Следпразнични размисли

С началото на всяка учебна година говорим за намалелите ученици, опазените от закриване училища, но зад празничната еуфория и красотата на първия учебен ден остава скрит най-важния въпрос – за качеството на образованието, което се срива.

От реформа на реформа намалява не само броят на учениците, но и тяхната мотивация за учене, а учителите губят желание за работа в тези условия, в които ученикът като финансова единица е издигнат в култ, а всичко останало е на по-заден план.

Реформите си вървят, средната възраст на учителите се увеличава, бездната между тях и учениците също, а малцина са тези, които се опитват да изпълнят със смисъл и съдържание тази празнота и да намерят правилния начин да мотивират децата.

В тази камара от проблеми един от най-страшните е, че образованието ни е кухо и непрактично, защото дори и най-добрите и най-старателните ученици не успяват да извлекат от училище трайни знания и умения за живота, а натрупаната ненужна информация просто се забравя. И ако в най-скоро време не намерим верния път да образоваме пълноценно децата си, ще продължаваме да губим поколение сред поколение…

Диана Иванова