Следдеветомайско

9 май мина и замина, но остана неприятното усещане кой какво защо празнува и най-вече – че днешните слагачи не са нито по-малобройни, нито по-малко активни от вчерашните. На една дата – Ден на Победата и Дена на Европа. Принципно, противоречие няма, защото ако не беше победата над фашистка Германия, трудно би се случило и следващото събитие – поставяне основите на Европейския съюз. В първия случай става въпрос за края на война с 50 млн. жертви. Финалът й в Европа. Имаме хиляди загинали българи в последната фаза, малцината все още живи фронтоваци. Във втория случай – България все пак не участва в създаването на ЕС, а и събитието е повече протоколно.

Големият проблем за родните слагачи обаче е, че не може да се пренебрегне ролята на тогавашния СССР за разгрома на фашизма, а покрай Путин те мразят всичко руско. Прави се опит да се подмени историята с премълчаване и забрава с огромната заслуга на националните медии.

Като гледам пред очите ни какво правят с историята, започвам дълбоко да се съмнявам колко истина има в онова, което сме учили за още по-отдалечени времена.

Светлана Чамова