Слънце в мъглата в Галерия „Стойчев”
Една обща изложба много често е като съжителство на напълно непознати. На непознати, които са залостени в къща или в апартамент, и трябва да се изтърпят, да си поделят пространството. И времето.
В Галерия „Стойчев” още може да се види общата изложба, която обаче „примирява”, макар и трудно, различните почерци, различните поколения в изобразителното изкуство. Познати почерци, понякога прекалено познати, както е с платното на Калин Ангелов, един художник от класа, различаващ се веднага, дори когато до него, край него, има още петдесет платна. Калин има четка, която Ямбол заслужава, и дано повече хора и институции да помагат на този вече не толкова млад творец. Защото Ангелов, дори и когато в известна степен повтаря себе си, е от този тип живописци, след които остава паметта за нашия град.
Както навремето това направи Стефан Бъчваров, заслужил ако не друго, прозвището Певецът на Тунджа. Но сякаш е време Калин Ангелов да навлезе и в територии, които не са „негови”, за да даде всичко от дарбата си. А тя не подлежи на съмнение.
В последните седмици, така се случи покрай няколкото празнични изложби, платната на Диана Йорданова, отдавна оценени и стоплили душите на другите, ме поеха и ме пратиха в друг свят. Подчертано лирична като палитра, с багри, галещи очите и душата, Диана дава спокойствието и вглъбеността на живота, на оня живот, в който не гоним парите, не гоним кариерата, а спираме, за да си припомним, или по-скоро да осъзнаем, колко красота има около нас. А това е пилотаж от класа, пилотаж, в който Йорданова е в свои води, но сякаш вече наситила картините си и с философията на преходното, и на непреходното. И навлизаща все по-навътре в света.
…Преди време попаднах на серия от икони, които не просто дразнеха, а бяха, поне според мен, страшно далеч от изкуството. Декорация, при това твърде неумела. В Галерия „Стойчев” е изложил няколко свои икони Поната. И ни дава възможност да извисим очите си, душите си, чрез неговата трактовка на светите образи. Образи живи, дълбоки, страдални, които са чест за всеки град, и за всяка галерия.
…Не мога да намеря причините защо единственият ямболски майстор в поп арта е Александър Александров. Вероятно този стил изглежда лесен, а всъщност иска съвсем друго мислене, друго виждане, което именно Сашо има. Неговият „Тромпетист” е дисхармоничен спрямо останалите картини в изложбата, но това го прави още по-интересен. И нужен.
…В общата изложба отново грее Катя Колева, която не живее край Тунджа, но често има изяви в галерията на Красимир Стойчев. Нейните огнени, и същевременно топли бои, в които има фолклорна жилка, и контрастират, и все пак се вписват в общата изложба, въпреки че тя, като повечето подобни изложби, няма как да не е вавилонско стълпотворение. Но е огромно удоволствие да видиш за пореден път изящно стилните творби на Цветан Казанджиев, фино приглушени, с точно намерен формат. И да се застоиш пред работите на Иван Димов, големият майстор, роден в Маломир, чиято „Къща на забравата” те праща отвъд времето. Или точно в него – ако търсиш другият план на битието, този, заради който си струва да живееш.
Или да умреш – въпрос на гледна точка.
Борислав Ненов
