Тийнейджърската трупа на Кроко защити високата летва

крокоТийнейджърската театрална трупа „Палечко” и нейният ръководител Атанас Жеков-Кроко защитиха високата летва, която сами си  поставиха през последните няколко години, и в новия им спектакъл, наречен „Свършекът на света”.

Представлението мина преди повече от две седмици, ала това не пречи на премиерите на „Палечко” , те са направени така, че да се коментират дълго: и с художествените си успехи, и с несполуките си. От голямата сцена в читалище „Съгласие” хвърли поредното си предизвикателство новата генерация от кроковчета – и те, като предишните, много пластични, много акробатични и танцувални, и те, като предишните, склонни да търсят дълбочината в текста, като това изобщо не им пречи да направят спектакъл-шоу.

В конкретния случай, със Свършекът на света”, театър-кабаре. Театър-антиутопия, театър на хлапашката виталност и любовните пориви, пращащи ги да се давят в Дунава. Атанас Жеков-Кроко е съумял да намери текст, по-скоро колаж от текстове, които да дадат възможност на всички участници в трупата към читалище „Съгласие” да се потопи в спектакъла, а не огромната част от момчетата и момичета да бъдат обикновена масовка или откровен декор.

Поне три времеви пласта има в новия спектакъл на „Палечко” – той тръгва от Бъдещето, където светът е на ръба на погубването, връща се към Миналото, в епохата на хитлеристка Германия, а е и в Настоящето, колкото и то да е мимолетно в постановката.

Измамно мимолетно, защото светът от вчера бързо става светът от утре, където може и да няма никой и нищо.

Ако има, то може да е от десена на Чернобил, където кокошките са по-големи от щрауси, а черешите са с размера на дюли и хората се лутат полуотсам и полуотвъд. Буйната възраст на трупата на Кроко трудно би издържала цял спектакъл само в тази драматургия, както и тийнейджърската, основно, публика. За това „Палечко” ни предложи и театър-кабаре, с много пластика и фантазия, с чудесни песни, изпълнени от Ева Николова  и  Ани Енчева.

Ева е вече от старите кучета в трупата на Кроко, тя изнесе част от тежестта  миналата  пролет на премиерата на „Едип”, така че отличното й изпълнение в „Свършекът на света” не бе изненада – той утвърди още веднъж таланта й. Имаща далеч по-малко опит на сцената, да не кажа никакъв опит, Ани Енчева, която е и по-малка на години, направи една много добре обрана роля на Професора, като не залитна по външни ефекти. Както някога ставаше при трупите на София Карастоянова, така и сега, при Кроко, момчетата и момичетата се пренасят да живеят основно в репетиционната зала. Това тотално пренасяне усетило през сезона и семейството на Ани, а самата тя , неочаквано, поне за мен, бе намерила най-сетне естетически пристан на хилядите си страсти.

Публиката нямаше време да усети скука, въпреки че спектакълът не бе кратък. Тя нямаше никакво време и до подремне, защото през уж лековатите песни и танци надничаше грозната зурла на времето. Или на любовта, несподелената или разжалвана любов, която отива да се дави в Дунава…

Борислав Ненов  

About the Author :

Leave a reply