Тотка Петрова в навечерието на своите 60 години

20161215_202103totka-petrova78-111-1Легендата на ямболската лека атлетика Тотка Петрова бе наградена за принос към ямболския спорт по време на традиционния бал в четвъртък, на който бяха обявени десетте най-добри на Ямбол.

В отсъствието на кмета Георги Славов, един от заместниците му, Илиана Бицова, връчи наградата, една огромна грамота, на спортист номер 1 на България за 1977 година. Бицова сподели, че като деца са тичали на стадиона след Тотка Петрова, заради нейните големи успехи.

Тотка Петрова, която на 17 декември навършва 60 години, бе трогната от вниманието и заяви, че тази награда е най-ценната за нея, откакто се е отказала от активна спортна дейност. В ресторант „Тунджа”, където се проведе Балът на спортистите, присъстваха много личности, свързани дълбоко с бегачката на средни разстояния.

Треньорът на Тотка , почетният гражданин на Ямбол Йордан Атанасов, който преди време каза, че Петрова е била излючително упорита и дисциплинирана като състезателка, както и две от съотборничките на Тотка Петрова. Това бяха Галина Атанасова и Петрана Чамова, треньорки по лека атлетика в ЛК „Тунджа”, а в средата на 70-те години на миналия век участнички в изключително силната щафета на „Лъсков”/Ямбол/.  Съперничеството между женските щафети на „Лъсков” и на ЦСКА е класика в историята на българската лека атлетика.

totkaТотка Петрова е родена в Ямбол на 17 декемри 1956 година. Състезателната й дейност започва през 1970 г. и завършва през 1983 година. Тя попада в конкуренцията на големи имена, като Николина Щерева, Светла Златева, Тонка Петрова, Веселина Амзина, Свободка Дамянова, Стефка Йорданова. Плеяда в бяганията на 800 и на 1500 метра, каквато надали някога ще се повтори.

В тази свирепа конкуренция Тотка Петрова, която никога не е блестяла с физически качества, упорито гони голямата цел на пистата на градския стадион в Ямбол. Ден след ден, месец след месец, година след година. Треньорът Йордан Атанасов е в стихията си, „Лъсков” е солидно име в родната лека атлетика. Тези  успехи не идват на голо поле – от Ямбол тръгват легендарни имена в леката атлетика като спринтьорът проф. Михаил Бъчваров и състезателят на овчарски скок Димитър Хлебаров. Самият Атанасов е добър спринтьор, но е съдено големият удар да стане в средните дистанции.

Петрова на два пъти печели сребърни медали от европейски първенства,но най-голямото й бягане, което я праща в златните страници на българския спорт е Германската федерална република. Пистата е в Дюселдорф, състезанието е първото издание на Световната купа. Тотка Петрова пресича първа финала на 800 метра и е избрана в анкетата за 1977 година за спортист номер 1 на България. И на Балканския полуостров.

Тотка Петрова вече няколко десетилетия работи като учител по физическо възпитание в едно от най-големите ямболски училища – „Св.Климент Охридски”. Не е сменяла училището, което е типично сякаш за характера й – да намери мястото си, да тежи на него, без да търси шум около себе си.

483785_345288895581025_990549786_nДа се каже, че Тотка Петрова е забравена, ще е нелепо. Към най-добрата ямболска лекоатлетка винаги е имало внимание, друг въпрос  е дали е намиран най-удачният начин, по който да й се окаже почит.

Шампионката и в четвъртък вечерта потвърди, че не ламти за шумотевицата на славата. Бе развълнувана от грамотата за цялостен приност към спорта в Ямбол, но пак бе лаконична. Всеки от големите си има стил, преди години двукратният олимпийски първенец по класическа борба Петър Киров, родом от ямболското село Калчево, дръпна една дълга, ама дълга реч, Балът пак бе в ресторант „Тунджа”, при това с много патос за сиромашките му детски години и монументалната кал в родното му село.

Петър Киров съвсем наскоро бе станал професор в Националната спортна академия, това явно галеше самочувствието му, а имаше и допълнителен фактор – бе влял повечко огнена вода в жилите си.

Стават тия работи, нали затова е Бал на спортистите, не е закуска, не е и състезание.

Тотка Петрова е съвсем друг човек – тя говори рядко пред публика и говори кратко. Никога не е парадирала с постиженията си, което е уникално в известна степен, защото през годините се нагледах на лаладжии в Ямбол, които са участвали в няколко състезания и са се класирали предпоследни, но устите им са като хамбари.

Носителката на Световната купа от Дюселдорф през 1977 година и до ден днешен държи националния рекорд в бягането на 1500 метра. А този рекорд е поставен в Атина през 1979 г.

Та това са 37 години! Това обаче е Тотка Петрова и в навечерието на своите 60 години – когато е трябвало, стигнала е до големите цели. И оставя и до ден днешен постигнатото да говори само по себе си…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply