Смъртта – последният шпагат на Трифон

Смъртта подбира по някакъв особен, свой си начин. Тя реши от Златното поколение да вземе първи Трифон Иванов. Може би най-неистовият на терена, дори по-неистов понякога от гения Стоичков, който преследваше винаги головете и победите до сетен дъх.

Трифон Иванов е неизтриваем от онова изумително поколение. Поколение, няма защо да се залъгваме, което няма да се повтори. Толкова големи , макар и опърничави често личности, такива майстори, магьосници на топката, хора  с толкова особен чар.

Защитник от класата на Трифон ние не сме имали. Имали сме добри, много добри централни бранители, дори преди световното първенство в  Мексико някои брояха тандемът Николай Арабов- Георги Димитров-Джеки, сред най-качествените в Европа.

Там, в Мексико, обаче те се провалиха, и се стигна до положението да става централен бранител Андрей Желязков. Трифон направи една великолепна комбина с Петър Хубчев – на първо четене несъвместими футболисти, а всъщност изящно пасващи си с характерите и със стила си на игра.

Някои със сигурност още сънуват, и дълго ще сънуват шпагатите на Трифон Иванов. С вид и решителност на килър, той влизаше в диамантените им крака, но не помня случай, на големи първенства поне, да е контузил тежко съперник.

Съвсем скоро Стоичков навърши половин век. Трифон не присъстваше на малката интимна сбирка, на която асовете от Пеневата чета гледаше епизоди от световното първенство и от еуфорията из София. А без Трифон онова лудо и велико лято също не би се получило.

Смъртта подбира по свой, особен начин. Железния поведе печалната колона. Не зная дали е имал сила за свирепия си шпагат в последните си месеци, метафорично, разбира се, физически Трифон бе станал сумист. Страшно ми се иска да е правил ония свои велики шпагати, а не да се е снишил.

Големите, великите , не заслужават тая участ.

А Трифон бе велик, това тепърва ще го разбираме.

Борислав Ненов