Тази сладка мъка-краезнанието

3_1В последните десетина години се запълни почти напълно голяма празнина в познанието за Ямболския регион. Хора всеотдайни, привързани изключително много към родните си села, намериха време и сили, за да напишат книги за историята на тези „малки отечества”.

Сякаш не остана село в община „Тунджа”, а и в другите общини от Ямболска област, без своя книга. Книга за най-известните родове, за културата през вековете по тези места, за обичаите, за етнографските особености.

За интересни люде, прославили се с дарителството си, или оставили костите си за Освобождението на България и за осъществяването на националните идеали, търсени с пушка и щик през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Както и в тази, наречена Отечествена.

Сред най-добрите краеведски изследвания е това за село Воден, събрано в добре оформено томче от дългогодишния директор на Руската гимназия Иван Ончев. За разлика от повечето други летописци, Ончев има едно голямо предимство-филологическото образование, което му дава възможност не само да бъде сладкодумен, а и да анализира дори диалекта на който се говори в оня край на Ямболския регион.

Много сили положи историкът по образование Вълчо Вълчев, за да дари село Безмер с книга за историята му. Няколко краеведски изследвания излязоха за село Бояджик, примамващо особено много, както с бунта по време на Априлското въстание, така и с връзката на бащата на компютъра Джон Атанасов, чийто предшественици поемат зад океана именно оттам.

И в други села на Тунджалъка имаше своеобразна надпревара кой ще открие и даде на земляците си повече данни и спомени за родното огнище. Това, разбира се, е нормално- има различни погледи върху някои исторически факти, както го има и другото-в краеведските среди също изобилства от графомани…

Наскоро със своя история се сдоби село Недялско, благодарение на дълголетната работа на Добринка Касърова. Преди години се появи изследване за Кукорево. Тази книга, наречена „Нощта на трапатлаците”, Вельо Велев пред очите ми бе потънал, и то задълго, в документите на Държавен архив-Ямбол, за да събира троха по троха запазеното за селото.

Има и откровени несполуки в този жанр. Книгата за село Крайново е така оплетена в родословни дървета, гарнирани с ужасна стилистика, че твърде малко всъщност може да се разбере какво и как е ставало в това красиво село от Боляровския край.

Тънка и често мъчителна е тая работа-краезнанието. Затова трябва да свалим шапка на хората, които отдават години, за да създадат хрониките на малките си отечества.

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply