Трайнобезработни пълнят бюрата по труда

Общо 70 на сто от регистрираните в бюрата по труда в Ямболска област 7457 безработни в края на 2014 г. са трайно безработни, защото са се записвали  там повече от 2 пъти. Това показва справка на двете дирекции „Бюро по труда” в Ямбол и Елхово.

Точната статистика показва, че 5211 са регистрирани повече от 2 пъти, 1285 са регистрирани за втори път (общо това прави 87 на сто от всички регистрирани), а за първи в бюрата по труда са попаднали 961 души, което е едва 13 процента. Това ясно затвърждава тенденцията, че в бюрата по труда се въртят едни и същи хора.

Повече от половината регистрирани безработни – 4985, са без специалност и професия, а 3644 нямат дори основно образование. По-често без работа остават жените – 4121, с намалена работоспособност са 321 души, а безработните младежи под 29 г. са 1400 души.

Общото ниво на безработица за региона в края на миналата година е 13,4 %. Безспорен първенец по безработни в областта е община Стралджа, в която през декември регистрираните без работа са 32,5 на сто от активното население, но колкото и да изглежда голям този процент, в началото на годината той беше над 40 на сто, така че дори и там безработицата е спаднала със сериозните 7-8 процента. На второ място е община Болярово с 22 на сто безработни, следвана от община „Тунджа” – 19,6 процента. Без работа в Елхово са 18 на сто от активното население, най-ниска безработица има в община Ямбол – 9,6 процента.

Средногодишно за цялата 2014 г. броят на регистрираните безработни е малко по-висок от този през декември – 8221. Спрямо 2013 г. безработицата е спаднала със 7,1 процента, което се равнява на 623 души.

По-интересното е, че ако съдим по безработицата, регистрирана в бюрата по труда 2014  г. бележи икономически подем, защото безработните са намалели не заради програмите за заетост, а заради повече работни места в реалната икономика. През годината са осигурени 4131 работни места, от които 2977 в реалната икономика и 1131 по програми за обучение и заетост. Спрямо 2013 г. субсидираните работни места са с 493 по-малко, докато в реалния сектор те са с 334 повече. Тези цифри на фона на активното население в региона, което е 55 779, не са кой знае колко много, но съотнесени към регистрираните безработни не са малко.

Най-много работни места са разкрили секторите „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети”.

През годината на работа от бюрата по труда са постъпили общо 4783 души, от които 2438 са в реалния сектор, а 1057 са субсидирани работни места.

Ако се проследят обявените работни места, сайтовете за работа, ще се установи, че поне в Ямбол работа има, дори в най-голямото като брой наети работници предприятие в града – „Язаки” всеки ден наемат нови работници и пред фирмата има непрекъснато чакащи. Почти на всяко заведение има окачена обява че търси персонал – дали готвач, дали сервитьор. Проблемът в Ямбол обаче не е в липсата на работа, а в ниското заплащане, защото масово търсят работници за по-голяма заетост от стандартната (пет работни дни по 8 часа, т. е. 40 часа седмично, или 160 часа месечно), но за изключително ниска заплата – не повече от 400 -450 лв., при минимална работна заплата за 240 часа месечно от 360 лв. При тази тенденция трудно ще се постигне баланс между търсене и предлагане на трудовия пазар, още повече, че сезонната заетост към морето започва след два-три месеца.

Диана Иванова