Терзанията на владиката Гервасий за ямболските работи преди 100 години

СвещенициПрез 1909 година, в столичния вестник „Камбана”, брой 770, е отправено тежко обвинение към един от свещениците в Ямболската духовна околия. Текстът, онасловен „Дядо поп през пости на гости”, описва похожденията на поп Захари П. Минков, който водел делата в черквата на село Арнауткьой, днешното Иречеково.

Работата не изглеждала добре – отецът е обвинен в любовна страст не към съпругата си, а към жена от селото, която за капак била в „разводно дело”, според както показват документите на Архиерейското наместничество, пазени в ямболския Държавен архив. В дописката, пратена от бдителни хора, се донасяло, че свещеникът и младата жена влезли в хотел „Търговски”, бивш „София”, като отецът обявил на персонала, че дамата му е сестра. Тази история, описана във вестник „Камбана”, явно се разшумяла твърде много, и председателството на Светия синод изискал нужните обяснения.

Владиката Гервасий, вече от 14 години начело на паството и клира в сливенската eпархия, към която е и целият Ямболски край (както си е и до ден днешен), назначил разследване, и проводил резултатът от него до най-висшия църковен орган. Светият синод обаче се запънал и върнал обратно нещата, с констатацията , че „намира непълно направеното следствие”. „Не е достатъчно да бъде разпитан само хотелджията Ованес Пелбосиян, а трябва това да стане и със свещеника, и с Васила (да наречем така младата жена), която според зорките люде за дълго се затворила с дядо поп в една стая, при това хотелска.

„Да се разпита и Тодор Цветков, кръщелника на Васила, а също и малкото келнерче, за което говори Ованес”, обяснявали строго от Светия синод. Под указанията стои датата 26 януари 1910 година, а „произшествието” с иречековския поп станало на 2 декември.  Дописката във вестник „Камбана” пък е от 22 декември, броени седмици след „инцидента”. Действало се бързо, вероятно за да се избегне обвинението в незаинтересованост към извършваното от клира из царството.

Не му било лесно на сливенския владика Гервасий, който поел работите в митрополията през 1897 година., и ще ги води чак до 1919 г, когато, на 81 лазарника, се представил пред Всевишния.

Как точно приключила тая история с попа на Иречеково, от документите на Архиерейското наместничество не става ясно. Случаят най-вероятно се е потулил, защото е малко вероятно, ако е имало тежки последствия за отец Захари Минков, това да не е отразено в преписката между Сливенския митрополит и архиерейския наместник край Тунджа.

В село Саманларе (от 1934 година село Победа) пък оплели сметките и се наложила ревизия от иконом Атанасов, ямболския наместник на Гервасий, понеже още от 1904 година не били представяни отчети за парите. И стралджанският свещеник Киро Гойков също вървял в криви пътеки, та се наложило на 21 март 1910 година да му се забрани всяко свещенодействие, докато той не се представи в Съвета.

Отец Ювеналий, една позната фигура из ямболските летописи, през същата тая 1910 година, отказал да обхожда селата от Чарганската околия, която включвала още Мансарлий (и то, както Победа, през 1934 година се разделило с турското си име, за да стане село Сламино ), Търнава, Иречеково и Могила. Ювеналий е руски монах, който е служил в манастира „Свети Спас” на Бакаджика в периода между 1900-1915 година, както е установил в своите изследвания ямболският историк Хараламби Баев. Знае се също, че от 1879 до 1934 година, манастирът е под юрисдикцията на Московската патриаршия. И за да сме съвсем точни, в документа на ямболското архиерейско наместничество, той е наречен настоятел на руския храм „Свети Александър Невски” при село Чарган.

Вероятно именно поради тази причина Ювеналий е отказал да приеме разпореждането на сливенския митрополит Гервасий. А че е отказал е вън от съмнение, понеже и в преписката на ямболското архиерейско наместничество се дават указания, ако руският монах откаже, друг отец да обслужва селата от Чарганската околия. Така и станало.

Отделно за владиката дошли проблеми с невнасяни суми от свещеници в пенсионното отделение, и това не било нито от вчера, нито от предната година, а още от 1891 г. Гервасий разпоредил да се удържат всяко тримесечие пари на допусналите това опущение, за да не стават по-големи разправии.

Сливенският митрополит, приел монашеството в Света гора, далеч преди Освобождението на България, давал все пак и „аванси”. Така сторил със Слав Иванов и Тяна Станева от село Александрово, на които, по църковно снизхождение, се разрешило да встъпят в брак, макар да били родственици. Родството обаче, констатира се в документите, е от шеста степен, така че влюбените минали под венчило.

Светият синод също се намесвал понякога в работите на сливенската митрополия. Нямало и как  иначе да бъде, тъй като трябвало да се разреши брак на Кица Славова от село Борисово, понеже тя нямала нужната възраст. Трябвало и да се обърне строго внимание на свещеника на село Хиджи Димитрово Стефан Балканджиев, който нещо нагазил лука, за което съответно донесли чрез заявление от 2 септември 1910 година до ямболската църковна власт писарят при Архиерейрското наместничество Тодор Плочев и прислужникът Андрея Атанасов. Тяхното заявление струвало на отец Балканджиев отнемане на епитрахила му за 15 дни и запрещаване през това време да извършва всякакво свещенодействие. Защо второто, забраната за свещенодействие, изрично се подчертава в решението на сливенския митрополит Гервасий, е неясно – щом на духовно лице се отнеме епитрахила, е ясно, че то не може да извърши никакво богослужение. След повече от 100 години, обаче, не ни е съдено да сме сигурни кое как е било – дали се е налагало поради съмнение в познанията на ямболския архиерейски наместник, или владиката чисто и просто е пунктуален в преписката си.

А и то не било едно – свещеник Киро Бъчваров от своя страна също оплел конците и под номер 56 от 18 август на същата тая 1910 година, му бил наложен месечен аргос с лишение от добавъчно възнаграждение и случайни приходи.

Ямболският архиерейски наместник иконом Атанасов бил задължен от духовния си началник да отиде в село Саманларе /Победа, за което вече стана реч/, за да разследва изложеното в едно тревожно писмо, и да ревизира църковните сметки. Имало какво и защо да ревизира – в това село още от 1904 година не били представяни отчети за парите, а на църковното настоятелство надлежно били предадени през 1905-1906 година 364 лева.

Отец В.Тодоров също се „погрижил” да няма спокойствие нито за владиката, нито за наместничеството в Ямбол, понеже попаднал в полезрението на съдебния следовател. И не само попаднал, а следователят разпоредил да се вземат от Кая Дерменското настоятелство църковните одежди, които отец Тодоров получил преди Великден от манастира „Света Троица”. Получил ги само за да служи на празника Възнесение Христово, но „забравил” за това и ги дал като залог на настоятелството срещу сумата, която му дължал.

Из цяла България имало някои неясноти по отношение на духовните въпроси и по тая

 причина Светият синод, позовавайки се на постъпили преписки, отбелязал, че няма защо митрополитите да изпадат в недоумение „относително родството между лица, произходящи от незаконно съжителствуващи родители. ”Според Властиря, буква ІІ, глава 17, законите за браковете признават родство и между незаконно съжителствуващите. Поради туй на такивато сродници не бива да се позволява брак”, така разпоредила църковната власт,  което вероятно поставило в трудно положение и сливенският митрополит Гервасий, и ямболският архиерейски наместник иконом Атанасов, защото и да са били наясно с църковното право, като едното нищо може да са се предоверили или просто да са затворили очи при подобни отношения, а от такива истории излизането е трудно.

Ако не и невъзможно…

Борислав Ненов 

About the Author :

1 Comment to “Терзанията на владиката Гервасий за ямболските работи преди 100 години”
  • Даниела
    June 24, 2021 - Reply

    Архивните летописи на Борислав Ненов са толкова интересни. Пренасят читателя в онова време… Подозирам, че Кица Славова от Борисово е първа братовчедка на моята прабаба Кица (Киркиса), като двете са се оженили за двама братя от Сламино – Саманлари. А Мансарлий е Победа.

Leave a reply