Тенджери, или за Луджев

Borko_posl

Безумното оттегляне на държавата ни от военната промишленост е уникална и трагична история. Още в пролога на Прехода, към 1992 г., в Ямбол Димитър Луджев, тогава вицепремиер от СДС в правителството на Димитър Попов, говореше пред претъпкана зала, как страната ни трябва да прекрати оръжейното си производство. Бърбореше за КОКОМ, за изисквания към нас от Запада. Колкото и да бяхме млади и убийствено наивни, все пак знаехме, че нашите заводи са големи производители на оръжие. И се досещахме, че този луд свят няма да спре да бълва смърт, независимо от благовидните приказки.
Луджев обаче бе едно от лицата на СДС, довереният човек на президента Желев. И така – той постави началото на организираната смърт на военната ни промишленост. Тя щяла да премине към цивилно производство – тенджери, тигани… Въпреки сините ми пристрастия, бях изумен – какви тигани бе, при тия огромни, и модерни, мощности, и при тая квалифицирана работна ръка в ония фабрики.
После се оказа, че Запада не искал нищо подобно, или просто е искал ние да се махнем от тия пазари, за да ги вземе той. Глупава България направи доста в това отношение. После съвсем се разгащи, за да се стигне до влизането в това производство на всякакви кретени.
Някой да пита още защо през месец има жертви при утилизацията? И къде отиват парите от тия военни заводи?…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply