Театърът с премиера – за страховете ни и „юнаците“, които ни тормозят
„Юнаци с умни калпаци“ е заглавието на премиерата на ямболския театър „Невена Коканова“, която ще се състои утре, 25 октомври, сряда. Пиесата на Никола Русев е създадена преди 50 години, ала удивителното е, че и днес е поразително актуална – разказва за страховете български и родните псевдо юнаци, които продължават да ни тормозят. Живото чувство за хумор е друг голям плюс на драматургичния материал. „Актуалността на пиесата идва от това, че нейните герои са вечни“, споделя режисьорът на спектакъла Дияна Стоянова. „Четирима юнаци с „фалшива самоличност“ се опитват да живеят на гърба на хората от селото. Оттам нататък Никола Русев ги е обрисувал много различни – единият учен, другият е бабаит, третият е всеяден хрантутник и накрая дори „прилапват“ към групата едно младо момче – нещо, което мома Петрана няма да позволи. Затова и са интересни героите му, защото са от различни прослойки на нашето общество. Различни юнаци, различни характери, но такива, които успяват да ни тормозят и днес. На всичкото отгоре и плашат хората с една ламя, които никога не идва – вечният страх от нещо, което никога няма да дойде“, е нейният анонс към всички, които тепърва ще гледат представлението.
За пореден път с тази пиеса Никола Русев се доказва като много добър познавач на българската народопсихология. Това една от причините, поради които в рамките на няколко години ямболският театър се обръща към втора негова пиеса. „Предишното заглавие на Никола Русев, което правихме, е по филма „Щурец в ухото“ – пиесата „Писмата“, при нас – „Щъркели на кръстопът“. По същия начин тя се прие много добре от всички – от млади и от по-възрастни зрители, защото той познава и много елегантно предава отношенията между хората в диалог, в сюжет, в история“, споделя Дияна Стоянова.
Премиерната постановка „Юнаци с умни калпаци“ е актуална и с това, че ние като общество не можем да се справим с такива хора, като въпросните „юнаци“, коментира режисьорът друг аспект от спектакъла. И колкото и да са смешни – нещо средно между сатира и тънко, елегантно чувство за хумор, обществото не може да се справи с отрицателните персонажи. Ако не се появи някаква извънредна ситуация, извънреден герой, който по някаква специална идея да ги провокира и накаже, останалите не успяват да се справят, за съжаление“, казва Дияна Стоянова.
На въпроса ми за нейния режисьорски прочит, тя отговаря така: „Аз се отнасям с дълбоко уважение към текста на автора и съм държала през цялото време не само на шопския диалекта, държах особено много и на точния изказ на репликите. Интересното при нас е, че малко по-страшни станаха героите. Може би времето, в което живеем е такова – никак не е леко. Станаха страшни ситуациите, в които тези герои ни поставят, страшно е, че ги няма хората, които могат да им отреагират. Нямаме имунитет срещу тях – или не им обръщаме внимание, или ги подценяваме, или с ирония ги поглеждаме. А не трябва така, защото ни се качиха на главите тия „юнаци“. Много станаха, не са само четирима, както при Никола Русев, в репликите на автора – и 40 не са, много повече са. Единственото, което съм си позволила, е с малко повече тъга и болка да подходя към ситуациите, които решаваме в тая пиеса. Иначе хумора го има, смешно е, но в един момент, вървейки по ръба и виждайки какво ще се случи между смешното и страшното, границата при нас е много тънка“.
В спектакъла ще видим Цветелина Кънева в ролята на мома Петкана, Въло Янев, Волен Митев, Димитър Димитров и Георги Ружичка. „Интересен им е авторът, интересно им е, че могат да покажат точно този текст на публиката“, споделя Дияна Стоянова.
Паралелно актьорският състав на театъра репетира още едно заглавие – „Шега в едно действие“ по комедиите и някои от разказите на Чехов. В него ще участват младите актьори – вече добре познатите Яна Бобева, Мария Панайотова, Радослав Владимиров, плюс още три млади дарования, дошли в театъра ни с амбиция и хъс. Премиерата ще в края на ноември – между 21 и 31. Обещанието е това да бъде отново един смешно-тъжен спектакъл, обещават запознати. Режисьор на тази постановка е Антон Угринов, който вече има един поставен спектакъл в ямболския театър – пиесата „Бурунданга“.