Сърцето загуби битката със страха в ума

Павел Тодоров, психолог и психотерапевт:

Павел Тодоров е роден през 1982 година в Ямбол. Преминал е през детско-юношеската школа на баскетболен клуб Тигър” и е бил състезател на мъжкия тим на „Ямбол”. Завършил е психология през 2005 г. във Варненския свободен университет, работил е като асистент на известен психотерапевт в Истанбул.
 Има мастерска степен по Рейки, лицензиран терапевт е по метода на д-р Бах.
Семеен, с едно дете.

-Г-н Тодоров, защо българите считат себе си за едни от най-нещастните хора в света? На какво се дължи това светоусещане?
-Смятам, че в основата на това са всички мрачни статистики, с които българинът е затрупан в медийното пространство. Не считам, че животът в България е на много ниско качество. Тук, в България, имаме много неща като предимство, просто цялата тази атака от мрачни статистики в един момент действа подтискащо на хората и човек започва да се ограничава.
-Имате съмнение в това, че статистиките не са верни или че прекалено често медиите акцентират върху тях?
-Нямам съмнение в тяхната точност, а и това не е нещото, от което аз разбирам. Ала фактът, че българинът е толкова често бомбардиран от подобен тип подтискаща информация, създава подтискане и у отделния човек, и му пречи той да живее по-свободно и по-леко.
-Твърдите, че кризата може да доведе хората и до положителни неща. Обяснете какво точно имате предвид?
-Моето мнение стои на основата на това, че модерният свят е сравнително нов. Този материалистичен начин на живот, който прави човека най-вече консуматор, е сравнително нов. Техническият прогрес е от миналия век и в един момент човекът се превърна в изключително голям консуматор. Изключително се фокусира и се вплете в материята и в консумирането, което е за сметка на много ценности и на много важни малки неща. Така че икономическата криза, която е свързана с това човек да консумира по-малко, е една възможност той да се обърне към ценностите в живота и към истинските ценни малки неща.
-А кои са тези малки ценни неща?
-За щастие, отговорът на този въпрос е много дълъг. Парите, естествено, са един инструмент, който е много вплетен в начина на съвременния живот, но те са само един елемент. Има много други неща, които човек може да изживява като удоволствие, като вдъхновение, които не са свързани с парите. Това са отношенията с близките, с приятелите, дори бизнес отношенията са много променени в резултат на тази финансова криза. А човешкият елемент се е загубил. Затова мисля, че сега хората може да почнат да ценят човешките неща –  взаимоотношенията си, да се радват на природата, да се радват на близките си, да се радват на това, че в България все още можем да ядем сравнително чиста храна, за разлика от развитите страни.
-Във всяко зло има и нещо добро, така ли излиза?
-Така е, но човек трябва да бъде буден и да не се влияе от този масов подход. И от масовия модел, който отрови голяма част от българския начин на живот.
-Вие сте доста по-млад от мен, трябва да ви кажа и че при така наречения комунизъм, много се говореше за  консуматорския дух. И се бичуваше, да използвам клишето от онова време. Всъщност, консуматорството е манталитет, нали?
-Ако под манталитет имате предвид ниво на съзнание и способността да се разбере от какво човек има нужда и кои са важните и кои маловажните неща, да. Консуматорството е политика на световните сили. Аз считам, че българинът е живял много добре преди. Вие знаете по-добре от мен, че той не е бил по-богат, но е имал други, много по-ценни неща в живота си. Консуматорският модел на живот въвлече хората към материята, а всъщност ние не сме машини, а човешки същества-с емоциите си, с духовните си потребности и нямаме нужда от консумирането на толкова излишни неща.
-За мен не е нормално, ставайки в 7 часа, вече да те заливат с поредния кървав битов скандал.За вас как е?
-Някога новините са били новини, а криминалните неща са били в отделна хроника, а сега, общо взето, всичко е криминална хроника. Това не значи, че липсват добрите новини, но хората се улавят точно чрез страха. Връщам се към първия ви въпрос-българинът не е толкова нещастен, по-скоро му внушават прекалено много, че е нещастен.
-Той се чувства излъган от демокрацията ли, имаше прекалено големи очаквания към нея?
-Навлизаме в доста дълбоки води, това е много сериозна тема, свързана с Прехода.
-Аз имам предвид, как това се отразява на някои от вашите пациенти. Те как чувстват този Преход?
-Да, при много хора на средна възраст, с които работя, виждам, че те не могат да се ориентират в този хаос. Много хора, които са били принципни, интелигентни хора, в един момент целият този хаос, този груб свят, им създава много конфликти. Това стана, след като се отприщи свободията.
-Да ви върна към нещо от вашия живот. Фактът, че дълго време сте спортували професионално помогнало ли ви е с нещо в живота?
-Аз съм благодарен и си давам ясна преценка, че дисциплината и волята, която придобих чрез спорта, да съм концентриран в една цел, е изключително ценно нещо в живота ми. Спортът ме предпази от много безсмислени неща. Всяка цел, в която човек е концентриран, го съхранява от странични, не дотам важни неща.
Спортът трябва да е политика на всяка държава, която иска да просъществува във времето и която мисли за своя народ.
-Може ли да се говори вече за чалга поколение? Вие като психолог как гледате на такова определение?
-Не искам да разграничавам музиката. Всеки е свободен да слуша музиката, която му харесва. Ако беше само чалгата един непродуктивен пример за децата ни, щеше да е добре. Но ако беше само един. А децата още в начален стадий, тръгвайки на училище, попадат в среда, където изключително много се работи да се развива ума. Набляга се на този център от човешката структура, а сърцето остава по-назад. Това провокира хората да стават амбициозни, да гонят кариери, съревнования. Такъв тип хора са угодни на съвременния консуматорски модел.
-Трябва да дадем предимство на сърцето, а не на ума, така ли е?
-Човек не е само ума си, зад всеки човек стои една индивидуалност от интереси, от усещания, от емоции, широк емоционален свят. А обучението в училище е изключително концентрирано на ниво интелект, не се подхожда към това, как детето да разпознава емоциите си, да живее в хармония с чувствата си, да изразява себе си. Да бъде себе си. Това нещо е подтиснато в тази унификация на учебния процес. Аз се интересувам от методиките за образование на младите и най-доброто, което се коментира там, е да се дава простор за творчеството. Да се подхожда към всяко дете като към уникалност. А детето е именно това. Нашата система е стара, тя качествено не се е изменила. Запаметяват се куп непотребна за живота информация. Човек не се образова коя храна е полезна за него, как да живее в унисон със себе си. Да знае, че интуицията е неговото най-добро, най-полезно средство, неговата навигационна система. Тези неща в училище ги няма. А така се изграждат консуматори, нищо друго.
Това, което се изучава в училищата, просто не е интересно на децата.
-През 80-те години на миналия век изключително много се пишеше, че е настъпила алиенация. Според мен тя настъпи сега. Имам ли основание за такава констатация?
-Една от причините за днешната алиенация е в това, че има много алтернативни форми за комуникация. Интернет и другите подобни комуникации са причина хората да се срещат все по-рядко. Другата причина, специално за България, е в това, че хората са подтиснати.Вие знаете по-добре от мен, но и аз имам спомени от детските си години, как хората си ходеха на гости – разговори, салати, ракии. Това бе начин на живот, това днес го няма, хората са се затворили в черупките си и все по-малко общуват помежду си. Сърцето загуби битката със страха в ума. И смятам, че е въпрос на нагласа – не е толкова скъпо, но сега хората на средна възраст живеят много изолирано, много отчуждено.
-Те попаднаха в капана на алиенацията?
-Да, младите си ходят, може да имат 5 лева, но ще излязат, ще си ги изхарчат навън. Но хората от средната възраст и по-възрастните от тях, се капсулираха и не си позволяват нищо от това, което са правили преди. Имах клиент, който бе попаднал на косъм от смъртта и ми стана много мило, когато той ми каза, че като се върнал в къщи, заявил на жена си:”Стига толкова, почваме да ходим пак на гости, толкова години вече сме се затворили тук”. Но не трябва да се стига до такива ситуации, за да си позволи едва тогава човек удоволствията от живота.
-Знам, че имате някои възражения срещу традиционната психиатрия? Какви точно?
-Не точно възражения, по-скоро от опита, който имам, виждам как хора, приемали от години медикаменти, развиват зависимост, а искат да откажат лекарствата. И тук е съществената разлика между психотерапията и психиатрията. При психотерапията важен е човекът, който е насреща, с целия му емоционален свят. За да се намери причината довела до депресия или някое друго негативно състояние. А при психиатрите всичко се свежда до една палитра от лекарства. И човекът не се взима толкова под внимание.В рамките на няколко минути се избира лекарството, но не се задава въпросът защо се е стигнало до това състояние. Как така едно вещество, което дотогава организмът е произвеждал естествено, вече не се произвежда, а му се дава отвън, чрез медикамент. Лекува се симптома, а не се взима предвид душата.
Не съм против психиатрите, но те могат да послужат само като „Бърза помощ”. Истинското лечение тръгва, когато човек започне да работи със себе си. Когато отстрани лошите чувства, заседнали в него, отстрани негативния модел на мислене, който е довел до това му състояние.

Интервю на:
Борислав Ненов