Скандалният юрист Асен Кърджиев

За някои може да е странно, за други да е не особено приемливо, но колоритът, част от големите фигури на някогашния Ямбол, идва от хора, родени далеч от града ни. Такъв е случаят с фамилията Брънекови, пристигнали край Тунджа от Трявна, но уседнали тук и оставали трайни следи в културно-обществения живот на ямболци. Не е от Ямбол и д-р Петко Момчилов, той е родом от Търново, а идването му „в града на Диана”става на възраст, когато той вече е изградена, в една или друга степен, фигура.

И за Брънекови, бащата Петър и синовете Тотю и Любен, както и за д-р Момчилов обаче именно Ямбол е звездният им град. Тук те имат тежест, тук правят пари и популярност, тук стават почти неизменни участници във всяко  обществено начинание.

А често те самите са инициаторите на тези начинания…

Асен Кърджиев, една друга, също емблематична за Ямбол фигура, е с подобен житейски път. Роден е в Разград, прекарва голяма част от детството и юношеството си във Варна, както и немалко от зрялата си възраст, за да се установи трайно в Ямбол от 1919 г. Оттук насетне ще участва почти непрестанно в страстите на града. Кърджиев е завършил право в Лозана, изкачил  е постепенно цялата съдебна йерархия, за да достигне до длъжността председател на ямболския Окръжен съд. Край Тунджа упражнява и адвокатската професия, тук ще разгърне и перото си, което обаче ще му донесе не една и две неприятности.

Съвременниците си спомнят много от неговите дела. Доктор Кръстю Василев Златаров, например, в свой текст, запазен в Държавния архив, припомня как след 9 юни 1923 г. Асен Кърджиев е бил съдебен следовател и в тази си битност възбужда няколко дела срещу околийския управител Русев, както и наказателно преследване срещу кмета на града Стоян Митев. По онова време Митев е отскоро начело на ямболската община, той също е юрист по образование, но си бил издал удостоверение за законен брак с Мара Икономова, от която имал дете, като получавал добавки за рожбата си.

Явно не си поплювал никак Асен Кърджиев, тъй като на мушката му попаднал и коменданта на Ямбол майор Докузов, обвинен, че е получавал подкупи от близките на задържаните. С името на Кърджиев се свързва изключително трайно списването на тукашния вестник”Тунджа”, който в продължение на близо 20 години води люто съперничество с другия представител на пресата – в-к”Тракиец”.

Перото на Кърджиев е толкова остро, колкото и дейността му като съдебен следовател, и дори се стига до брутален акт срещу него на 24 декември 1932 г., когато юристът е малтретиран от двама офицери току пред Съдебната палата. Причина за този скандален побой е статия на Асен Кърджиев във в-к”Тунджа”от 20 ноември същата година.

 По онова време той е адвокат и ямболското ръководство на тази гилдия намира сили и протестира срещу насилието над своя колега, като изпраща протестни писма до военния министър, Народното събрание, главна военна прокуратура, началника на ямболския гарнизон и вестник ”Адвокатски преглед”.

Протестът на ямболския адвокатски съвет докарва до ярост тукашния началник на гарнизона, който иска с писмо да му се извести кои юристи са взели участие в събранието, като не се свени да определи дейността на Асен Кърджиев като ”пакостно дело”, а самият адвокат е наречен ”безотечественик”.

На някои може би изглежда неясна ситуацията в тогавашния Ямбол, затова трябва да разлистим малко нещата. Вестник”Тракиец” се появява на пазара след преврата на Военната лига от 9 юни 1923 г. и се считал за орган на правителството, като този му етикет остава и дълго след като правителството на проф. Александър Цанков е пратено в аналите. За разлика от „Тракиец”, мнозина в ония години определят „Тунджа” като „комунистическо издание”. Именно с това спекулира след побоя над Кърджиев началникът на местния гарнизон, и дори за известно време „Тунджа” се налага да спре своето излизане.

От днешна гледна точка определянето на този вестник като комунистически е крайно преувеличено, но не може да не направи впечатление, че по страниците на конкурента „Тракиец” не се публикува дори едно изречение за голямата стачка в текстилна фабрика ”Тунджа”, докато печатното издание, на което редактор е именно  Кърджиев, следи изкъсо как върви пролетарският протест. И именно по неговите страници юристът Никола Душков ще нарече собствениците на предприятието ”чифутите от Милано”. Явно има и неща, които все още не са известни, тъй като архивът на полицията продължава да не е достъпен, но очевидно става дума за някакви спънки пред  Кърджиев, защото от 1 януари 1935 г. вестник ”Тунджа”се появява като издание на Районния  кооперативен съюз, носещ името ”Земеделска подкрепа”. Това обаче е просто маневра и в Ямбол всеки по-просветен човек е знаел, че нещата във в. ”Тунджа” продължава да движи пак Асен Кърджиев. Затова надали някой в града се е учудил особено след като при една публикация, адвокатът е задължен в продължение на един месец, всеки ден да се разписва при полицейския пристав.

През 1938 година цензурата, по твърдение на самия Кърджиев, решава да сложи край на размирното издание, в което дотогава са публикували свои текстове автори като Кръстю Златаров, Светослав Минков, Александър Анчев, Аспарух Бирников, Черню Георгиев, Гурко Козловски, пастир Атанас Кременлиев, Георги Караславов, Любомир Дойчев, Лилия Шиварова, д-р Димитър Дончев, Асен Светлински, Никола Душков.

За някои от тези имена може да се разказва дълго и предълго, тъй като пътят им е не само интересен, а и противоречив, както е неспокойна и самата натура на Асен Кърджиев, който в юношеските си години има дори странствувания като харамия из Македония…

Борислав Ненов