Съдбата на Девическата гимназия преди 80 години

6 strОще през първото десетилетие на миналия век министерството на просвещението било в разкрачено положение – ту гимназиите били строго Девически и Мъжки, ту се допускало смесването на половете, какъвто е случаят с ямболската Педагогическа гимназия. В нейните протоколни книги срещаме черно на бяло констатацията, че събирането на момичетата и момчетата под един училищен покрив се отразява добре на просветния процес. Педагогическата гимназия в града ни в средата на 20-те години на миналия век обаче остава само спомен, и се отива към поменатата в началото класика: Мъжки и Девически гимназии.

Колосалният проблем със сградния фонд през 1937 година изчезва, тъй като вече е построена с щедрото дарение на търговеца Иван Райнов, както и с финансовата подкрепа на Министерството на просветата Мъжка гимназия. Тя приема името на Иван Райнов за патрон. Тук са открити крепостни стени от римско време, така че по много „параграфи” парцелът, в който вече е отворила врати Мъжка гимназия „Иван Райнов” е възлов. Градската градина е на един хвърлей , реката е още по-близо, а сградата е импозантна , просторна, модерна, така че остава само да има кой да учи.

Ученето не се разбирало от само себе си, тъй като имало немалко разходи, особено ако ученикът или ученичката не са от Ямбол, а от Елховска или Тополовградска околия, например. Практиката е да се придума някой близък на семейството в Ямбол да стане настойник, за да има контрол над юношите или девойките. Където не достигали малко пари, спасение било свидетелството за бедност, което давало шанс да се учи в гимназия, една висока за тогавашните стандарти образователна степен.

1940 г Ямбол 7 а кл Девическа гимчДокато юношите се ширят в новата сграда на Мъжката гимназия, какво правят девойките е резонен въпрос, тъй като в Ямбол в първите десетилетия на миналия век имало свиреп недостиг на класни стаи. Нямало нищо успокояващо за директора на Девическата гимназия към 1937 година Ташко Каварджиков. По страниците на протоколната книга, водена преди 80 лета, виждаме, че ръководното тяло опитва да тушира проблемите.

На 21 ноември 1937 година се провела първата среща на родителско-учителския комитет на Девическата гимназия. С тайно гласувано било избрано управителното тяло. Надежда Шишман Добрева, съпруга на търговеца Шишман Добрев, събрала най-много гласове – 125. На второ място гласуването отредило да бъде  Мара Ст.Митева, съпругата на кмета на Ямбол Стоян Митев, с  91 гласа. Индустриалецът и общински съветник Иван Златаров получил 77 „пункта” одобрение, Сава Лолов събрал 75 гласа, а кметът Стоян Митев – 55.

Контролната комисия била в състав: Георги Димитров и Сава Сяров. И двамата търговци по занятие.

Избирането на водещи фигури в обществено-политическия живот на Ямбол като Стоян Митев и Иван Златаров, който малко по-късно ще стане народен представител по времето на премиера Георги Кьосеиванов,  е стара , изпитана практика, която и после ще се прилага в българските училища, независимо от смяната в политическия строй.

Само шест дни след като е избран в родитело-учителския комитет кметът Митев си подал оставката. Като мотив изложил многото си ангажименти, както и фактът, че в комитета участва съпругата му. Първият човек в града имал причина да е по-близо до просветните работи в Девическата гимназия, тъй като той е и в ролята на баща – дъщеря му Юлия е в 10 клас, ако използваме днешната терминология.

Иван Златаров, по тази линия, е по-логично да е в ръководството на Мъжката гимназия, където се обучава синът му Васил, ала явно имал някакви свои съображения. Или просто в началото не си дал сметка какво точно прави, защото само след няколко седмици и той, като кмета Митев, си подал оставката. Ив.Златаров обаче тръгнал по политическия улей, който го отвел до Народното събрание. На неговото място обаче пак влиза човек от тяхната фамилия – брат му Кръстьо, който е адвокат по професия, но за разлика от Иван е отявлен левичар.

Мястото на Стоян Митев заела подгласничката му госпожица Мара Несторова.

Така най-сетне се стигнало до конституиране на управителното тяло:

председател  станал господин директорът Ташко Каварджиков,  подпредседател Сава Лолов, касиер – Надежда Шишман Добрева, секретар – г-ца Кожухарова, учителка, а съветници госпожа Мара Митева, г-ца Несторова и Иван Златаров.

Това станало през ноември, а през декември почнали проблемите в Девическата гимназия. Най-напред, на трети декември, в протокол № 3, обърнали внимание на контрола. И решили да се поиска от директорката на стопанското училище „техните ученички да не носят монограми и якички, подобни на нашите, за да можем да ги отличаваме”. Взело се решение и да се набележат някои дати на именни дни, за да се правят съвместни ревизии и проверяване за смесени журове.

Такава била хавата – юношите и девойките не само не можели да учат в една и съща класна стая, а трябвало да внимават в картинката и при купоните, наричани преди 80 години журове. Тогава френският е господстващият език и много думи от речниковия състав на българския език идват от страната на Балзак.

За изучаване на английски език в онова време и дума не можело да става – не заради идеологически причини, а като почит към залегналите в нашата образователна система традиции от първите години след Освобождението.

А и Париж още имал голяма тежест и всеки успял американец искал да отиде там и да се отърка в шикозния живот на френската столица.

На събирането на управителното тяло на гимназията на 10 февруари вече през новата 1938 г., се стигнало до отпускане на парични помощи. Недялка Самунова от 7 „В” клас получила 300 лв., Сребра Христова х.Димова от 4 „Б” клас 200 лева, Тодорка П.Парова, ученичка от  6 „Б” клас била подкрепена с 300 лева помощ и 300 лева заем, а за Николина Манева гласували сума за черна пола и обуща.

(Често казвам за работи, станали преди 80-90 години, че са се случили вчера, и че ние, колкото и да ни изглежда странно, сме имали допир до някои от тези хора, които през 1938 година търкат чиновете в Девическата гимназия.

Тодорка Парова аз познавах като Дора Парова, освен това ми бе класна и бе крайно строг преподавател. Един шамар доста време ми гореше по бузата, защото тогава, в началото на 70-те години на миналия век, попитах пред всички другарката Парова защо все един и същ ученик ходи до къщата й, за да донесе това или онова.

С  Тодорка Парова после животът ни срещаше рядко, тя живееше сама на баира, както някога са наричали улиците в подножието на хълма „Боровец”. Нейната улица, „Мара Гидик”,  и досега не е лесна за катерене зимно време, а по моите сметки Дора Парова живя поне до 85 годишна възраст. През 1938 година обаче явно нещата в семейството й са били много трудни, щом се налага да получи и помощ, и заем).

Зимата на 1938 година, и по-точно  23 февруари, довел до идеята да се създаде  ученически пансион в зданието на госпожа Трифонова. За прислуга се давали пари за една готвачка и помощница със заплата на двете от 900 лева плюс храната.

Нищо особено като пари, левът тогава не е в най-доброто си състояние.

Таксата за пансиона се определила на 650 лева месечно. За 1938 година се вземат 14 ученички –  12 платени и две бедни. Направени са постъпки за 14 легла при   ямболската работилница „Желязна ръка” и братя Хаджиколеви. Откриването да стане на първи март, решило ръководството, а за контрола в пансиона натоварили  да отговаря учителката по френски език Фурнаджиева, на която се давал безплатен пансион.

Лятната форма на ученичките от Девическата гимназия  бил: за официални поводи – синя пола с бяла блуза, за всекидневието – бяла рокля от шантунг. За кината, вечният ямболски проблем,  г-н директорът Каварджиков изяснил много добре въпроса, също и спора между училищната управа и „Модерен театър”. С другото кино край Тунджа, „Светлина”, явно нямало проблеми, поне на този етап.

Пансионът създал бързо ядове на управителното тяло на гимназията. За начало се оказало, че готвачката не може да готви добре, сетне се  наложило  да тропат на  вратата на кмета на Ямбол, за да ги подпомогне с гориво – дърва или въглища. „Средствата за пансиона са оскъдни, затова да обходим някои граждани за помощи”, пише през месец март в протоколната книга.  И се добавило: ”Помещението на пансиона е тясно и неподходящо . Реши се да се наемат и други стаи в същия двор или да се търси друга сграда”.

Девическата гимназия навлязла в пролетта на 1938 г. с изострящи се проблеми със сградата на училището, както и с пансиона. В първата част от тази статия казахме, че покупателната сила на лева преди 81 години не е особено силна. Ръководството на гимназията ударило калема през април и се оказало , че за предходния месец март разходите на пансиона са следните: за храна – 3166 лева, 66 лева за ток, 81 лв. за вода, 1300 лв. наем за помещението, 675 лв. за дърва, 425 лв. за прислуга. Или всичко разходите излизали 5713 лева, докато  приходът бил само от 4254 лева.

Да, пансионът не бил търговско дружество или фабрика, но това не променяло тотално нещата – имало нужда от допълнителни пари. Към 1937 г. с един лев не можеш да купиш почти нищо, става ясно и от протоколите на Девическата гимназия – една плитка чесън струва 4 лева, две дървени лъжици са също 4 лв., за печене на баница дали 25 лв., една туба хинин и аспирин се харчела за  17 лв. Наложило се да се пренесат две легла, взели им 16 лева.

С един лев можело да си купиш комай само едно яйце, те вървели по 80 стотинки на пазара. Момичетата от пансиона обаче трябвало да живеят в добри условия, така че харчовете вървели, като не бива да забравяме, че само две от девойките са приети в тази „обител” по бедност, за другите родителите им се бъркали в джобовете.  Явно управителното тяло на Девическата гимназия държало твърдо да има пансион, затова след като на 12  април се констатирало, че помещението на пансиона е тясно и неподходящо,  се решило да се наемат и други стаи в същия двор, или да се търси друга сграда.

Учебната година докарала до своя финал, дошъл часът на наградите за отличниците сред абитуриентите. Церемонията се провела на 6 юли, на първо място се класирала Мария Неделчева, чиято награда била часовник от 700 лв.. Раздали се българска енциклопедия и мастилници на други от асовете на гимназията, явно нямало възможност за кой знае какви разкошни подаръци, изключвайки часовника на госпожица Неделчева.

През есента на 1938 година се провел нов избор за ръководно тяло на Девическата гимназия, като този път това станало след явно гласуване. Най-много гласове на събранието на родитело-учителския комитет събрал Колю Карапчански – 120, следван от Милица Илиева със 100 гласа, Пандуш Илиев, една доста популярна в Ямбол личност също събрал гласове, за да стане член на управата. В ръководството влизали още Димитър Панков и Мария Несторова.

В контролната комисия избрали директорът на ямболската Популярна банка Панайот Вълчанов и познатият ни вече търговец Георги Димитров, който за втори пореден път щял да върши тази работа.

Председател на управителното тяло станал Пандуш Илиев, познат и като един от водещите хора в кооперативно кино „Светлина”, а и в ред други начинания край Тунджа.

Доста промени в ръководството на Девическата гимназия докарало това явно гласуване, вероятно някои от популярните и силни за деня личности се дърпали от участие. Бившият член на управата Иван Златаров вече е в Народното събрание, не срещаме и името на съпругата на кмета Стоян Митев, Мара, което ме подсеща, че дъщеря им Юлия вече е завършила средното си образование. И продължава като студентка в Софийския университет, специалност „Класическа филология”.

Пролетта на следващата, 1939 година, започнала ударно. В протокол номер 4 на Девическата гимназия четем, че Руси В. хаджи Русев прави голямо дарение, като обзавежда една ученическа стая. Стойността на дарението е 15 000 лева, а  Русев апелирал класът, който ще учи в тази стая, да приеме за патрон името на жена му Пенка, бивша учителка.

Ударните дни за гимназията продължили и през месец май, когато на 23 се направила ограда на училището и желязна врата. Щом дори вратата на Девическата гимназия била дървена, състоянието й действително е твърде окаяно и съвсем скоро този проблем ще стане крайно остър.

Не ще да е била нито лесна, нито приятна работата в ръководния орган на училището, защото през късната есен на 1939 година пак има промени в управителния състав. Този път дама получила най-много гласове, това е Дженка Златарова, следвана от търговеца Андон Нойков, Мара Несторова, Дойчо Дойчев и Пандуш Илиев.

Шефът на Популярната банка Вълчанов, както и търговецът Георги Димитров, останали в Контролната комисия.

Малко преди Бъдни вечер на същата тая 1939 г., директорът на Девическата гимназия Ташко Каварджиков поставил на дневен ред „крайно лошото състояние на сградата”, така е формулирано в протокола, държан на 23 декември. „Поради постоянното прииждане на ученички от селата е необходимо разширяване на гимназията”, добавили в документа хората от ръководството на училището.

Работата ставала дебела, което още по-ясно личи от това, което са говорили на следващата сбирка членовете от управителния „съвет”. Тази сбирка станала в самото начало на следващата година, на 1 януари 1940, като се изтъква, че трябва ремонт, „поради страх от срутване на сградата или евентуалното й закриване от Министерството на народната просвета”. Притиснати до стената от ситуацията, фигурите в управата на Девическата гимназия решили да свикат извънредно събрание на комитета с общественици и влиятелни ямболци, за да се обмисли критичното състояние.

На 9 февруари 1940 година се събрала тежката артилерия на града ни – кметът Стоян Митев, народните представители Иван Керемедчиев и Николай Султанов, полковник Матей Златоустов и други важни фигури. След един месец дошъл и първият резултат от тази среща – общината отпуснала 40 000 лева помощ. През есента на същата тази 1940 г. , и по-точно на 16 октомври, ръководството на гимназията подвига въпроса за нова сграда. Има предложение за избор на комисия, която да отиде при кмета Митев и да иска мястото на Еврейското училище и това на женското дружество.

Ремонт на сградата на Девическата гимназия „Васил Левски” (тя приема името на Апостола със заповед на министъра на просветата още на 9 септември 1937 г., като повод е 100 години от рождението на гения) така и не  бил направен, въпреки че имало одобрен проект и обещание за 100 000 лева от просветното министерство. Цари объркване сред ръководството на гимназията: ту се говори за ремонт, ту се иска място за строителство на напълно нова сграда. Това личи и от факта, че директорът Каварджиков и председателят на дружество „Юнак”, пак по това време, решават съвместно да построят гимнастически салон в двора на училището.

Кой прави планове за гимнастически салон , ако е сигурно, че поверената му гимназия отива в нова сграда, на съвсем друго място? Никой, така че директорът Ташко Каварджиков явно нямал особена вяра в строителството на нова сграда.

Любопитно е, че Девическата гимназия разполагала с лекарка, която на 27 октомври 1940 година изнесла „лекция” за върлуващата в Ямбол скарлатина.

Дошло отново време за избор на ръководство, този път две дами събрали най-много гласове: госпожа Христина Попова имала 70 гласа, толкова получила и госпожица Мара Несторова, позната ни от предните управи на училището. В ръководния орган отново влязъл Пандуш Илиев, както и Милица Илиева и Дженка Златарова, така че на практика има широка приемственост в ръководството, и нямало нужда от време, за да се навлиза в проблемите на гимназията. Нищо забележително не се случило през тази 1940 година, но пък черно на бяло четем в протокола, държан на 8 декември следващата година, че трябва да се извърши строеж на нова сграда, като имало предвидено вече място и това било парцел на булевард „Цариград”- сегашния Крайречен булевард. Със сигурност парцелът няма да е бил чак по пътя към Авренската махала, а доста близо до центъра на Ямбол.

Едно е да има предвидено място, друго е да ти го дадат. Така става и с плановете на Девическата гимназия, на която ямболският Общински съвет гласува парцела едва през идната година – на 10 март 1942 г. Дали радостни от този успех, дали било от по-рано предвидено, ала ръководството решило да се проведе Ученически певчески събор в областта – идея първа по рода си, както вероятно с трепетна ръка записали в протокола от тази дата.

Казахме, че въпреки даденото място за строеж на нова сграда на булевард „Цариград”, работата била твърде несигурна. После станала съвсем хлабава, но до това после имало още път да се измине, и дори царство България да влезе в Оста Рим-Берлин-Токио. Изоставянето на неутралитета прави войнствен в известна степен дори безпристрастният в продължение на 18 години местен вестник „Тракиец”. За първи път в ръководството на Девическата гимназия влиза военно лице, това е подполковник Кичуков, заедно с Цвета Георгиева, Пандуш Илиев, Илия Маринов и Мара Несторова.

За разлика от предния път, сега изборът, проведен на 29 ноември 1941 г. бил таен, а вече драстична разлика е фактът, че на следващата година се преизбира абсолютно същият управителен „съвет”. Нещата с пансиона продължавали да не вървят по ноти и през 1943 г. той отново излязъл на дневен ред. Сега вече се намесват в тая история женските дружества в Ямбол и по-конкретно „Любов към родината”. Взема се решение да се предаде имуществото на това женско дружество при положение, че печалбата се дели или пък дружеството вземе на свои разноски няколко бедни момичета в пансиона.

Има данни, че е създаден в крайна сметка такъв пансион. Направен е най-сетне и ремонт на сградата, но въпросът за строителство на нова Девическа гимназия останал за след края на войната. Това е записано в протокол на ръководството на училището от 1943 г., когато отново преизбират старото настоятелство на гимназията. Има обаче голяма промяна – на кормилото на школото вече не е Ташко Каварджиков, а П.Попов, като промяната става през есента на 1943 година. Инфлацията вече е набрала темпо, за 12 чифта обуща се налага да се платят 10 000 лева.

Има сякаш затишие в Девическа гимназия „Васил Левски” до 9 септември 1944 г. Броени дни преди Новата година обаче, вече в директорския стол сяда нов човек и това за първи път в историята на училището е жена – П.Пантелеева. Тя ще се изяви на 21 януари идната година, когато на годишното събрание на родитело-учителския комитет ще очертае новия дух на живота след  9 септември. Направила това „сбито и ясно”, научаваме от протоколната книга, за съжаление няма нищо повече относно нейното слово. Доста шумна била атмосферата в кино „Светлина”, където се провело събранието, и при тази нечувана до тогава атмосфера, в състава на ръководството били избрани напълно нови имена: Тодор Ангелов, Саша Желязкова, Зора Керязова, Яна Кънева, Никола Илиев, Слав Тодоров, Кръстю Купенов, Марийка Стойчева, Елена Кафалова, Димитър Бъчваров, Н. хаджи Желева, Т. Попова, Ел.Качулева, Цв. Колева, Г. Славова и Ил. Бояджиев.

Директорката Пантелеева станала председател на настоятелството, за подпредседател избрали Купенов, а за касиер Хаджи Жекова.

В самото начало на февруари, на първи още, се постановил вечерен час и той бил до 19,30 часа. Дала се, доколкото било възможно, помощ за югославските деца, а дошло време да мислят и за седмото изкуство , като можело да се влиза само на разрешени от училището филми.

В един особен кръг се въртяло настоятелството на Девическата гимназия, независимо че от  1937 до 1945 година през него минали десетки ямболци.

Сградата все е в окаяно положение, все се търси кардинално решение като се построи направо нова сграда и все не се стига до този момент. И киното пречи на духа на подрастващите, както през 1937, така и през 1945 г., щом все е нужно  филмите да минат през цедката на директорското око.

В крайна сметка Девическата гимназия няма да се премести никъде, с времето обаче ще стане смесена гимназия, през 1960 г. се превръща в Политехническа гимназия, за да се стигне до 1971 г., когато най-сетне се прави колосална реконструкция  и се строи направо голяма, нова част от школото. От старата част остават няколко класни стаи, излъчващи една особена, ретро атмосфера, дори и поради факта, че по-височките трябваше да се навеждат, ако искаха да не си счупят главите при влизането в „завоя”, водещ към последната стая на първия етаж. Отвън също веднага си личеше коя е новата, коя е старата част от училището.

Гимнастически салон няма поне още четиридесет години след прословутия 9 септември, и за висок скок , например, се ползва коридора на първия етаж, именно в старото крило на гимназията. Футбол пък ще се играе не на сгурта в двора, а из алеите на градския парк, където се провеждаха и бяганията на къси дистанции.

Всъщност, на гимназиите, защото със заповед на министъра на народната просвета от 27 май 1971 г. е решено да има Математическа гимназия в града ни. Реално обучението в новата гимназия започва през 1972 г., и така на улица „Цар Иван Александър” номер 12, под един покрив имаме вече две училища.

До ден днешен…

Борислав Ненов

 

 

About the Author :

2 Comments to “Съдбата на Девическата гимназия преди 80 години”
  • Bojan Boev
    April 18, 2017 - Reply

    Гимнастически салон гимназията имаше и товаа беше бившата католическа църква в съседство на училището.По тва време 1955. баща ми Васил Боев беше учител по физкултура след големи усилия успя да получи сградата от общината и в нея да обзаведе салон.Това е истината гн.Ненов. В този салон аз за пръв път в Ямбол скачах висок скок ва закрито през 1956 г.

  • Пантелей Спасов
    May 19, 2020 - Reply

    Ямбол не бил много голям град и половината са били братовчеди. Директорът Ташко Каварджиков е първи братовчед на дядо ми (по бащина линия) Георги Спасов.

    Съпругът на Надежда Шишман Добрева – Шишман Добрев е втори братовчед на дядо ми (по майчина линия) Пантелей Пантелеев

    А. П.Пантелеева, която споменавате е Петка Панайотова Пантелеева, съпруга на Пантелей Пантелеев и моя баба. Интересно дали в книгата е изписана като д-р Петка Пантелеева. Едва след като почина разбрах, че е защитила дисертация в Лайпциг.

Leave a reply