Скандали тресат ямболското ловно дружество ”Сокол” през 1912 година

1381383088untitleddddВ Ямбол често закъсняваме. Това не е от вчера, нито от оня ден, а от десетки години. Така се получило навремето и със създаването край Тунджа на ловно дружество. В село Горна баня, например, такова дружество направили още през 1898 г., докато първите сведения за Ямбол сочат годината 1904.

Ако приемем, че е било така, а нямаме, поне на този етап, основание да се съмняваме в документите, намиращи се в Държавен архив-Ямбол, то сега сме в юбилейна фаза, колкото и да намалява дивечът, за сметка на постоянно увеличаващите се авджии.

Първото ямболско ловно сдружение се наричало „Фазан”, но не след дълго решили да го преименуват и то приело по-гордо наименование-„Сокол”. Така, както впрочем, се казва и Управата на ловците в царство България. Запазени са протоколи от дейността на дружеството край Тунджа едва от 1911 година, когато се събират 27 души и избират ръководство на сдружението. Сред учредителите са: Панайот Сивов, Панайот Ковачев, Иван Кратунов, Петър Аврамов, д-р Бочаров, Кутю Петров, Алекси Илиев, Панайот Сараиванов, Александър Минов, Иван Дулов, Тоти Димов, Тоти Андонов, Иван Чапъров, Васил Казанджиев, Георги Начов, Васил Гачев, Георги Минов.

Събранието, проведено през зимата на 1911 година, и по-точно на 27 февруари, изглежда безобидно-няма да се прави политическа партия, нито ще се създава търговска фирма или поборническо дружество, за да има място за крамоли, идващи от меренето на заслугите и заложбите на тоя или оня от тогавашните ямболци. Не станало обаче така-ежби бързо се появили, и Стефан Арнаудов и Панайот Ковачев спретнали контестация срещу начина, по който се провело Общото събрание на „Сокол”. И пратили възражението си до Върховния Управителен комитет на авджийското дружество.

От какво били развълнувани и недоволни тези двама ямболци? Те считат, че на общото събрание не е даден никакъв отчет за извършеното през прежната година и че се прави избор на ново настоятелство без да има нужния брой присъстващи членове на дружество”Сокол”. ”Изборът, извършен по този начин, е опорочен”, твърдят до ръководството на ловците в София Арнаудов и Ковачев, ала няма кой да им обърне особено внимание и работата се замълчава.

Приемат се не малко нови членове на дружеството, като част от тях не са от град Ямбол, а от региона, че дори и от по-далеч. Сред тези, които вече имат възможността законно да гърмят с чифтета из поля и гори, са сливенският търговец Димитър Стефанов, земеделецът от село Борисово Димитър Русев, бакалинът от село Тюркмен/днешно Тамарино/Жеко Димитров, началникът на клона на Земеделската банка в Търново Сеймен/сега Симеоновград/Александър Минов, търговецът от село Крумово Сава Николов, работникът от село Стралджа Али Мехмедов, както и още неколцина поклонници на лова.

Година по-късно-през 1912, пак през зимата, и пак през февруари, но този път на 12 того, се провежда второто редовно събрание на ямболското дружество ”Сокол”, като сбирката е открита от най-стария законен авджия-Д. Клатнов. Появили се две кандидатски листи за ново Настоятелство-едната водил Стефан Арнаудов-ако си спомняте той именно оспорва събранието от прежната година, другата оглавявал Филип Иванов, адвокат по занятие. При гласуването седемнадесет гласа събрал Ст.Арнаудов и оттук насетне той получил правото да колани дружество ”Сокол” с помощта на подпредседателя Панайот Иванов и на секретаря Тачо Георгиев.

Ако някой си въобразява, че това събрание минало по вода, то той дълбоко се лъже. Пак имало разпри, които родили заявление до Централния комитет на „Сокол”, в което се казвало: ”От ред години не е имало настоятелство, от ред години една и съща ръка е прибирала приходите и никакъв отчет не ни е даден. На събранията не присъстват петдесет плюс един от ловците. Ние сме 120 членове, а в избора на Настоятелство участват едва 20-30”. Заявлението до столичната централа е подписано от 20 членове на ямболското дружество ”Сокол”, а в София явно им додеяло от тукашните авджийски неразбории и не след дълго с нарочна заповед местното ловно сдружение било закрито…

Борислав Ненов

About the Author :