Стоичков – лудият гений

StoichkovАко приемем, че все пак има наука, наречена народопсихология, в българската антология, и в учебниците, не може да няма раздел за Христо Стоичков.

И омерзен от сънародниците си, и лудо влюбен в тях, в нас, е Камата. Обичащ и мразещ България наедно. Този особен дискурс, който живее в модерния ляв през годините той не само че няма да проумее, а люто ще тегли една майна по тая „тема”.

А тая „тема” е голямата, или поне една от големите теми, за българите.

Как и сънуваме родината си, и същевременно не можем да я понасяме.  В понеделник, 8 февруари, гениалният , най-големият български футболист, чукна 50.

До него в страшно много епизоди от излъчения по БНТ документален филм седеше актьорът Иван Иванов. Име, което днес  не говори почти нищо на мнозина, а беше филмова легенда. Съдбата на филмовите легенди, не само у нас, е такава. Стоичков му казваше Бате Иване или Бай Иване, така и не можах да разбера обръщението му към главния герой от „Всичко е любов”. Но бе израз на огромно уважение към този артист, с чийто филмов герой Стоичков се е гледал очи в очи стотици пъти. ”И реших: или ще ставам футболист, или приключвам с топката, и ставам бандит”, сподели в кадър от документалната лента носителят на „Златната топка”.

Носителят на две Златни обувки, едната, като състезател на ЦСКА, другата, от световното първенство в САЩ.  Луд, но гениален, така пък нарече Стоичков един негов почитател от Каталуния. И е прав – футболистът съчетава по изумителен начин и лудостта, и гениалността в това, което правеше на терена. И не само на терена.

Гениална лудост! В Испания казвали, още като изиграл първите си мачове с „Барса”, че е кърмен със зло мляко и затова има тая жажда за голове и победи.

През годините, а минаха 25, откакто Камата премина от Борисовата градина на „Ноу камп”и сетне пое по големия свят, той неведнъж бълваше огън и жупел срещу България. А е изумителен патриот. И пак идва оная „тема”- за народопсихологията на българина. И обич, и омерзение на едно място, в едно сърце.

Това е Стоичков, той не може, и не иска, да съзерцава. Той излиза, за да побеждава.

Но на терена, а не като бандит, разбрал е някога, от оня филм, че „Всичко е любов”.

Най-големият ни футболист продължава да счита, че тук не е достатъчно ценен. И ги гледам в оня документален филм как са насядали един до друг: та Сираков, та Боби Михайлов, та Емил Костадинов, та Лечков.

Пената там го нямаше, но обясни един от великите си трикове – как затворил на полувремето на мача с Германия в една стая Балъков и Стоичков. Да се бият ли, да се псуват ли, ама да излязат заедно на терена срещу немците в САЩ.

С тия всички луди, и все големи хора, как да е лесно да си Стоичков. Да си най-лудият сред тях, да си единственият гениален…

Борислав Ненов

About the Author :

65 Comments to “Стоичков – лудият гений”

Leave a reply