Тема с продължение: Радионов съзря, или и този сезон не му стигна?

юлиТреньорът Юлиян Радионов влезе в шампионата на Лигата вече като човек, имащ зад гърба си един сезон начело на тим. И то мъжки, след като преди това чудесният бивш плеймейкър не бе водил дори детска гарнитура. Юлиян има навика да избягва резките движения, да не казва какво точно мисли, така че няма особен смисъл да се позовавам на негови изявления по време на първенството.

Но в зала „Диана”е трудно да се скрие нещо. Около нея – също. Така че не е особена тайна – Юли Радионов няма картбланш при подбора на състезателите. Голямата фигура в баскетболния клуб продължава да бъде Иван Чолаков. Иван е нещо повече от Управителния съвет на клуба и треньора, дори когато ги  вземем заедно. Заслугите на Чолаков за успехите на ямболския баскетбол са пределно ясни. Дали обаче той иска след неговото влизане в политиката, в зала „Диана”, и на треньорската скамейка, да има ярка личност?

Съмнявам се. Чолаков, логично донякъде, даваше често „консултации” на младия  и неопитен в треньорската професия Радионов. Юлиян бе заявил, че иска да запази стила, който „Ямбол” имаше по времето на Иван. Юли познава чудесно този стил, та нали той бе част от този силен, борбен състав в продължение на няколко сезона…

В интерес на истината, макар и доста бавно, макар и с груби грешки в много срещи, Радионов хвана цаката на треньорството. Донякъде, все пак. Защото там, където Иван вадеше мачовете, сега Юли ги загуби. Не е само въпрос на късмет.

С какво разполагаше обаче Радионов, тръгвайки начело на „Ямбол” във втори пореден сезон? Гръбнакът на баскетболния тим се прави от плеймейкъра и централния нападател. Другите постове са много важни също, но без позиции 1 и 5, никой треньор не може да постигне голяма цел. Освен ако няма Майкъл Джордан в редиците си.

Гениите нямат дубъл. Вижте пак някой от мачовете на „Чикаго Булс”. Та този гард бие сам, по дяволите. И Скоти Пипън, и Глиста, бяха големи, но е очевадно как стотици пъти и те не са нужни на Джордън, за да вкарва, да вкарва, да вкарва.

Този тип  играчи отмряха, считат повечето специалисти. И е така, и не е така. Ако имаш пари за Кевин Дюрант, няма да търсиш петима суперкласни, нали? Радионов нямаше кой знае колко пари. В България никой няма такива пари, а Жоро Младенов също няма дубъл. Няма и квалитетни плеймейкъри. Така че логично ямболският треньор потърси пак от чужбина. Първият, който дойде, няма смисъл да търсим името му, бе много добър, поне така твърдяха от щаба на нашите. И много капризен, защото само след броени часове вече бе стегнал багажа си  и…изчезна. Клубът с неохота призна тази ситуация. А първенството бе на прага…

Тогава се яви на проби Тейлър Лейсър. В първата контрола бяха нужни само 15-20 минути, за да се успокои пулса на треньора – този белокож гард бе нашият човек. И се оказа и нещо много, много повече – боец, имащ и перфектна дисциплина. Е, понякога и Лейсър се опияняваше от стрелбата, ала той толкова пъти вдига от поражението „Ямбол”, та е нелепо да се брои на сметката му минус.

За Карон Джонсън, централният ни нападател, писах в миналия брой на „Неделник”. При неговите безумия, се губеха значително и усилията на плеймейкъра Лейсър. Гардът градеше, центърът почти всеки мач рушеше. И добре стана, че Джонсън бе освободен от отбора. И именно сънародникът му даде оттам насетне сигнал за поставянето на отборната игра. Въпреки че обича да играе често докрай, солово, по същество Тейлър Лейсър е класически гард-организатор. Ще подреди съотборниците си, ще даде на мач по 6-7 асистенции. И ще вкара над 20 точки. Може и 32, както стана в четвъртфинала за Купата на България, в който детронирахме „Левски”.

Не подценявам нито един от другите ни баскетболисти, но без Лейсър сезонът щеше да е пълна скръб.

В селекцията на Радионов влезе и хърватското леко крило Тони Бърнас. Той тръгна много уверено, нямаше съмнения, в тези му първи мачове и от контролите, а след това и в първенството, че е класен. После нещата се оказаха по-различни. Бърнас почти винаги се „изпаряваше” в напечените двубои, а това вече със сигурност не е признак на голяма класа. На квалитетност, както казват в бивша Югославия. „Бърнас се крие по време на такива мачове”, така се изразил един от най-опитните състезатели на „Ямбол”. По време на сезона още. И прегледът на важните срещи показва точно това – Бърнас изигра един много силен мач в Самоков, оттам нататък бе страхотен, но срещу …по-слабите.

За капак, се оказа и чуплив. И пропусна доста срещи заради травма в коляното. Когато се завърна, редовният сезон ни бе закотвил на седмо място. И ни бе пратил на мощния „Балкан” в плейофите. Така че Тони Бърнас не даде това, което се очакваше. А той, това би трябвало да е ясно на всички, бе един от най-скъпите ни баскетболисти.

Колко „беден” бе „Ямбол” през отминалия сезон? Колко стабилна бе финансовата основа, на която стъпи треньорът в битките, е тема вече на следваща публикация.

Борислав Ненов

About the Author :

1 Comment to “Тема с продължение: Радионов съзря, или и този сезон не му стигна?”
  • Стоян
    May 27, 2015 - Reply

    Малко разхвърлен коментар,но като си решил да правиш анализ за сезона на отбора,грехота е да не споменеш че Стоян Петков и Стойо Чолаков направиха най-силните си сезони с екипа на Ямбол.За съжаление в другата крайност беше Говедаров,Маршавелски е с много спорни качества,а май му липсва и спортна злоба,но е длъжник на отбора.

Leave a Reply to Стоян Cancel reply