„Третира ме като говедо”, или какво пишат ямболци до сливенския владика през 1926 година

 

mostaAЦърковните документи са често като криминален роман- в тях има всичко, от което на човек могат да настръхнат косите или поне да го дострашее и да поглежда час по час дали e запънат вратникът.
През 1926 година и за сливенския митрополит Иларион, и за ямболския архиерейски наместник иконом Илия се отворила доста работа. Една ямболска съпруга, Куртеза Васил Жекова, решила да не търпи повече тиранията у дома си и изпратила до наместника заявление, в което описала надлежно как мъжът и се прибирал пиян и, подкокоросван от майка си, почвал да бие благоверната си съпруга.
„Третира ме като говедо”, пише дословно в заявлението си госпожа Жекова, като уточнява, че при един от пристъпите на съпруга си била преследвана с нож и псувана” като сволач ”.
Заради тези постъпки, неподхождащи на един джентълмен, г-жа Куртеза молела архиерейския наместник да привика при себе си г-н Жеков, за да му даде ”нужните наставления”.
До намесата на черквата през 1926 г. се прибягвало и при други проблеми-13-годишният Митю Георгиев се самоубил, но лекар при момчето не бил викан, защото то не боледувало, както пояснява в преписката протойерей Атанас Атанасов. Църковните канони обаче не позволявали при подобна ситуация да се извърши нормално погребение и затова въпросът е отнесен до самия сливенски владика Иларион. Самоубийство имало и в края на януари, пак през същата тази 1926 г., когато на живота си посегнал жителят на село Ботево Димо Станков. Митрополит Иларион влязъл в ролята си и обявил, че по църковно снизхождение и въз основа на медицинско свидетелство разрешава да се извърши опело на самоубиеца.
Месец юни пък се оказал труден за брачните чувства на Глеб Хойнацкий, който явно влошил доста отношенията със съпругата си Иванка Георгиева, та се наложило да се обърне към ямболския архиерейски наместник с молба той да нареди жена му да се върне у дома.
Църквата в ония години била търсена от много организации, както станало и със Съюз Българска родна защита ”, който с писмо от 16 ноември 1927 година известил следното: ”Появилите се напоследък разни и многобройни секти рушат от ден на ден устоите на Православната вяра. Те бавно, но сигурно ще открият вратите на Третия Интернационал. Българската младеж благодарение на тия секти е покварена, обезверена и деморализирана. Молим да наредите един от енорийските свещеници да устройва през седмицата беседи между ямболската младеж”.
Част от гражданите край Тунджа също били на пост, като директорът на ямболската Популярна банка, например, който обадил с писмо на Негово Всеблагоговейнство, че банковият прислужник Сотир Троев, който попадал в енория ”Свети Георги”, не бил венчан със съпругата си. На няколкократните напомняния от страна на шефа на кредитната институция да изпълни изискващия се по закона обред, прислужникът отговарял уклончиво и продължавал да консумира любовната си връзка.
„ Молим да му се предложи да изпълни нужното по закона, а ако откаже, да ни се съобщи, за да бъде освободен”, завършил писмото си банковият директор.
Ядове на сливенския митрополит Иларион създавали и лица, свързани отблизо с черквата. В село Инджексарлий църковното настоятелство оплело яко конците, като си позволило да внася черковни пари в частна банка. И не стигало че банката била частна, но била и еврейска-ямболската банка ”Гирдап”. Това грубо опущение довело до определение на Епархийския духовен събор от 31 май 1927 г., с което се приканвало инжексарлийското църковно настоятелство да заведе съдебно дело срещу всички бивши настоятели. Ако някои от настоятелите междувременно бил починали, пак нямало измъкване, тъй като се повелявало да наченат дела срещу наследниците им.
В село Кукорево също нагазили в това нечестиво блато и имали внесени пари в банка „Гирдап” още от 1919 година. За осемте години, през които църковните кукоревски пари били в еврейската ямболска банка, би трябвало да са се натрупали добри лихви, ала когато през 1925 г. хората от Кукорево поискали да си изтеглят парите, им било заявено, че такива във финансовата институция няма. И не само че нямало налични пари, но според както се оказало банка ”Гирдап” се закрила и усилено се говорело как била фалирала.
Яко я оплескали църковните настоятели и в Инджексарлий, и в Кукорево, а за да няма владиката мира, току преди Възкресение Христово се узнало, че софийската химическа фабрика „Роя” приготвила големи количества парафинови свещи, които по тип и цвят били досущ като църковните. С дата 26 март 1927 г. от Светия синод до митрополит Иларион изпратили писмо, с което му се вменявало да поиска спешна намеса от страна на административните власти, които да конфискуват грешните партиди свещи, а на виновните да се съставят актове и да бъдат подведени под отговорност.
Трудна, тежка година се стоварила върху плещите на сливенския митрополит Иларион, който тогава е 57-годишен и му предстояло да води духовенството и миряните в Ямболска, Сливенска и Бургаска околия още 12 лета, преди да се представи пред Всевишния.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply