Смутните години на Педагогическата гимназия

131668063220071В Педагогическото училище не си поплювали. Както през 1921 година, така и много по-рано, още през учебната 1906-1907 г., когато тази гимназия се появява край Тунджа.
Протоколните книги се четат малко трудно-някои страници са вече твърде пожълтели, въпреки че почеркът на учителите, водели хрониката за това, което ставало на Педагогическите съвети, е безукорен. Тогава се учила калиграфия-красиво писане. За изучаване на английски език, с който сега ни заливат непрестанно и никой не превежда нито рок парчетата, нито нещо друго за песента, и то по Националното радио, и дума не можело да става.
Изучавал се френски, но българският бил неприкосновен. И известно време в Педагогическото училище френски език преподавал поетът Васил Карагьозов. Сега име на ямболската Езикова гимназия, през зловещата пролет на 1925 г/9 май/., един от многото трупове, „жътва” на белия терор.
Червеният терор правел същото, и друг ямболец, Димитър Златаров, дявол знае защо упорито изписван като Златарев, дори в книгите на солидни историци, бил сред преките извършители на чудовищния атентат в църквата „Света Неделя”.
Към началото на 1921 г. в Педагогическото училище е поносимо. Бъдещият автор на трилогията за циганите, „Банго”, Недялко Месечков, бил едва на 15 години, което не му попречило да отнесе наказание поради немирството си. Той загубил рано майка си и повечето време се въртял около размирни елементи, какъвто бил, меко казано, Георги Шейтанов.
Госпожиците, подготвяни специално за учителки, считали, че животът няма да ги чака дълго и влизали често в списъка на наказаните. Една/имената по обясними причини ще премълча/ била засечена в любовни похождения, друга в ходене по балове, трета в „голямо кокетство”, четвърта пък отишла на вечеринка в казармата.
Буйна южна кръв. А може би и ароматът на люляка, ударил в сърцето дори вече достигналият патриаршеска възраст Иван Вазов, който малко по-рано, през 1919 г,. издава цяла любовна стихосбирка.
Преподавателският състав на Педагогическата гимназия правел каквото можел да държи в правия път възпитаниците си-през есента обявил трудова седмица и юрнали учениците да изравняват двора на школото, да прочистват дърветата в овощния разсадник, да правят археологически разкопки край Ямбол, да извършат подготвителните работи по залесяването на Кърклар баир.
Кърклар баир, който тогава бил отчаяно плешив хълм, брулен от ветровете, но с постоянни усилия и хиляди засадени дръвчета и от ученици, и от специални работници, и от граждани, стигнал до гордото име „Боровец”, а по-късно бил обявен за лесопарк.
Сега от лесопарка не остана почти нищо.
И пак започва залесяване…
Хормоните през 1921 г. обаче бушували из Гимназията. А и не било само до хормоните, учителското войнство не давало да се прави почти нищо, освен да се влиза в класните стаи. На кино в ония времена не можело да се ходи-протоколната книга гъмжи от наказани заради подобни прегрешения. Все пак през 1921 г. отпуснали леко юздата и в събота вечер и в неделя по обед, позволили да се изгледа някой нашумял филм.
Кино „Светлина” не съществувало дори като идея, така че народът се стичал в „Модерен театър” на братя Качулеви. Все още е епохата на нямото кино и се наемали оркестранти, за да прибавят подходящ звук към прожектираното върху бялото платно. Музиканти в Педагогическото училище Бог наспорил, но пак имало проблем-не им се разрешавало да показват уменията си пред публика по ресторанти, кина и сладкарници. Тодор Василев именно по тая причина замръкнал на 25 август с намалено поведение-бдителните очи на „даскалите” го засекли, че свири в сладкарница „Роза”. Сладкарница или полубардак, за Учителския съвет нямало никакво значение-той разпоредил, че юношите не могат да свирят ”където и да е”. Кръстю Кебеджиев, Петър Василев, Давид Васанов и Димитър Калчев дали концерти по-далеч от Ямбол-в Нова Загора и в Айтос, но и това не убягнало от погледите на учителското тяло и самоволните музиканти отнесли каквото им се полага по правилника.
Със седмото изкуство, благодарение на Министерството на просвещението, настъпил пълен хаос-веднъж учениците дори били изключвани заради посещенията си в кината, друг път идвала амнистия от горе и ги връщали в класните стаи.
В един момент директорът на Педагогическата гимназия определил няколко учители, които да контролират съдържанието на филмите, както и на „разните други представления”. В Ямбол през 1921 г. театър нямало, ала току се появявали пътуващи трупи и пак създавали работа на Учителския съвет.
За разлика от бъдещия писател Недялко Месечков, който бил наскоро постъпил в гимназията, бъдещият журналист и поет Лео Коен я завършвал и опъвал вече цигарите.
Поведението му отишло към дъното, заедно с това на още 15 любители на никотина.
Това обаче можело да се таксува като бял кахър, понеже горе-долу по същото време, съдебният следовател помолил директора на гимназията за разрешение да се занимае по-надълго с Васил Боев, срещу когото било повдигнато углавно преследване.
За разлика от сега, тогава Протоколните книги били пунктуални и от тях разбираме и за добрите дела на гимназистите. Пак през тая 1921 г., те събрали 1391 лева за гладуващия народ в Русия, а е вън от съмнение, че дали яко рамо и в гроздобера, заради който били пуснати във ваканция на 6 и 7 октомври. Реколтата била пищна и Педагогическият съвет преценил, че е грехота божественият плод да остане по лозите.
Кои имали грижата да подготвят за учителското поприще гимназистите?
Юрдан Кринчев е един от литераторите. Братът на писателя Страшимир Кринчев, убит в Междусъюзническата война, не е оставил скандални следи, докато живее край Тунджа. Имал авторитет, което му позволило после да преподава в столицата. Атанас Радев имал по-скоро оскъдно образование, но  притежавал талант на математик и издал дори учебник, без да подозира, разбира се, че след години ще стане име на ямболската математическа гимназия. Сред учителките са Новачкова, Вяра Милде, Качулева, Карапанчева, Данилчева, Кирянова-някои се задържат за по-дълго в Педагогическото училище, други търсят късмета си по различни краища на царството.
А учениците? Недялко Месечков се хвърлил рано-рано в немирните води на театралните трупи, после малко се укротил и почнал да дълбае на литературното поле. Издал доста книги, но ударът му останала трилогията за циганина Банго, преведена на полски, немски и турски език. „Тези романи манифестират пролетарския интернационализъм в нашата страна”, така пише в предговора към първото издание на „Таборът и Банго”, излязло през 1969 г.
Комунистическата пропаганда работела на пълни обороти, Месечков не бил глупак и си дал сметка, че трябва да набута в книгата си и нещо от идеологическия буламач. Далеч по-важни и хубави са многото други страници, в които имаме истински, живи образи на цигани, а не изсмукани от пръстите герои от тоя етнос.
Недялко Месечков работил на „терен”, помни се, че често-често потъвал в ромската махала, намираща се в подножието на залесявания от него и съучениците му още през 1921 г. Кърклар баир. Оставил ни е и спомени, които всъщност са гаф на цензурата, понеже там ямболецът си припомня неща за Пеньо Пенев и Иван Пейчев, например, които не бяха допустими при оная система.
Лео Коен остава до края на живота си в Ямбол. Почти веднага след завършването на Педагогическото училище става един от водещите автори на създадения през юни 1923 г. вестник „Тракиец”. Изкушен от поетичното слово, той издава и лирически книги, но те нямат художествена стойност. Много по-добри са изявите му в литературната критика, които събира в едно томче. През 20-те години става вече и един от редакторите на в. „Тракиец” и посреща и изпраща какви ли не знаменитости.
Кирил Кръстев, негов съученик, твърди, че Лео Коен бил голям ционист, но не харесвал държавата Израел. „Тя е фашистка държава”, казвал Коен, но черно на бяло такова твърдение не виждам по страниците, оставени от неговото перо. Така че се доверяваме на Кирил Кръстев, който пък сега е Художествена галерия по една от централните улици на Ямбол.
…Педагогическата гимназия съществува още две години–до кървавия 26 март 1923 г., когато площад „Кобург” се превръща в страшна арена и в ония дни са убити (днешния освобождение) младежи-анархисти. В протокола на Педагогическия съвет от 2 април 1923 г.е записано, че ще се искат сведения от военните и административните власти за провинилите си ученици в оня трагичен ден-26 март.
И чак няколко месеца по-късно, на 8 септември, има хабер за училищна дейност.
Ала за кратко–гимназията чисто и просто е закрита…

Борислав Ненов

About the Author :

Leave a reply