Трийсет години по-късно

Какво е свободата за една малка балканска държава? През погледа на преход от диктатура към привидна демокрация. Метафора за метастазите на едно общество, заразено от епохата на посткомунизма, белязано на кръстопътя между Европа и Русия – там където свършват истинските граници и започват бариерите. Една стена, превърнала се във вътрешна пречка между самите хора, продължаваща да разделя. Обединението става твърде скокливо и като щурец не може да бъде хванато в поляната на свободата, колкото и да са твърди опитите. Какво се случи през тези години, на една юбилейна дата?

Посткомунизъм

В 2019 г. се извърши на територията на България поголовно изтребление на свинския добитък.  Обречени над един милион животни станаха жертва на изтребление от страна на правителството, обвинени в пренасянето на свинска треска, или т. н. „свинска чума“. В една обезлюдяваща се страна в средата на Балканския полуостров една друга, духовна чума сякаш е тръгнала и по хората. В аферата на посткомунизма събитията са преплетени, свободата, за която мнозина са извървели своя път на борба, остава безплътна. Корупцията и жаждата за власт осъществяват на практика „Животинската ферма“ и „1984“. А преди точно 30 години балоните от „99 въздушни балони“, станали вече чукчета разбиват стената, изпълнени с мечти и копнежи за събаряне на вътрешен превод между самите хора. Песента, създадена през 1983, шест години по-рано, сякаш изпълва липсващата единица до 1984, на която вече всички можем да се радваме съвкупно в тъгата, белязала цялата история на т. н. Преход, донесъл освен разочарование, недоверие между гражданите и към държавата. Човекът става за човека вълк.

Мафия

Всичко започва с крадене на коли из Германия и Западна Европа, там някъде започва историята на българската мафия, за да се стигне до сегашния министър-председател –  телохранител на последния комунистически владетел, съдържател на нелегална фабрика за цигари, сегашният министър-председател, въплъщава единствената дума, която стои зад ранните години на прехода – страх за бъдещето и собственото съществуване. Методите на манипулация над съзнанието на масата хора остават същите, както по време на тоталитаризма. С  „тиха диктатура“, водена от мафията в страната, понякога, в крайни случаи се стига до проява на гражданска отговорност.Паветата политат към парламента през 1997ма след поредният фалит на държавата. В  кадър влиза полицай, изблъскан във витрина. Държавата страда от невъзможността да се справи по свой собствен начин с недоволството на гражданите. А резултатът е една плеяда от кредитни милионери, които никога не възвръщат милионите си на фалиралите банки.Отговорни няма. Последвалите опити за обогатяване посредством приватизация, са обречени на задкулисни сделки, гарантиращи безупречно ниски цени на изкупвачите. Държавата се разпродава на безценица.

Тотална емиграция

Развиваща се през десетилетията, емиграцията вече не е дело, а практика. В последвалите събития за пръв път в историята, бивш монарх заема поста на министър-председател. Преходът към демокрация изглежда сякаш вече невъзможен, а постепенно в сянката на историзма се възкачва едно ново правителство, което изглежда сякаш ловко подготвено. По стълбицата се възкачва и Бойко Борисов, който през поста на генерален секретар на МВР, до кмет на столицата, към премиер – играта напомня силно на тази на Путин в Русия. Молитвите за солидарност, за изборност и предприемане на действия срещу корупцията и наченките на властта сякаш вече са минали, никога осъществени. Диктатурата в сянка, ясно определена изпълнява  възхода на свинете. И докато улиците на столицата София лежат в изкопи, сякаш се търси в разкопки свещения Граал – уликите на местопрестъплението остават, продължава да се изсипва „ремонт върху ремонта“, държавните пари се източват поголовно, а масовата истерия, която следва всички избори отново е обладала това странно племе, населяващо центъра на Балканите.

Кафява вода

В едно село, Пловдивско, се оплакват, че след ремонт, продължил цяло лято, довел до липсата на вода, водата от чешмите е кафява. Самозапалванията, белязали протестите от 2013та, довели до смяната на правителството и възкачването му само година и половина след това, по нов, чудодеен начин, напомнящ възкресението, отекват в цялостната картина на световните диктатури в сянка, белязали годините на преход от комунизъм към посткомунизъм. Водата в чешмите е все така кафява, новите управници развиват все така своята „Животинска ферма“, социалните пространства все така стават жертва на медийни говорилни, а ловките схеми за манипулация и изместване на вниманието от важни въпроси в ежедневието продължават все така да са стремглаво насочени срещу масите.

Кръговратът се повтаря – естеството на изпитанието сякаш е  лишено от прочит, от поука на историята. Докато едни правителства възкръсват, други изстиват, а въпросите остават отворени. Берлинската стена, която сякаш беше пропукана от една е всъщност продължаващата и разширяваща се бездна между самите нас, които не можем да я преодолеем. Хората в „Животинската ферма“, не са готови да я преодолеят и всеки протест се бележи от контрапротест в защита на същото това статукво, без да има преразглеждане на  а избиването на свинете, символично се превръща в акт на самоубийството, каквото цялата тенденция към глобална диктатура бележи в откритото писмо на посткомунизма, а преходът остава неизминат.  Истинското преминаване към  демокрация остава сън. Гласът на гласовете, пуснати в урните е засегнат от манипулация. Заслепението е общо, а съществуване се превръща балон, който щом се спука, битува със същата празнота, с която е бил изпълнен.

Георги Гърдев

About the Author :

Leave a reply