Стойо тръгна по стъпките на „стария” Чолаков – титла с децата

На държавното първенство за момчета до 12 години, състояло се във Варна, баскетболистите на „Тунджа” постигнаха златните медали. На финала възпитаниците на младия треньор Стойо Чолаков, който е и действащ състезател на мъжкия елитен „Ямбол”, надиграха столичния „БУБА баскетбол”.

Във финалния турнир, съставите заслужили право да спорят за медалите, бяха 12, разделени, както обикновено, в две групи. Крайното подреждане отреди титлата на „Тунджа”, който изпревари освен „БУБА”, още и „Черно море”/Варна/, „Делфин”/Бургас/, „Балкан”, Рилски спортист”, „Доростол”/Силистра/, „Левски”, „Шампион 2006”/София/, „Етър 49”, Дунав /Русе/ и Академик”/Пловдив/.

В тази възраст, на 12 годишните, я нямаше хегемонията на софийските клубове, която бе тотална във финалите при тимовете до 19 г., където „Тунджа” остана на последното място. И тази година прави силно и хубаво впечатление работата на треньорите в Силистра. За пореден път оттам извадиха формация, която игра на републиканските финали, и дано този град има сили скоро да направи тим и за мъжката Лига. Присъствието на русенския „Дунав” в последната фаза от надпреварата също е добър знак, защото край великата река имат женски отбор, но при мъжкото направление са зле, все още.

Велико Търново, където работи амбициозният Ивайло Стоименов, също бе в Топ 12. Този специалист е  познат добре и на публиката в зала „Диана”, тъй като на три пъти бе част от треньорското ръководство, а веднъж дори бе старши треньор. Тогава обаче се наложи Стоименов да си тръгне рано от клуба, след като понесе няколко поредни загуби, последната капка в горчивата чаша бе загубата с 20 точки в Ямбол от бургаския „Черноморец”. След този колосален гаф, Ивайло постъпи по единствения нормален начин – веднага си подаде оставката.

Шампионската титла на 12-годишните от „Тунджа” радва. Радва и летящият старт на Стойо Чолаков в работата като треньор. Гардът на мъжкия ни тим вече се дипломира в Националната спортна академия, а предизвикателството пред него е огромно – баща му е не друг, а Иван Чолаков.

Въобще  спортната съдба на Стойо е трудна – дълги години старши треньор на мъжете бе баща му, а „старият” Чолаков не си поплюваше, и първият, който навикваше като империалист, бе точно синът му. Разбира се, бащата е силно привързан към сина, но никога това не е било причина да се дават аванси на Стойо. С влизането в треньорската професия, гардът пак поема тежък път. Съпоставки ще има, не бих казал, че в това отношение нашите фенове са сред най-коректните.

За случаи като този на Стойо, защото това нито е първият, а вероятно няма да е последният случай на бащи и деца, които се оказват в един спортен клуб ( да си припомним Христо Бонев и синът му, на когото Зума даде път още като ученик в мъжкия тим на “Локомотив”, няма как да се забрави „тандемът„ Барчовски – Цвятко и Росен, а в елитния ни футбол днес имаме Борислав Михайлов и синът му Николай, в световния пък видяхме Йохан Кройф и Жорди Кройф…).

Тук важи може би най-вече принципът, че който се страхува от мечки, не влиза в гората.

Аз пожелавам още много титли на Стойо Чолаков. А ето и момчетата, които донесоха златните медали до 12 години на БК „Тунджа: Петър Петров, Стефан Атанасов, Георги Герганов, Тодор Тодоров, Николай Колев, Йоан Христов, Марк Александров, Антон Димитров, Красимир Кънев.

Борислав Ненов