Страстите на духовенството в някогашния Ямбол
Не е лесно да си както архиерейски наместник, така и владика през 30-те години на миналия век. В някои църковни настоятелства пипали парите, без да се съобразяват с наставленията на духовното началство, случвало се и свещениците да създават главоболия. Така сторили в началото на 1928 година ямболските свещеници Христо Буцев и Виктор Неделев, които имали дрязги помежду си и се наложила намесата на архиерейския наместник. Отец Буцев и отец Неделев се надпреварвали кой по-рано да почне възпяването на гробовете, а това определено не било в добрите нрави на Българската православна църква, затова и се стигнало до служебната записка от 17 февруари 1928 г., чрез която енорийските свещеници се задължавали да спазват реда на гробищата. И да почват едновременно да извършват възпяването на гробовете.
Миряните също имали своите терзания – Иван Кабаков, живеещ в Трети отдел на Ямбол, през същата тая 1928 г., поради престъпване на законите на царство България се озовал в Сливенския затвор и поради новата си битност решил да се обърне към ямболския архиерейски наместник. Заявлението на г-н Кабаков е с дата 31 декември 1927 година и с него той моли най-високопоставения местен свещеник да съобщи на съпругата му Зочка Грънчарова, че се отказва да и бъде вече съпруг.
”По независещи от мен причини, които аз ще докажа пред поверения ви духовен съвет”, пише в обръщението си затворникът, като допълва, че и съпругата му е напълно съгласна да се разтрогне брака им.
Имало и мирни, кротки, благочестиви дни в началото на 1928 година, като изборът на църковно настоятелство на черквата ”Свети Георги” в Каргона. 320 гласоподаватели участвали в тъй важния избор, най-много гласове събрал Илия Ат.Шейтанов-189, следван от Кутю Манолов-159, Димитър Г. Кулов-152, колкото получили и Николай хаджи Жеков и Георги Дуплев. Известен брой гласове събрали и Илия Маров, Панчо Шевкенов, Георги Наскенов, Васил Болсуранов, Атанас Джукелов, Христо Гагов и Георги Мадамара.
В Контролния съвет на настоятелството на църквата „Свети Георги” влезли Юрдан Тапов, една от популярните в ония години ямболска фигура, събрал 153 гласа, както и Иван Драгнев, получил признанието на 170 миряни.
„Гласоподаването мина мирно и тихо”, отчитат в архиерейското наместничество.
Имало обаче и ядове, и те идвали от духовни лица, като свещениците Г. Карагьозов и Ст.Златев, които не представили изискващите се бирнически удостоверения и Епархийският съвет им отнел правата, докато не си оправят сметките със светската власт.
Към края на тази 1928 година и владиката Иларион, и ямболският му наместник иконом Илия имали повод за духовна радост, тъй като постъпила молба от ямболеца Никола Тодоров, в която той изразявал желанието си да построи черква в землището на село Гюлемяново /днешното село Роза/, след като започне да работи проектираната от него мина.
Духовенството край Тунджа не било „заровено” само около требниците, диска, осмогласниците, триодите, пендикостарите, ирмологиите, хоругвите,часословите, псалтикиите, минеите, синиите и слънцата в трите тукашни храма, а имало нужда от него и по домовете, както и по главните улици, както станало на 23 декември 1928 г., когато трябвало да се извърши освещаването на новата сграда на кметството.
От ямболското градско общинско управление се обърнали с молба към архиерейския наместник щото след черковния отпуск да се извърши нужния водосвет. Това било друга работа, а не като главоболията, дошли от забърканите в село Авлали/днешното Палаузово, община Стралджа/ истории, където касиерът на църквата давал полици на поразия, без да последва събираемост .
Сливенският владика Иларион наобикалял и клира, и паството си край Тунджа, поне до 1935 година, когато ямболци силно възмутили митрополита, съграждайки в павилиона на Минералната баня статуя на голата богиня Диана, и въпреки заплахите на Негово Високопреосвещенство, тъй и не махнали богохулната творба…
Борислав Ненов
