Среща с внука на издателя Т.Ф.Чипев – Игор Чипев, по повод 125 г. от първото самостоятелно издание на “Под игото” и 60 г. Регионална библиотека-Ямбол

Ямбол, 21.11.2019 г.

С изключително интересно събитие – среща с Игор Чипев – внук на издателя Тодор Ф. Чипев, състояло се снощи, бяха отбелязани 125 години от първото самостоятелно издание на „Под игото“ и  това беше поредното мероприятие, с което Регионална библиотека „Георги Раковски“- Ямбол отбелязва своя 60-годишен юбилей. Гост бе и Николай Стоянов – писател, издател на „Библиотека 48“, председател на Фондация „Балканика“, автор на сценарий за многосериен филм за Вазов. Николай Стоянов сподели, че родом е от Карлово и години наред кметът на Сопот е имал инициатива да кани писатели в реставрираните къщи в Сопот- така около 18 години той живял до някогашната къща, сега музей на Вазов, бил е допуснат до дълбокия архив на музея. Гостът разказа няколко прелюбопитни, малко известни истински истории от живота на писателя.

Библиотекар Даниела Христова припомни творческата история на романа „Под игото“, както и проследи прототипите на героите в романа – все реални хора от родния Сопот.

Безкрайно интересни бяха разказите на Игор Чипев, запазени в семейната памет. Т.Ф. Чипев е бил чирак и ученик на издателя Христо Г. Данов. Той започва като книжар, по-късно става издател. С Вазов се среща покрай книжарството си – най-напред е имал само сергия в градската градина в София и разхождайки се, Вазов си купувал вестници от там, разказа Чипев-внук. Запознанството преминава в приятелство.

Най-напред „Под игото“ излиза непълно, на три отделни части в трите поредни тома на „Сборник за народни умотворения, наука книжнина“, издание на Българското книжовно дружество (бъдещата БАН), по настояване на Иван Шишманов, но не и като самостоятелна книга. До тогава не е имало български илюстрован роман. Амбицията на Т.Ф. Чипев е не само да издаде „По игото“, но да го направи по начин, достоен за това върховно постижение на българската литература – вкл. като илюстрован роман. Вазов е бил перфекционист, той въобще не е бил лесен за общуване човек, щом се е отнасяло за нещо, което го е засягало пряко, разказва Игор Чипев. В най-голяма степен това се отнася и до илюстрирането на „Под игото“. Под давление на писателя обличат неколцина от актьорите в Народния театър така, както Вазов е смятал, че са изглеждали героите му и разиграните от артистите сцени, са заснети с фотоапарат. След това художниците Обербауер, Мърквичка, Пиотровски и А. Митов рисуват илюстрациите към бъдещия роман, имайки за основа снимките, одобрени от Вазов.

Идеята за това първо самостоятелно издание на „Под игото“ от 1994 г. е била не само то да е първото българско илюстровано издание, но и „че тази книга трябва да бъде събрана в едно тяло и да живее като книга, която да бъде на олтара във всяка една българска къща“, каза Игор Чипев. Това се случва през годините до юбилейното издание, осъществено от чичо му – най-големият син на Тодор Чипев. Въпросното издание е свързано и с юбилей на Вазов, и се пада пето по ред, макар че на практика не е. Това разминаване в поредността на изданията се получава, защото на първото издание като отделна книга Т. Ф. Чипев пише – второ издание. Причината е, че „Под игото“ вече е имало журнална публикация, която издателят смята безспорно за първа.

Коментирано бе още защо българското издание на книгата закъснява с няколко месеца от английското издание на „Под игото“. Работата върху английското издание започва доста по-рано – много сериозен превод на английски език започва още, докато романът излиза в томовете на „Народни умотворения“. „Доизкусуряването“ заради Вазовия перфекционизъм и възрожденската представа на Т.Ф. Чипев как трябва да изглежда тази голяма българска книга, допълнително забавят издаването на „Под игото“ в България, но и по онова време не се е обръщало голямо внимание на тези неща.

Друга подробност за издателя Тодор Ф. Чипев е, че той е имал 11 сина – всичките ангажирани в книгоиздателския и книжарския занаят, и една дъщеря, която завършва история на изкуствата в Италия, накрая се озовава в Албания. Гостът Игор Чипев е най-големият син на най-малкия от синовете на Т.Ф.Чипев – Кирил. Най-големият син на Т.Ф. Чипев – Филип Чипев, започва издателската си кариера с издаването на юбилейното пето издание на „Под игото“. Така тръгва издателският път на Филип Чипев, който е бил много духовен човек и приятелският му кръг е включвал всички онези, които по-късно виждаме като илюстратори, оформители и автори на голяма част от българската художествена литература, издавана до 1945-46 г., разказа гостът. След изгарянето на книжарницата някои от братята успяват да се заемат с антиквариат – книжарницата първо е бомбардирана по време на бомбардировките над София, а после е и национализирана.

И още нещо разказа гостът – по онова време в София се е казвало: „Търсиш ли някоя книга – иди при Чипев. Ако при Чипев я няма – не я търси“, което е истинската мисия на разпространителя- книжарят е поддържал максимално широк асортимент от заглавия. Целта е била всеки, влязъл в книжарницата, да намери нещо, което му е интересно – настояща или бъдеща покупка.

Стана дума, че Чипев е първият издател у нас, който прави книжарски каталози за търговска наличност. Огромен е приносът му в издаването на българската детска литература – в „Библиотека за послушните дечица“ издават всички първомайстори на детската литература. На практика Чипев е издал всички значими български автори на своето време плюс 20 самостоятелни книги ва Иван Вазов. Той е издавал и първото библиотекарско списание. Любопитно е, че е издавал и картички – портрети на националните революционери, като идеята е била дори и неграмотните да могат да притежават ликовете им, битови снимки, на носии, картички на градове.

About the Author :

Leave a reply