“Театър, любов моя” на ямболска сцена

Валери Петров пише „Театър, любов моя!“ през 1981-ва година  специално за невероятните актриси Таня Масалитинова и Славка Славова. Пиесата е вдъхновена от актьорската професия, която често е изпълнена с трудности, с полети и падения, с очарование и с интриги, с много смях и немалко тъга. Проникновеният и вдъхновен текст  дава възможност на всяка от актрисите да изяви  най-добрите си възможности. Тази година, на 22-ри април,  ще се навършат 100 години от рождението на Валери Петров. Спектакълът на смолянския театър отбелязва не само този юбилей, но и отдава дължимото на Емилия Ованесян /носителка на наградата Аскеер/ и Искра Йосифова да отпразнуват така и своите  40 сценични години. Заедно с тях участва и композиторът на спектакъла Петър Радевски  в ролята на тайствения Маг, който възвисява душите:

“…високо нагоре, високо там, дето сте само вий двама и Бог и небето…”

Нека ги аплодираме в Ямбол на 28-ми януари, от 19.00 ч. в залата на Общината!

Дияна Радева
мениджър на ДТ “Невена Коканова” Ямбол

About the Author :

3 Comments to ““Театър, любов моя” на ямболска сцена”
  • Атанас Атанасов
    January 26, 2020 - Reply

    КОЯ Е ДИЯНА РАДЕВА?
    (т. нар. мениджър на театъра)
    Целогодишно живее и пребивава в София, но се води на работа в театъра в Ямбол. Веднъж на две-три години поставя по една пиеса, колкото да се каже че работи нещо. През останалото време имитира дейност, уж че урежда софийските турнета, уж че се занимава с някаква организаторска работа. Никой не може да каже с какво точно се занимава тя. В Ямбол идва като на гости само по време на премиери и театралните празници през м. юни. Самата тя е наясно, че получава пари за нищо и за да замаже положението раболепничи пред директора Михаил Лазаров. Прави се на много дейна и загрижена за театъра. Докладва му, примерно, колко много работа е свършила, как е позвънила на еди-кой си от персонала и какво му е казала да прави, т. е. играе ролята на телефонистка и се разпорежда от 300 км разстояние. Много хора се питат за какво държат тази жена на работа. Очевидно е, че се пръскат пари за глупости и за заплати на хора заемащи ненужни длъжности. Отговорът в такива случаи е, че работата на Дияна не била като на другите. Нейното било „творческа работа” и не се поддавала на ограничения като работно време и точно определена длъжностна характеристика. Може би в досието на Дияна има описание на длъжностната характеристика за поста, който тя заема – „мениджър на театъра”, но това е само фиктивно. Иначе писаното няма нищо общо с това, което Дияна реално върши в София.
    Нека да видим в какво се изразява нейното „творчество” в София!
    В разговори в по-тесен кръг директорът е разяснявал на по-непосветените какво точно върши Дияна. Тя трябвало да седи в София и да поддържа връзката на театъра с Министерството на културата. Трябвало да ходи там и да им напомня, че в Ямбол имало театър. Такава била нейната мисия: да досажда на служителите в министерството, да ходатайства, да се моли за пари, за награди, за не знам си какво, да ги четка, да им се подмазва, ама да не ги оставя на спокойствие, защото иначе щели да ни забравят. С една дума, тази жена не е никакъв „мениджър” както се води по документи, а „дежурен подмазвач” в Министерството на културата. Възниква въпросът: Защо не я зачислят на работа към Министерството на културата и оттам тя да си получава заплатата? Направо да й разкрият нова щатна бройка „дежурен подмазвач” и да й определят график – кога и за какво, кога и на кого да се подмазва…
    „Творчество”, какво да се прави? Който ги е измислил тези врътки, наистина е бил голям творец. А в министерството, вместо да се събудят, продължават да наливат пари в театъра като вероятно си мислят, че всичко се харчи по предназначение. Всъщност парите отиват за глупости в т. ч. и за заплатата на човек без работа, който вместо да живее и работи в Ямбол, идва при тях и им досажда за щяло и не щяло. Сами се поддават на манипулации и не могат да се усетят как от театъра в Ямбол ги водят за носа.
    Подобни сценарии се разиграват и в Община Ямбол. Колко му е? Правиш се на артист и лъжеш: „Ама театърът ни е беден! Дайте ни пари, че нямаме!”, вследствие на което общината спонсорира театъра. Лошото е, че няма никакъв контрол след това – къде са отишли тези пари, за какво са похарчени, имат ли възвръщаемост. Парите потъват в някаква бездънна яма и никой не може да им хване следите.
    Това е положението. Тази измислена длъжност „мениджър” е резултат именно от безхаберие, незаинтересованост и липсата на контрол от страна на министерството и общината върху работата на театъра.

  • Атанас Атанасов
    January 29, 2020 - Reply

    РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ЯМБОЛ
    Изх. №1760/2019 г. Дата 01.07.2019 г.
    ПОСТАНОВЛЕНИЕ
    ЗА ОТКАЗ ДА СЕ ОБРАЗУВА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
    гр. Ямбол, 01.07.2019 г.
    Мариана Никова – прокурор при РП – Ямбол, след като се запознах с материалите по преписка № 1760/2019 г. по описа на ЯРП
    УСТАНОВИХ:
    Преписката е образувана по депозирана в ЯРП жалба от Атанас Петров Атанасов от гр. Ямбол, в която се сочело, че в ДТ „Невена Коканова” – Ямбол били наложени незаконови култови практики.
    В хода на проверката е било установено следното. В жалбата си Атанас Атанасов е заявил, че директорът на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол е въвел „странни и нерегламентирани” от законова гледна точка практики и действия, задължаващи работещите там и посещаващите театъра зрители да отдават почит към патрона на театъра Невена Коканова. По идея на директора Михаил Лазаров бил създаден „химн” в чест на актрисата, който се изпълнявал по време на театралните празници на гр. Ямбол, провеждани през м.юни. Преди началото на представленията, по време на „химна” зрителите се задължавали да стоят прави и да се вторачват към сцената, където „висяло нещо като икона” с образа на Невена Коканова. Според Атанасов наложената практика била незаконна и от гледна точка на Конституцията на Р. България, според която единствените символи, на които трябвало да се отдават почести били националното знаме, герба и националния химн. Измислянето на нови култове, кумири и създаването на обекти за преклонение би било нещо безобидно, ако касаело само директора на театъра и не излизало извън рамките на неговия личен живот. Атанасов е заявил в писменото си сведение, че неведнъж е влизал в пререкания с Михаил Лазаров по този повод. Според него, Лазаров имал мания да боготвори Невена Коканова и стигал до крайности, като боготворял дори дрехите й и ги превръщал в предмети на преклонение, което според него било вид сексуално разстройство. През м. март 2017 г. Атанасов и Лазаров спорили по този въпрос и Атанасов категорично отказал да изнася манекени, облечени с дрехите на Невена Коканова в коридорите на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол. Атанасов препоръчал на Лазаров да се лекува и да не намесва подчинените си в своите личностни „мании и сексуални разстройства”. Думите на Атанасов били: „Ако е имал някакви лични отношения с актрисата, нека да си ги изживява сам и да не намесва други хора”.
    Снето е сведение от Михаил Лазаров Лазаров, директор на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол. Същият е заявил, че написаното в жалбата на Атанас Атанасов не отговаряло на истината. Според Лазаров една голяма българска актриса като Невена Коканова, която е и патрон на техния театър заслужавала този поклон пред таланта й. Лазаров е уточнил, че не е принуждавал никой от състава на театъра, още по-малко от публиката, да се прекланя пред когото и да било. Музикалната пиеса написана от композитора Борис Карадимчев се изпълнявала само по време на театралните празници „Невена Коканова” или на големи кръгли годишнини на театъра. Зрителите са я кръстили „химн” в знак на почит и преклонение към театъра и неговия патрон. Ставането на крака от зрителите по време на изпълнението на музикалната творба било вследствие на вълнението и емоцията, която изпитвали. Никой не им налагал да стават прави по време на изпълнението. Според Лазаров, за пореден път имало депозирана недействителна жалба срещу театъра и него, което уронвало престижа на един „70-годишен културен институт”.
    Видно от събраните по преписката материали не са налице данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, конкретно за това по чл.165, ал.1 и ал.2 от НК. Няма данни гражданин на Р България да отдава почит към покойната актриса Невена Коканова, като става прав, докато се изпълнява музикалната композиция, създадена в нейна чест от композитора Борис Карадимчев. Посоченото действие не представлява религиозен обред или служба, в които някой да е бил принуждаван да участва, за да се обсъжда изобщо наличието на данни за извършено престъпление по смисъла на НК.
    Предвид изложеното и на основание чл.213, ал.1 и чл.199, ал.1 от НПК
    ПОСТАНОВИХ:
    ОТКАЗВАМ да образувам досъдебно производство по преписка № 1760/2019 г. по описа на ЯРП на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер.
    Препис от постановлението да се изпрати на Атанас Атанасов от гр. Ямбол.
    Настоящото постановление подлежи на обжалване пред ЯОП.
    ПРОКУРОР: М. НИКОВА

  • Атанас Атанасов
    April 16, 2020 - Reply

    ЯМБОЛСКИЯТ ТЕАТЪР
    – ТИПИЧЕН ПРИМЕР ЗА МАСОВО ПЛАГИАТСТВО И ЗЛОУПОТРЕБА С АВТОРСКИ ПРАВА
    ___________________
    Цитат от решение по гр. дело №35/2018 г. на Апелативен съд – Бургас:
    “…В подкрепа на горния извод са и показанията на свидетеля Волен Митев, който заявява, че текстовете на песните в постановката „Бременските музиканти“ са негови откакто се играе пред публика. Но и още: „В конкретния случай, да не се губи репетиционно време, тъй като е възможно да има и танци, е възможно да са започнали репетиции и по други текстове (разбирай: “крадени текстове”)… В конкретния случай първо беше създадена музиката за песните от Пламен Мирчев-Мирона. Имаше НЯКАКЪВ текст за тези песни… Не зная чии са текстовете, за които споменах, че е имало към музиката, композирана от Пламен Мирчев-Мирона. Текстовете НЕ ЗНАМ КАК СА ПОПАДНАЛИ ПРИ МЕН, нямам никаква идея, аз съм актьор. Колегите репетираха по тези текстове, докато аз напиша моите. Нямам спомен кой предостави текста на пиесата „Бременските музиканти“ (става въпрос за крадения текст)… Те са четири или пет песни, аз започвам да пиша по една, съответно героите, които участват започват да репетират по написаната от мен песен. Кога точно съм написал всички песни, не мога да отговоря. Не мога да отговоря колко време се е репетирало по другите текстове (разбирай “КРАДЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ”). …Песните се записват предварително и по време на спектакъл се пускат на запис, а не се изпълняват на живо. … Възможно е да сме играли предпремиерно репетиция с публика, преди моите текстове за песните да са били готови. Известно ми е, че в интернет съществува видеозапис на „Бременските музиканти“ – пълен или частичен… аз не съм гледал. Видях, когато колегите с модерните телефони започнаха да го гледат и да се разпознават… Не си спомням кога точно изгледах клипа. … не съм аз въвел този клип в интернет. … Не мога да отговоря дали в клипа бяха моите песни или не. …Не мога да кажа коя година създадох текстовете. …Не съм виждал сайта на театъра. Пак по същия начин, някой гледаше сайта на театъра и аз погледнах“.
    От така цитираните показания, преценени и в светлината на показанията на други свидетели, следва изводът, че в началото постановката на пиесата „Бременските музиканти“ на Драматичен театър – Ямбол е репетирана с песни с различен текст от написания по-късно от Волен Митев. Освен на репетиции, с тези чужди текстове на песните, постановката е играна предпремиерно и пред публика. В интернет и по-специално в сайта на театъра /и в YouTube/ е съществувал видеозапис на постановката, частично като клип, в който артистите на Драматичен театър “Невена Коканова” – Ямбол са се разпознали и в който част от текстовете на песните не са били на Волен Митев, а на Юлиян Слабаков. Очевидно е, че показанията на свидетеля Волен Митев се характеризират с витиеватост, уклончивост, отказ за навлизане в конкретика, която да е във вреда на театъра, в който той работи. Но в стремежа си да не попадне в хипотезата на лъжесвидетелство, той дава достатъчно, макар и на места индиректно, данни за представен от ответния театър рекламен видеоклип в сайта на театъра на представление пред публика на постановката „Бременските музиканти“, в който са се изпълнявали песни с чужд (т. е. краден) текст, различен от създадения от него ………………………………………..”
    _____________________
    Малък пример за това как се създават текстове на песни в Драматичен театър “Невена Коканова” – Ямбол:
    Вземат се римите от оригиналните текстове, примерно за песента на магарето от пиесата “Бременските музиканти”:

    “Избяга Марко сам във тъмна нощ,
    без стар другар, без дълъг остър нож.
    Най-после спря в крайпътен ресторант.
    – Реших ще стана музикант!”

    Римите остават същите, а текстът, който Волен Митев написва е леко видоизменен и звучи така:

    “Реших да бягам аз във тъмна нощ,
    че господарят точи остър нож.
    Дали певец да стана в ресторант
    или да стана музикант?”

Leave a reply