Спортът в Ямбол в първите години на Вълко Червенков

Минало снимка 11951 година за България е в известна степен преломна – генерален секретар на Българската комунистическа партия става Вълко Червенков, който като съветски възпитаник ще следва повелите на Кремъл не по-малко ревностно в сравнение с Георги Димитров и Васил Коларов.

В Ямбол също има сериозна рокада – Димитър Чаушев сменя като председател на Градския народен съвет Лука Георгиев. Чаушев, човек с оскъдно образование, дълго време ще бъде на кметския пост край Тунджа, и дори ще стигне до мига, в който ще бъде обявен за Герой на социалистическия труд, а ще стане и почетен гражданин на Ямбол. От него има оставени спомени за национализацията в Ямбол и региона, те са в Държавен архив, но са твърде, твърде пестеливи. А вероятно Димитър Чаушев е могъл да разкаже далеч повече пред историците. Може би обаче и възрастта, на която тези мемоари се пишат, той е вече в напреднали години, както и предпазливостта ( никога не знаеш дали няма да оплетеш конците…) са фактори, заради които не можем да разберем почти нищо от оная епоха, през погледа на сетнешния дългогодишен кмет на Ямбол.

Лука Георгиев е родом от Стралджа, видна фигура в първите години на отечественофронтовската власт, в един период е кмет на Ямбол, а през тази 1951 г. поема, в края на януари, Окръжния народен съвет.

минало 43 снимкаРъководството на града ни отчита, че футболът е на много ниско ниво. Това се формулира на съвещание на Окръжния комитет за физкултура и спорт, проведено на 21 януари. Техническата подготовка на отборите била крайно слаба, липсвала идейно- възпитателната работа, поради което не са редки хулиганските прояви.

Зимната подготовка на ямболските футболисти е поверена на треньора Божидар Капустин. Подготовката сякаш дава желания резултат, защото при първата контролна среща, състояла се на 11 март 1951 година, нашият „Червено знаме” побеждава пловдивския „Локомотив”, който играе в елитната дивизия, с резултат 3:2.

През годината се провежда турнир за футболната купа „Николай Лъсков”, като на финала се срещат съставите на „Червено знаме” и „Строител”. Мачът печели тимът на „Строител”, ала се оказва, че в неговите редици е играл Георги Филипов, който бил лишен от състезателни права до края на 1951 година…

Ако някой е забравил, че вожд на Съветския съюз и на цялото прогресивно човечество е Йосиф Висарионович Сталин, трябвало да си припомни, защото в Ямбол в чест на рождения ден на генералисимуса се провеждат турнири по баскетбол, волейбол, футбол, лека атлетика, тенис на маса, шахмат и вдигане на тежести, в които участват спортисти от местните клубове „Строител”, „Динамо”, „Торпедо”, „Червено знаме” и „Локомотив”.

Гостува в нашия град през същата тази 1951 година тимът и на столичния „Локомотив”, чийто съперник е ямболският „Динамо”. Срещата се провежда на 18 декември, но преминава скандално. Главният съдия Недко Маджаров ( интересна фигура, бивш футболист-вратар, човек, който доживя до преклонна възраст )  бил на незадоволително равнище, твърдят хроникьорите, а гостите от София проявили грубост и неподчинение на съдията. Болградов и Димитър Иванов от състава на ямболския „Торпедо” пък по време на мача нанесли побой над футболисти от столичния „Локомотив”. Все пак този скандален двубой завършил, при резултат 3:2 за нашия отбор. Една от големите звезди в ямболския футбол през ония времена е Стефан Кръстев Хаджистанчев, популярен сред всички запалянковци, като Цумбито. Някои и досега считат, че по-талантлив футболист край Тунджа от Цумбито не се е раждал. Те твърдят, че когато играл с цветовете на един от сливенските футболни клубове, кум на сватбата му станал не кой да е, а Добри Джуров, далеч по-късно армейски генерал и член на Политбюро на Българската комунистическа партия. Недосегаем член на Политбюро, защото е бил командир на партизанския отряд, в който уж огромна роля имал и Тодор Живков. Същият Добри Джуров, който в юношеска възраст е учил в Духовната семинария, осигури, според мълвата, готовността на армията да „скочи”, при положение че Живков откаже да сдаде постовете си на 10 ноември 1989 година…

Стефан Кръстев-Цумбито обаче трябвало да преживее момента, в който младият, изключително бърз и напорист Велико Бухов ще го измести от поста на дясното крило. Бухов и досега говори с голям респект за Цумбито и влизането си на негово място приема като голямо признание за качествата си.

Твърде далеч е времето, когато футболният тим на града ни, под името „Николай Лъсков”, ще стане фактор в първенството на Южната „Б” група ( едва към средата на 60-те години на миналия век ) и ще почне да атакува първото място, даващо право на участие в групата на майсторите.

И, всъщност, към завръщане на традициите, защото в средата на 30-те години на миналия век ямболският клуб „ Георги Дражев” играе в елитната дивизия на царска България и прави няколко знаменити срещи, за които пишат с респект даже столичните спортни вестници.

Към 1951 година ямболският футбол е действително страшно далеч от подобни подвизи. Има добри състезатели, но другите окръжни градове имат много по-стройна организация, дават и заплати, и жилища на играчите си. Докато, както разказа преди време пред „Неделник” една от легендите на този спорт в града ни, Велико Бухов, тук се играел за тройка кебапчета след мач и за по една лимонада в ресторант „Байкал”…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply