Стефан Бакърджиев, директор на Регионален исторически музей-Ямбол: Да не ставаме смешни като братята-македонци

Стефан Бакърджиев е роден през 1971 година в Тутракан. Средно образование учи в родния си град. Завършва специалност „История” във Великотърновския университет. Веднага след това става уредник в Регионален исторически музей-Ямбол.

От 2011 година е директор на Музея, след спечелен конкурс.

Докторант е в Университета по библиотекознание и информационни технологии-София, в който е асистент на професор Валерия Фол.

Втори мандат е ямболски общински съветник от партия ГЕРБ.

Семеен, с едно дете.

-Г-н Бакърджиев, всичко около праисторическата селищна могила край Драма е ясно. Точката е сложена окончателно?

-Ако има интерес от чужбина, ако има финансиране, защото това е много скъпо начинание, ние ще подкрепим екипа, който ще работи. Има още какво да се изучава  край Драма – извън селищната могила.. Но като праисторически обект могилата в Драма е на 100 процента проучена.

-И за археологическия резерват „Кабиле” ли е така?

-За „Кабиле”е по-различно – там разкопките продължават, въпреки че не са с такива темпове, каквито бяха преди 1989 г. Тогава имаше много пари и задължаваха всички студенти по история да карат стаж по разкопките. Сега стаж карат по такива обекти само студентите от специалност „Археология”, а това са едва 20 студенти от Софийския университет. Всяка година те идват за около 20 дни, сега ще дойдат в периода от 20 юли до 20 август. Ние от наша страна сме осигурили през ноември да се направи геофизическо заснемане с георадар на една площ от 100 дка, което ще се финансира от община Ямбол.

-Какво става с вашите „приятели”-иманярите? Кротуват ли или се оживиха още повече, лятото най-сетне дойде…

-При иманярите имаме активизиране в последно време из Ямболска област. Те унищожиха четири надгробни могили край село Ботево, има един разбит римски гроб край Голям манастир. Големи поразии правят в местността „Юрта”, намираща се между елховските села Борисово и Стройно. Този обект ни е известен от десет години. Там има невероятно римско селище, но 400 декара са като след бомбардировка. Там е разкопавано, риголвано, по всякакъв начин е търсено. Копаят на ръка, там мястото е удобно за тях, не ги вижда никой.

-Иманярството е страст, това е ясно. Какви разновидности има при тях?

-Има два вида иманяри – едните са малджиите. Те търсят злато и само злато. Те гонят съкровищата на Вълчан войвода, на Индже войвода и други подобни неща. Те не са особено опасни, за разлика от другите, които са превърнали копането на старини в един сериозен доходоносен бизнес. Според някои изследвания оборотът на изнесените от България културни ценности за една година е от 30 до 50 милиона евро. Иманярите стават доста агресивни в нашия регион – те вече си позволяват да копаят на места, които са видими. Преди се криеха. Ние работим сравнително добре с полицията, имаме пълното съдействие на ОД на МВР. Дълго време иманярите се оправдаха, че не са знаели, че тези места са археологически обекти. Сега ще приложим нещо друго – ще поставим до края на годината табели на абсолютно всички документирани археологически обекти, които имаме. И ще подадем Джи Пи Ес информацията на прокуратурата и на полицията.

-Идват тъжни и тежки дни за иманярите?

-Не зная дали ще са тъжни, но на нашите обекти ще има табели. И дори те да бъдат махнати от тях, за това ще има информация в полицията, така че тяхното „незнание” относно това ще приключи.

– Те няма да се оставят така, ще блесне при тях българският технически гений…

-Да, вероятно, но ние пак ще намерим начин да ги парираме.

-Твърдяхте преди време, че край село Голям манастир ще излязат големи археологически находки?

-За Голям манастир през 2010 г. бяхме спечелили проект пред Американския научен център в София, заедно с колеги от Мичиганския университет. И проведохме на тамошното кале предварителни археологически проучвания. Това ще бъде следващия голям обект на територията ни след НАР „ Кабиле”. Там имаме град, намерихме четири надписа и знаем неговото име – Данбара. На този връх е имало голямо светилище, посветено на Аполон. Обектът е страхотен, с невероятно дебели крепостни стени-близо три метра, направени са от габро. Общата площ на крепостта е 42  декара. От ранножелязната епоха е – 7 век преди Христа е функционирала и е превзета от татарите в края на 6 век. За съжаление, това е много тежък обект за работа – той е труден за достъп, през 2010 г. ние стигахме до него с джипове. Имахме студенти от шест държави. Надявам се до края на годината да издадем един сборник от 50-60 страници с проучванията ни на този обект, на български език и на английски.

Там е нужна програма за проучване в рамките на 7-10 години. И са нужни около 30 000 лева годишно. Това може да стане чрез спечелване на европроект с община „Тунджа”.  Защото ние се гордеем в Ямбол че имаме богато историческо наследство, но на този етап ние нямаме готовност да покажем това богатство, да посрещнем туристи. И всички общини, всички кметове, след като са идентифицирани тези находки, трябва да подкрепят археологическите проучвания, за да могат след това те са бъдат реставрирани и експонирани. Както това става с „Кабиле”. Така е със скалното светилище край Мелница. То е второто след „Кабиле” като степен на готовност да приема туристи – там се направиха и екопътеки. И средновековният манастир край Воден, на Григорий Синаит. Ние, с помощта на областната администрация, през 2011-2012 г. направихме проект за социализация, община Болярово кандидатства по така наречената Норвежка програма.

-Това е много хубаво, но нещо не виждам да върви в Ямболска област културният туризъм. Върви ловният…

-За да се случи културният туризъм, общините трябва да инвестират в бъдещето. Той няма да даде бързи резултати, но ще даде дълготрайни възможности за приходи. В Ямбол кръгът се оформи-„Кабиле”, Етнографския комплекс, Музея на бойната слава, за да дойде туристът и да стои два дни поне. „Кабиле” сега е портата на Ямбол.

-Портата на Ямбол, но дотам няма никакъв обществен транспорт. Чужденците нямат да наемат автомобили, за да стигнат до него. А и защо всички българи трябва да имат автомобили. Още повече, че много от хората, интересуващи се от археологическите обекти, са на солидна възраст…

-В момента върви реализацията на проекта в археологическия резерват „Кабиле”. Подобрява се инфраструктурата, прави се един атракцион, прави се паркинга. Проблемът на „Кабиле” е наистина в това, че до него няма обществен транспорт, тъй като той попада извън рамките на селото и край него не преминават никакви автобусни линии, понеже след него вече се навлиза в Сливенска област. И на практика от центъра на селото до резервата няма обществен транспорт. Не е лесен този проблем.

-Да излезем за малко извън историята. Вие сте свързан с политиката, общински съветник сте в Ямбол. Защо избрахте политическа партия ГЕРБ? Харизмата на Бойко Борисов ли бе тласъкът?

-Не, не е това. Аз по принцип съм либерал, винаги съм изповядвал либерални възгледи. Мисля, че човек трябва да получава толкова, колкото прави. Не съм привърженик на лявата политика. Не приемам това, че можещата част от обществото трябва да се грижи за неможещата. Или, казано по-ясно, да се грижи за тази част, която не иска да постигне нищо. От друга страна, екипът, с който работя в ГЕРБ, е качествен. Ние сме приятели от дълго време. Всъщност видях там място, където да поставя идеите си, тези идеи да се възприемат и да се реализират. В областта на културата, в областта на археологията считам, че моите идеи се възприемат и стават факт. Първия път, когато бях общински съветник, бях от гражданската квота на ГЕРБ. Впоследствие, това за мен бе естествено, се включих и в партията ГЕРБ.

-Вие, в Музея, в политическо отношение сте интересни. Освен вас, там има още един общински съветник. И той също е от ГЕРБ?

-Да, Николай Костадинов също е общински съветник от ГЕРБ.

-Това се е случвало и в други културни институти всъщност, когато бях млад журналист във вестник „Тракиец”, там имахме също двама общински съветници, само че от СДС и от БСП… А как възприемате развихрилият се исторически шовинизъм у сънародниците ни в последните години. Че ние сме най-старият народ в света, че всичко тръгва от нас, че ние сме най-великите. Има ли нещо опасно в това?

-Като във всяко друго нещо, трябва да се знае мярката. В това колко сме били велики някога имаше две течения. Първото беше, че траките са пъпа на цивилизацията. Второто течение казваше, че прабългарите са пъпа на цивилизацията. Имаше сблъсък между тях. Те вървяха като успоредни прави, а когато се върви така, в един момент се срещат. И се оказа, че траките са прабългари, а прабългарите–траки….

-Не е лесно да си българин?

-Да, не е лесно. Това звучи малко инфантилно – когато много хора, запознати донякъде, и изваждайки от контекста каквото им хареса, градят една пирамида от карти. Няма спор – прабългарите и траките са едни от известните цивилизации.

-Така е, това не подлежи на съмнение, имам предвид обаче, че тези хора до такава степен се замайват, че губят всякаква представа за историческите факти….

-Като историк, аз считам, че светът е многоцентричен. Много цивилизации в определени периоди, било по субективен, било по обективен начин, са успявали да пробият нагоре. В един момент, в края на меднокаменната епоха, цивилизацията по нашите земи има водеща роля, после се премества в Кавказ. Ние не сме можели да правим бронз, понеже не владеем калая, затова бронзът е стигнал там. Тоест, ние сме им предали обработката на мед, а те са ни върнали бронза. Винаги цивилизациите са контактували една с друга, те са обменяли идеи, и в материалната, и в духовната сфера. И са обменяли информацията за това. По тази причина на много места по света, по различно време, са стигнали до едни и същи неща. По отношение на нашия шовинизъм, аз имам една друга теория. Не искам да обиждам никой, но считам, че понеже в момента България е икономически изостанала, че ние сме едни от най-бедните в Европа, искаме да се мерим по някакъв начин с останалите. И понеже това не може да стане по друг начин, се опитваме да го направим  чрез историята. Да се наредим до САЩ, да им кажем: ”Ама вие сте само на 240 години, но ние сме над вас, защото сме на над 2400 години. С това се избива някакъв наш комплекс. И това ни прави лоша услуга. Ние трябва да показваме нашата древна цивилизация, да показваме това, което сме дали на света, но не да се превръщаме в братята-македонци, защото работата става смешна.

Интервю на: Борислав Ненов