално е, проверява се откъде идва този ръст. Което действително е изработено, ще бъде платено в рамките на следващите месеци. Касата ще продължава да бъде коректен платец и всякакви приказки за нейния фалит, просто не почиват на реалността.
– Като специалист, който е бил на всички нива в системата – лекар, зам.-министър, ръководител на Здравната каса, депутат, къде според вас е проблемът, за да бъдем всички толкова недоволни от здравеопазването?
– Много са причините. Първо срина се доверието в здравната система, срина се доверието към самите лекари и медицински специалисти. Не бих искал да се връщам назад как се четяха едни СРС-та от трибуната на парламента, с които се обвиняваха невинни лекари. Срина се доверието по този начин към лекарите. Това бяха времена, в които всяка сутрин лекарите си пускаха телевизора, отваряха вестниците, за да видят днес кой ще бъде в черното. Случи се и нещо друго през изминалите 4 г. През 2009 г., когато напусках Касата, тя освен че беше коректен платец и плащаше на болниците, имаше и 1,6 млрд. лв. резерв – това бяха пари в брой по сметките на Касата. Това бяха пари от нашите вноски, които бяха заделени за здраве. Спомняте си политиката на Дянков – взе парите от здравеопазването – къде потънаха това вече е друга тема. Всичко това доведе до демотивация на хората. Те не вярват на здравната система, защото от една страна дават пари за здраве, а ги виждат, че отиват на друго място. От друга страна настроиха обществото срещу лекарите. И от там идват проблемите – давам още един пример. 2009 г. здравнонеосигурените бяха 960 000 души. Това бяха предимно хора, които живеят в чужбина. Но от 2009 г. досега те вече станаха 2 млн. души, т. е. появиха се над 1 млн. здравнонеосигурени, които вече са реално в България. За 400 000 има обяснение, защото това са хората, които загубиха работните си места при правителството на ГЕРБ – държавата ги осигурява първите 6 м., но после те изпадат от системата. Но се появи една друга група от 600 000 души, които имат доходи, но не вярват на системата. Те са извън системата. Проблемите са много и отговорността на всички нас, както на политиците, така и на съсловните организации, на медиите и на гражданите е отново да върнем доверието в системата, отново да върнем доверието между лекар и пациент.
– На дневен ред ли е разбиването на монопола на Здравната каса или има много по-важни неща, които трябва да се направят като реформа и тогава да се премине към такава конкуренция?
– Малко спекулативно периодично се вади тази тема за демонополизация на Здравната каса. Не бих искал да изпадам в подробности що е то демонополизация и какво се демонополизира. И в момента има конкуренция. И в момента всеки български гражданин има право да избира в коя болница да отиде да се лекува и Касата трябва да плати за това. Това е от една страна, от втора страна ясно е, че тази система малко или повече започва да скърца, в частност и това за което говорихме – нарушено е доверието. Ние трябва да видим как отново да възобновим доверието, как да съдадем такива механизми, за да може здравната система да продължи да работи. Споменах 2 млн. здравнонеосигурени, но има и 3,6 млн. души, за които държавата плаща вноските, това са ученици, студенти, полицаи, военни, пожарникари, държавни служители, пенсионери, това е огромна група. Накрая се оказва, че за цялото здравеопазване плащат 2 млн. работещи. От една страна плащат здравни вноски, от друга страна плащат данъци, за да може държавата да плаща за другите 3,6 млн. осигурени, а от трета страна се оказва, че те са най-потърпевши, опирайки до здравната система, защото се задействат лоши практики и обикновено тях ги принуждават и да плащат допълнително. Нарушен е точно този солидарен модел на здравеопазването. Затова като говорим за демонополизация, за реформа искаме точно това – солидарният модел да продължава да съществува. БСП като партия би подкрепила всеки един модел, който гарантира солидарно здравеопазване, който гарантира, че няма да остане група от хора, по различни причини, било то икономически или социални, извън системата. Здравната система трябва да обхваща абсолютно всички. Говори се за много фондове, най-логичният вариант е Касата да осигурява т. нар. основен пакет здравни услуги, а оттам нататък и в момента законът го позволява, който иска нещо повече да се осигурява допълнително. Но и там се промениха нещата – преди бяха доброволни фондове, но по време на предишното управление смениха закона и ги накараха да се пререгистрират като застрахователи. Ако някой иска нещо допълнително, може да се застрахова. Така че предстоят тепърва дебати.
– Какви са намеренията в социалната сфера?
– Предишните 4 г. нищо не се случваше – замразени заплати, замразени доходи, замразени пенсии, очакванията в момента са много големи към нас. Възможностите не са толкова големи, но правим максималното. Нашата идея е да се опитаме да догоним, да наваксаме повече в социалната сфера, защото да може хората да оцелеят. Социалните аспекти на нашата политика мисля, че са ясни, те са заложени в бюджета за тази година, те са видими. Ние продължаваме нататък, предполагам, че ще има с какво да се похвалим и към края на годината.

Интервю на Диана Иванова