Тест за народната любов

Че няма да се почиства коритото на река Тунджа през парка няма защо да ни го казват общинарите. То си е ясно, за подобни епични дела още не му е дошло времето. А и сега тъкмо напече яко, идеално време за вдишване на фекалии от населението, живеещо в близост до някогашната къща на доктор Помашки. И нагоре от нея. Там вървят, (колко есени, колко лета, ама карай – сърцето да е широко), работите по Водния цикъл.

Ако трябва да сме точни, нищо не върви – за сто години са положени двайсетина метра тръби, а междувременно изпражненията все си вървяха в реката. Е, понякога и ги помпят, нали трябва да има разнообразие. Огромните дървета, нападали в коритото на реката от поне една петилетка, също са в нея, вмирисани и грозни.

Кметът и екипът му обаче не обичат да подават бързо топката – защо да чистят сега реката в този неин отрязък, щом хората така и така вече са свикнали с положението? Пък и няма сега там никакви европейски пари за „усвояване”, а Георги Славов и оркестърът му са силни когато има брюкселски дантели…

Дори, когато народът от близо и далеч се кефеше на група „Любе” ( жалко, че бяха без военните си униформи, ама следващия път ще ги сложат, вероятно), вонята от река Тунджа бе на линия. И правилно – при такива ситуации се разбира дали народът обича властващите.

Явно в Ямбол не просто ги обича, а ги обича силно – така че фекалиите нека да вървят.

Лятото е тъй красив сезон…

Борислав Ненов