Скандалите в ямболската банка „Мизрах” през 1934 година

Когато става въпрос за пари, огледай се какво правят евреите. Тази максима е важала и край Тунджа през 20-те и 30-те години на миналия век, когато на ямболския терен все по-здраво се закрепва кооперативното народно дружество ”Мизрах”, играещо по същество ролята на банка. Основно за еврейския етнос в града, тъй като българи или турци, са влизали и закупували дялове от дружеството твърде рядко и хората от Авраамовото племе имат подавляващо мнозинство в тази кредитна институция.

През февруари 1933 година обаче над съществуването на банка ”Мизрах” облаците се сгъстяват, тъй като касиер-счетоводителят Илия Нисимов бъркал своеволно в касата, и както се бил улисал в тази си деятелност, щял да докара дружеството до фалит. За тези му изпълнения е заведено следствено дело под № 275, за да се видят в детайли злоупотребите му, а междувременно с огромни усилия хората от Управителния съвет все пак съумяват да овладеят ситуацията.

Не липсвали страсти дори и във финансовата институция, макар някои да считат, че там където шумолят парите, няма място за емоции. През 1934 г. обаче за член на ръководството на банка „Мизрах” бил избран Алберт Поликар, и този избор се превърнал в трън в очите на някои от ямболските евреи. Бохор Авишай е в основата на атаката срещу новия човек в Управителния съвет на дружеството, като неговият аргумент е, че Поликар няма българско поданство.

Ситуацията действително изглежда оплетена, понеже Алберт Поликар е космополит и това няма как да не държи в някаква степен на стремето неговите опоненти. Той е роден в Цариград, живял е край Босфора, придобивайки и турско поданство, а в Ямбол, поне според думите на неговия опонент Бохор Авишай, дошъл едва преди няколко години. И за капак се явил с испанско поданство.

Ямболският съд, сезиран от Авишай, се заинтересувал от статута на този твърде подвижен евреин и това е нормална за ония години практика, тъй като всяка промяна в ръководството на предприятие, банка, сдружение трябвало да мине за утвърждаване през Темида. На господин Алберт Поликар му се наложило да си припомни къде и кога е бил и той се върнал в спомените си 20 лета назад, тогава, когато, по неговите думи, се настанил край Тунджа. Търговецът-манифактурист, държащ магазин на пъпа на Ямбол, и по-точно на площад ”Освобождение” (през 30-те години на миналия век името ”Кобург” вече не е актуално наименование за центъра на града ), заживял край Тунджа през 1914 година, служил в Осми трудов набор през 1928 г., имал в биографията си и платен военен данък, което пък станало пет години по-рано-през 1923 г. – една от най-размирните в българската съвременна история.

„Не мога да бъда обявен за български поданик, тъй като нямам кръщелно свидетелство”, посочил в обясненията си пред съда г-н Алберт Поликар, което пък ни навежда на мисълта, че в Третото българско царство за подобен род документи може да се е следяло далеч по-строго, отколкото в Испания, която неотдавна приела за свой поданик ямболския търговец.

Началото на трийсетте години не са действително лесен период за банка „Мизрах”-през 1933 г. дружеството е напуснато от внушителен брой членове-32 на брой, сред които известни фигури като Нисим Кордова, Израел Хазан, Моис Меламед, д-р Криспин, Сабетай Леви. Дяловият капитал на банката към 31 декември 1932 г.е 441 600 лева, година по-късно калемът показва неговото намаляване. Подобно брожение в редиците на дружеството не става за първи път, няма да е и за последен, но притесненията ги има, тъй като-да не забравяме-Световната икономическа депресия все още не е приключила напълно и никой не е спокоен за парите си. Камо ли пък еврейският етнос, който все още е далеч от появата на своя държава и трябва често да лавира между законите на страните, дали му подслон.

След няколко есени и за местното дружество ”Мизрах” ще дойде изключително тежък момент, до тогава обаче все още остава някоя и друга година на относително спокойствие за парите на Авраамовото племе край Тунджа.

Борислав Ненов