Съмнения като сигурност

Румен Порожанов е поредният министър на ГЕРБ с подадено-приета оставка след правосъдната му колежка Цецка Цачева, цяла кохорта зам.-министри, плюс „оттеглянето“ на Цветанов от парламента, да не забравяме и ексдепутата Делян Добрев. Е, и – какво от това? На някой става ли му ясно за нещо виновни ли са тези хора, корумпирани ли са? В интерес на истината за Порожанов има най-ясна аргументация – не изгонил навреме зам.-шефката на Държавен фонд „Земеделие“, чийто телефон се мъдреше на къща за гости. За останалите мантрата на ГЕРБ : „Ние само при съмнение и ги отстраняваме от постовете“ е жалък опит за превръщане на дефекта в ефект. Ала едва ли хваща някакъв дикиш. Защото след съмнението следва или изчистване на името, но тогава – защо гонят невинни хора, това е безкрайно несправедливо или съд и присъда, което никога не се случва. Т.е. нашенско замазване. Какво остава накрая – едното гигантско съмнение, което в очите на обикновените хора не е никакво съмнение, а чиста сигурност. Но министър-председателят е обречен да приема светкавично чужди оставки, иначе ще дойде неговият ред.

Светлана Чамова