Силвия Чолева: „За мен няма добра литература, ако в нея няма поне малко зрънце автентичност”

DSC08279„Разказът е най-трудната литературна форма, по-трудна дори от поезията, защото в поезията имаш патерицата на римата, докато в разказа с неговото много ограничено пространство трябва да разкажеш история, в която всяка дума трябва да си бъде на местото, защото тя е като тухличка, без която цялата къща може да рухне”. С тези думи литературният домакин на срещата Христо Карастоянов мотивира защо е избрал да представи Силвия Чолева с нейната книга с разкази „Гошко” във втората вечер на „Ямбол чете”.

Във всеки от разказите на Силвия Чолева има история, има съдби, има образи, има конфликти, има колизия, т. е. всичко онова, което може да хване читателят за гърлото на секундата, каза още Христо Карастоянов и допълни, че общото между всички творби е разминаването, отчуждението  между всички нас, но ценното е, че това разминаване тя е успяла да го внуши просто като полъх. Майсторството й на белетрист прави така, че тя успява в конкретната история най-неочаквано да вкара различни гледни точки.  Според Карастоянов големият майсторлък на разказите на авторката са поантите – тя не назовава нещата, а остава читателят сам да ги усети.

DSC08300В края на представянето литературният домакин изтъкна още, че Силвия Чолева е боец, защото се бори за това, което смята за важно за духовния живот днес, в тази почти оскотяла България.

Самата авторка обясни как се е родила идеята за книгата с разкази, разказа и действителната история на опитомено диво прасе, което е станало накрая на наденички и е послужило за вдъхновение на разказа „Гошко”.

DSC08312„Аз имам един принцип на писането, независимо дали е стихотворение или разказ, за мен няма добра литература, ако няма поне малко зрънце автентичност, т. е. ако не ти е минала историята през кожата, през сърцето, ако не ти се е случило нещо подобно. За мен трябва да има нещо истинско, нещо живо, върху което да се направи литературната творба”, сподели авторката и допълни, че във всеки от разказите в книгата има такова зрънце, някъде повече, другаде по-малко. С голямо сладкодумие авторката разказваше за някои от историите, послужили като зрънцето вдъхновение на разказите. Тя обясни, че при подредбата на разказите се е постарала да има връзка между тях и там, където започва първият разказ, да завърши последният. За мен децата и възрастните са най-уязвимите в обществото, затова и са част от героите ми.

Според авторката разказите й не са просто тъжни, а литературата има пречистващото свойство „да мине през тебе и да изтече мътната вода, с думите да дръпне тъгата, мъката и тя да отиде в разказа, а да не стои в теб. Да те детоксикира”.

About the Author :

Leave a reply