Среща-разговор за Жорж Папазов и Кирил Кръстев, но… без разговор

Кирил Кръстев КресчендоЕдна иначе чудесна идея на Галерия „Жорж Папазов”, да направи среща-разговор за живота и творчеството на художника, творил във Франция, и за културтрегера Кирил Кръстев, не можа да се осъществи.

На 16 декември залата на Галерията бе пълна до краен предел, дошлите бяха зарадвани от домакините с фототипно издание на списанието „Кресчендо”, чрез което Ямбол влиза рязко и запомнящо се в културата на страната ни. Експертът в Галерията, изкуствоведът Стойка Цингова, проследи живота и творчеството на Жорж Папазов, но обилното й слово дойде в повече за аудиторията. В повече, тъй като сред публиката имаше не един и двама добри познавачи на делото на Жорж Папазов, а лекцията на Цингова на моменти бе като за гимназисти, които за първи път чуват за твореца, считан от някои за един от създателите на сюрреализма.

Христо Карастоянов бе поел ролята да въведе присъстващите в атмосферата от началото на 20-те години, епоха, която е интимно близка на писателя. Идеята бе така да стане по-близък образът на Кирил Кръстев, на който честваме 110 години от рождението, при Папазов годините са 120 от рождението му.  Карастоянов, както винаги, бе увлекателен, макар да затвърди една своя грешна теза за Ямбол от 20-те години. Тезата, че градът ни е бил малък, със слаба икономика, едва ли не нищо незначещ в мащабите на Третото българско царство. Фактите сочат друго – и като население, и като икономика, тогавашният Ямбол стои добре на картата на държавата ни. Христо спомена за „две кожарски фабрики и не знам какво си”. С население от 23-24 000 души, с фабрики като тъкачната „Тунджа”, построена много по-рано с английски капитали, а сетне развивана с пари на евреи от Милано, и даваща многобройни работни места, с фабрика за керемиди, също „Тунджа”, действаща също с размах, с кооперация „Мискет”, имаща награди от международни изложения, Ямбол не е девета дупка на кавала.

Ямболският регион през 20-те години е много силен земеделски производител, мелницата на Петър Хаджипетров е една от най-големите и най-модерните на Балканския полуостров, железопътната гара действа на пълни обороти с товарни превози, част от които отиват зад граница.

Така че по тази линия Карастоянов поддържа наистина една своя стара (още от средата на 80-те години на миналия век ), ала невярна теза за Ямбол в оная епоха. По онова време Кирил Кръстев е още жив, и в спомените си деликатно, ала с факти опонира на Христо.

Иначе Карастоянов бе точен и сладкодумен, навлизайки в художественото пространство, създадено от Кирил Кръстев и неговите връстници. Големият белетрист отдели нужно и подобаващо внимание на Мирчо Качулев, не само като художник-модернист, а и като интересна, „странна личност, каквито са всички Качулеви”, както ги определи прозаикът.

И сказката на Цингова, и словото на Карастоянов отвориха терен за среща-разговор, ала когато това трябваше да начене, организаторите закриха вечерта.

И всъщност, среща имаше, но разговор за житейската и творческа съдба на Жорж Папазов и Кирил Кръстев нямаше. А именно в това, поне според мен, бе смисълът на вечерта. Сред аудиторията имаше поне десетина души, които не само помнят Кирил Кръстев, а и са общували по-дълго с него. И вероятно можеха да споделят неща, непознати, или бегло познати, на дошлите в галерията.

За да съм точен, бившият директор на Галерията Дона Неделчева все пак взе думата. Май точно това накара организаторите на срещата спешно да сложат точка на вечерта.

Тъкмо когато можеше да стане разговор. И стана среща… без разговор.

Борислав Ненов 

About the Author :

Leave a reply