Сигнал до главния прокурор срещу кмета на Ямбол

DSC08480Сигнал за проверка до главния прокурор с копие до окръжния прокурор и национални и местни медии е изпратил Борислав Пехливанов срещу кмета на Ямбол. Той иска да бъде проверено дали не се касае за безстопанственост факта, че след като с влязла в сила присъда бившият кмет Кирил Тодоров е осъден, че е причинил щета на общината за над 66 хиляди лева, настоящият вече 10 години кмет Георги Славов не е защитил интересите на общината, като потърси връщане на причинената щета. Ето и текста на самия сигнал:

СИГНАЛ

за проверка

от Борислав Христов Пехливанов

Преди известно време бившия кмет на гр.Ямбол Кирил Тодоров го осъдиха окончателно https://dariknews.bg/regioni/sliven/bivshiqtkmetnaqmbolokonchatelnoosyden-310252 за щета от почти 66 000 лв!

  До тук добре ама не знам сегашния кмет на общината ГЕОРГИ СЛАВОВ потърсил ли е стария кмет за тази вреда от почти 66 000 лв? Това хич не са малко пари? Ако не го е направил това безстопанственост ли е или …? Носи ли се за това наказателна отговорност? Това означава ли, че всеки кмет може да вреди на общината с нашите общи пари и после нищо?

Г-н главен прокурор,

Сигнала ми е кратък и ясен! Моля да разпоредите проверка за резултата от която бих желал да ме информирате.

            Ето и самото решение:

РЕШЕНИЕ № 470 ОТ 01.12.2008 Г. ПО Н. Д. № 484/2008 Г., ІІІ Н. О. НА ВКС

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и осма година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Н.

ЧЛЕНОВЕ: С. Р.

Ц. П.

 

При секретар Л. Г. и в присъствието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Ц. П. н. д. № 484/2008 година.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Х. Т. срещу въззивно решение № 74/14.07.2008 г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 95/2008 г., по описа на съда, с което е изменена присъда № 7/21.03.2008 г., по НОХД № 230/2007 г. на Сливенски окръжен съд.

В депозираната жалба се визира допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна интерпретация съдържанието на приложимите правни норми на чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 15, ал. 1, ал. 2, т. 8, ал. 3 – ал. 6 от Закона за обществените поръчки и чл. 1, ал. 3 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Очертаната позиция се аргументира с доводи, обосноваващи престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираната дейност. Излагат се съображения за липса на извършени от подсъдимото лице нарушения на служебните задължения в причинна връзка с настъпилите имуществени вреди, невярно остойностени в размер на 117 164,60 лева. Твърди се че разделянето на обществената поръчка е мотивирано от желанието на К. Т. за усвояване на предоставената държавна субсидия в рамките на календарната година, като игнорирането на нормативните изисквания при подбора на фирми е резултат от действия на други длъжностни лица и индицира на вероятни хипотези на “неупражнен контрол, спрямо подчинени нему служители” и “допустителство” на неправомерност при вземане на колективни решения, изключващи неговата персонална отговорност. Поставя се акцент на доказателствената необезпеченост на субективните измерения на инкриминираното поведение на подсъдимия – пряк умисъл и преследвана цел, почиващи на предположения. Предявява се искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен и подсъдимото лице оправдано за очертаното в акта на обвинителната власт, виновно извършено престъпно деяние по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 НК.

Алтернативно се релевират лишени от конкретика оплаквания за констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, обективирани в неизпълнение на задълженията за всестранно обсъждане на обстоятелствата по делото и съответен коментар на направените възражения относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние; и за явна несправедливост на наказанието.

В съдебно заседание на 06.11.2008 година, подсъдимият Т упълномощените от него защитници се явяват лично пред настоящата инстанция, поддържат депозираната жалба по изложените в нея фактически и юридически аргументи и пледират за упражняване на очертаните в чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, или чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, касационни правомощия.

Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваният въззивен акт, следва да бъде оставен в сила, като правилен, законосъобразен и справедлив по отношение на санкционните последици Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 7 от 21.03.2008 г. на Сливенски окръжен съд, постановена по НОХД № 230/2007 г., К. Х. Т. е признат за виновен в това, че през месец ноември 2004 г., в гр. Я. в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на община Я., нарушил произтичащите от разпоредбите на чл. 15, ал. 1, ал. 2, т. 8, ал. 3 – ал. 6 от Закона за обществените поръчки и чл. 1, ал. 3 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, служебни задължения, с цел да причини вреда на общинския бюджет и да набави облага за ЕТ “Стройкомерсгруп 2004 – Графиня Жекова” и “Милтрейд” ООД, като от деянието са настъпили значителни вредни последици в размер на 38 703,46 лева, поради което и на основание чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е ангажирана неговата наказателна отговорност и му е определена наказателна санкция – една година и шест месеца лишаване от свобода, при условията на чл. 66 НК, с тригодишен изпитателен срок. Със същия съдебен акт подсъдимото лице е оправдано за разликата в стойността на причинените значителни вредни последици, предмет на обвинението от 38 703,46 лева до 126 461,60 лева.

По протест на представителя на прокуратурата и жалба на подсъдимия Т. е инициирана въззивна проверка пред Бургаски апелативен съд, финализирала с решение № 74/14.07.2008 г., по ВНОХД № 95/2008 г., с което първоинстанционната присъда е ревизирана в наказателноправната й част досежно съставомерните значителни вредни последици, стойностно изразени в сумата от 117 164,60 лева и изменена по отношение на наложеното наказание, чрез увеличаване на неговия размер на две години и шест месеца, с правоприлагане института на условното осъждане за срок от четири години.

Бургаски апелативен съд в рамките на възложения му от закона въззивен контрол, по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК е проверил правилността на присъдата и след прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствения материал, инкорпориран по делото, е формирал своето вътрешно убеждение и обективирал мотивирано изводите си по фактите и приложението на материалния закон. Изпълнявайки добросъвестно задълженията си, регламентирани в чл. 339 НПК, задълбочено и убедително е разгледал и коментирал доводите на представителя на прокуратурата и твърденията на защитата на подсъдимия, във връзка с доказателствената обезпеченост и юридическа аргументираност на приетите от първостепенния съд, фактически и правни констатации, значими за осъщественото от К. Т., престъпление по чл. 282 НК.

При анализа на описаната от Окръжен съд – Сливен фактология по настоящия казус, въззивният съдебен състав обосновал позиция, че същата е подробно и прецизно изследвана. Приета е безспорна установеност на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване и необходими за законосъобразното решаване на делото – извършване на инкриминираното деяние и неговото авторство, с изискуемата се конкретика – време, място, механизъм на осъществяване и вредоносен резултат, със съответното субективно отражение на тези обективни дадености в съзнанието на подсъдимото лице, като е отчетена непрецизност при лимитиране стойностните параметри на причинените имуществени щети на община Я., коригирани чрез увеличаване на техния размер до 117 164,60 лева.

Изводите на контролираната съдебна инстанция са направени след обстойна интерпретация на събраните по делото доказателства, приобщени чрез обясненията на подсъдимия Т., депозираните в хода на наказателното разследване свидетелски показания, изготвените оценъчно – технически експертизи и приложения писмен доказателствен материал и предпоставени от професионална, съобразена с изискванията на процесуалния закон, оценка на същите. Очертаната процесуална и доказателствено – аналитична дейност на въззивния съд е словесно материализирана в убедителни съображения за хронологичната последователност на действията и събитията, лимитиращи рамките на инкриминираното престъпление и предхождащи и последващи същото; в задълбочен коментар на съдържимите се в инкорпорираните доказателствени средства, релевантни за повдигнатото обвинение, фактически данни; и в обосновани от последните юридически издържани изводи за обективните и субективни характеристики на престъпния акт, визирани в наказателноправната норма на чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2 НК.

В тази насока на некоректност сочат декларативно формулираните доводи в касационната жалба за несъблюдаване на регламентираните в чл. 14 НПК, правни предписания за всестранно, обективно и пълно обсъждане на обстоятелствата по делото, при установяване и пресъздаване на правнозначимата за престъпната съставомерност на осъщественото от К. Т., фактическа обстановка и съпътствуващите ги бланкетни възражения за непълнота и липса на мотиви при тълкуване на относимата към казуса материалноправна нормативна уредба, предложени като аргументация за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Неоснователни са и релевираните оплаквания на защитата на подсъдимия за допуснато нарушение при правоприлагане на материалния закон.

Касационният съд намира, че в рамките на приетите за безспорно и категорично доказани фактически положения по делото и в съответствие с актуалната законова база и съдебна практика, Бургаски апелативен съд правилно мотивирал, че К. Т. е осъществил състава на престъпление по служба, с характеризиращите го обективни и субективни признаци, очертани в чл. 282, ал. 2 НК.

Подсъдимият Т. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на община Я. е нарушил произтичащите от разпоредбите на чл. 15, ал. 1, ал. 2, т. 8, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и чл. 1, ал. 3 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, служебни задължения, като издал заповеди № ІА – 1051/22.11.2004 г. и № ІА – 1052/22.11.2004 година и сключил договори за доставка на стоманени тръби и извършване на строително – монтажни работи с “Милтрейд” ООД и ЕТ “Стройкомерсгруп – Графиня Жекова”, с произтичащите от това правни последици – превеждане по сметки на визираните търговски субекти, сумата от 144 389,60 лева.

Същият е дерогирал установения регламент в чл. 15 ЗОП и в приетата с Постановление № 249/17.09.2004 г. на МС, Наредба за възлагане на малки обществени поръчки. В пределите на своята компетентност, в кръга на възложените му, с оглед характера и естеството на заеманата длъжност, задачи и функции, подсъдимият е извършил дейност, несъобразена с нормативните изисквания. Съдържимите се в действуващата уредба, императивни правила указват определяне стойността на обществената поръчка към датата на решението за откриване на процедурата по възлагане и изчисляване на същата, при договор за строителство на база стойността на строителството и доставката на всички стоки и услуги за неговото изпълнение, като се включват всички плащания без ДДС към изпълнителя на обществената поръчка. Волята на законодателя, обективирана в разпоредбата на чл. 15, ал. 5 и ал. 6 ЗОП е ясна и категорична, че изборът на метод за определяне на стойността на договора за обществена поръчка не трябва да се използува с цел заобикаляне прилагането на нормативния акт и не се допуска разделяне на обществена поръчка, включително при поетапно строителство, когато завършеният етап не може да получи разрешение за ползуване, като самостоятелен обект.

Визираните правни предписания са пренебрегнати от подсъдимия Т., който издавайки инкриминираните заповеди за назначаване на комисии с цел разглеждане на офертите за изпълнение на две отделни сделки, свързани с общия проект на процесния водопровод, всяка от които обоснована, с установените в чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата, стойностни параметри /от 45 000 до 100 000 лева/, разделил обществената поръчка, избягвайки предвидените в чл. 3 процедури, задължаващи го да обяви открит конкурс, проведе публичен търг или договаряне с покани. Последващите действия на отговорното длъжностно лице, изразяващи се в съзнателно подписване на 24.11.2004 г. на договори за доставка на стоманени тръби и извършване на СМР /строително – монтажни работи/ с избраните фирми “Милтрейд” ООД, гр. С. и ЕТ “Стройкомерсгруп – Графиня Жекова”, гр. Д. и реализираното по същите незабавно разплащане в размер на 144 389,60 лева са в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с настъпилите за бюджета на община Я., финансови щети. Накърнените обществени имуществени права и интереси, коментирани във взаимовръзка със създадените смущения в нормалното функциониране на съответния орган на местна власт и управление и с предпоставеното от това компрометиране на неговия авторитет и разколебаване доверието на гражданите, индициращи на вреди от неимуществен характер, законосъобразно са обосновали и заключението на въззивната инстанция за квалифициращия обективен признак на престъплението по чл. 282, ал. 2, пр. 1 НК. В рамките на очертаните значителни вредни последици, настоящият касационен състав констатира обаче математическа неточност при изчисляване размера на реално установените имуществени щети за община, град Ямбол. Цифровото изражение на техните стойностни параметри /117 164,60 лева/, не следва логически словесно материализираните в обжалваното решение разсъждения, индициращи на необходимост от общо заплатената с фактури, в полза на фирмите – съконтрахенти по инкриминираните договори, сума от 144 389,60 лева да бъде приспадната стойността на действително извършените строително – монтажни работи, оценени от техническата експертиза на 78 461,14 лева, в която видно от приложената количествено – стойностна сметка, са включени и използуваните стоманени тръби, предмет на процесната доставка. Прецизното извършване на изчисленията, предопределени от принципно правилно изградената позиция за формиране размера на причинените на общинския бюджет финансови вреди, сочи на 65 928,46 лева и мотивира корекция на съдебния акт за разликата между посочената сума, обективираща стойността на имуществените щети в обсега на значителните вредни последици и сумата 117 164,60 лева, за която е ангажирана наказателната отговорност на К. Т.

Фактите, интерпретирани при обсъждане на доказателствената съвкупност относно осъществената от подсъдимия обективна дейност, обуславят и убедителните изводи на Апелативен съд – Бургас за субективните измерения на престъпното посегателство по чл. 282, ал. 2 НК – пряк умисъл и специална цел. Формираните представи у К. Т. за нарушения на възложени му от Закона за обществени поръчки и нормативните актове по неговото приложение, с оглед длъжностния му статут, служебни задължения и за произтичащия от това вредоносен резултат, сочат на съдържание на виновно поведение, проявено в съзнаване обществената опасност на деянието и неговите общественоопасни последици и воля, насочена към реализация на последните.

Върховният касационен съд не възприема депозираните от процесуалното представителство на подсъдимия доводи за обективна престъпна несъставомерност на деянието, обезпечени с аргументацията че подборът на процесните фирми “Милтрейд” ООД, гр. С. и ЕТ “Стройкомерсгруп – Графиня Жекова” не е извършен от К. Т., а обективира взето от колективен орган, решение, като същият не е участвувал и в последващите действия по превеждане на уговорените в договорите, суми и организиране на строително – монтажните работи. Правно незначими за повдигнатото обвинение са предложените съображения. На подсъдимото лице са вменени нарушения на служебни задължения, свързани със заобикаляне на закона, регламентиращ възлагане на малки обществени поръчки и обективирани в инкриминираните заповеди и сключените двустранни сделки. Визираните от защитата фактически данни сочат на предпоставена от инкриминираното неправомерно поведение на К. Т., последваща дейност на подчинените му длъжностни лица и индицират на вероятност за съпричастност на същите, без да очертават оневиняващи подсъдимия и изключващи неговата наказателна отговорност, обстоятелства.

Неоснователни са и релевираните оплаквания за недоказаност на субективните характеристики на инкриминираното престъпление – умисъл, като форма на вина и преследваната цел – причиняване на вреди за община – Ямбол и имотна облага за търговските субекти – съконтрахенти по сключените договори. Отговорността за организирането на одобрените проекти, тяхното осъществяване, финансиране и строителството по възстановяване на тласкателния водопровод са изключително в предоставената на кмета компетентност. Към момента на отпускане на финансовите средства по изграждане на водопровода от Постоянната комисия към МС, подсъдимият е бил запознат с изготвените проекти и количествено – стойностна сметка на същите, съдържащи информация, че доставката на стоманени тръби е елемент от технологията за изпълнение строително – монтажните работи и размерът на изискуемата се за нея сума е включена в неговата обща стойност, поради което процесната доставка и предвидените строително-монтажни работи са части от един инвестиционен проект. Въпреки формираното знание, в нарушение на правните предписания, подсъдимият съзнателно разделил обществената поръчка.

На голословност и юридическа ирелевантност за субективната престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, сочи и декларираната мотивация за поведенческите прояви – желанието на Т. за усвояване на предоставената държавна субсидия в рамките на календарната година. Заявеното се опровергава категорично от приобщените доказателствени източници /свидетелските показания на Ж. И. и А. М./, еднопосочни и кореспондиращи си, относно състояли се контакти между кмета и лица от ромски произход /представили се за експерти/, предхождащи одобряването на инвестиционния проект, в хода на които последните обещали съдействие за финансирането му от държавния бюджет, срещу поети ангажименти изпълнението на обществената поръчка да бъде възложена на посочени от тях фирми. С оглед пълнота на изложението настоящият касационен състав счита за нужно да аргументира позиция, че дори да приеме доказаност на мотивите за допуснатите нарушения на служебните задължения, те не са обстоятелство, изключващо вината и основание за оправдаване на подсъдимия. Според доктрината и съдебната практика престъпното деяние е извършено при пряк умисъл, когато деецът съзнателно се насочва към причиняване на съответните общественоопасни последици. Целта, свързана с тяхното причиняване се включва в съдържанието на умисъла и го характеризира. Възможно е обаче тези последици да бъдат не само крайна цел на дееца, но и негова междинна, опосредяваща цел; елемент от комплексна цел; неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът съзнава, че не може да не настъпи от деянието, каквито хипотези, при доказателствена обезпеченост могат да обосновават, подобни твърдения.

Несериозни са и заявените в пределите на лансираната защитна теза, възражения, че К. Т. не е имал и ясно изградени представи за текстовото съдържание на подписаните от него заповеди и договори, и съпровождащите ги материали, поради повърхностен преглед на представената документация. Властническите и управленски функции на подсъдимото лице в качеството на кмет на община Я. не се свеждат до формално полагане на подпис /парафиране/ върху писмени документи, а обективират права и задължения за подробно запознаване, задълбочена преценка, търсене и проверка на професионални и компетентни становища при реализиране на своите правомощия и вземане на решения – необходимост, безспорно осъзната с оглед психо-физическото развитие и житейски опит на К. Т.

В контекста на обсъдената доказателствена съвкупност и при съблюдаване възприетата и описана фактология, обосноваваща приложимото материално право, на некоректност сочат и релевираните от защитата, оплаквания за недоказаност на очертаните в нормата на чл. 282 НК, субективни признаци на престъпното посегателство – цел да причини вреда на община – Ямбол и да набави за “Милтрейд” ООД и ЕТ “Стройкомерсгруп – Графиня Жекова”, облага. В тази насока следва да се акцентира на установените по делото обстоятелства, относно времето на постъпване на офертите с технически и финансови предложения по чл. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, тяхното документално оформление и регистрация, индициращи на предварително подготвена и организирана неправомерна дейност, насочена към причиняване на вредоносни последици. Офертите за доставка на стоманени тръби са постъпили на 19.11.2004 година, преди издадената от кмета заповед № ІА – 1052 за назначаване на комисия, със задача да изиска, разгледа и оцени подобни предложения; депозираните предложения за строителство на обекта, представени от ромите /Васил и Р./ и предадени чрез общинския съветник Мирилиев на директор дирекция” Териториално устройство и развитие” – Ж. И., не били подписани от представляващите търговските субекти, нито пък изготвени от упълномощени от тях лица, като същите не са заведени и по изискуемия се ред в деловодството.

Показателни за целенасочеността на действията на подсъдимия Т. към финансово облагодетелствуване на процесните фирми са и фактическите данни, сочещи на характера и естеството на техния предмет на дейност и на детайлите по сключване на инкриминираните договори и произтеклите от тях последици. “Милтрейд” ООД – гр. Сливен, занимаващо се с внос, износ и търговия с фитофармацевтични препарати и минерални торове е закупило стоманените тръби, обект на сделката два дена преди сключването й /на 22.11.2004 година/, при това 70 % от тях били употребявани, със сертификати от 1995 година. ЕТ “Стройкомерсгруп –Г рафиня Жекова”, гр. Д., съществуващ в правния мир като търговски субект от 27.09.2004 година не бил регистриран по ЗДДС и въпреки широкия обсег на предмета на дейност, включващ и строителство, същият не разполагал със строителна техника и работници, последното от които не препятствувало участие в процедурата по чл. 2 НВМОП, за ремонт на водопровода.

Сключването на договора с визираната фирма станало в отсъствие на нейния представител Г. Ж. и по необясними причини документът бил предоставен на кмета за подпис, не от длъжностно лице на администрацията, а от общинския съветник Мирилиев. Преведените за периода 29.11.2004 година – 15.12.2004 г., по посочените от ЕТ разплащателни сметки, парични средства /108 450,80 лева/ – престация по двустранната сделка, били изтеглени незабавно и сметките закрити, като поетите насрещни задължения за строително – монтажни работи не били изпълнени от съконтрахента по договора. Строителна дейност на обекта по реализиране на проекта осъществили работници на СК “Пътстройинвест” ООД и “Хидростроител” ООД, ангажирани от предприемачи от ромски произход, при липса на клаузи за подизпълнители в сключения договор и обективация в писмен вид на уговореното, във връзка с възлагането й и съответното заплащане.

Несъответни на буквата и духа на закона, са и маркираните в касационната жалба, избирателно поднесени доводи за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение на К. Т. по чл. 282 НК, базиращи се на обслужваща интересите на подсъдимия, интерпретация на сходни общественоопасни, противоправни и наказуеми прояви, индициращи на допустителство и неупражнен контрол върху работата на подчинени лица.

Допустителството, като престъпно деяние е очертано от правната норма на чл. 285 НК. Същото се обективира в бездействие /непредприемане на необходимото за възпрепятствуване извършване на престъпление от намиращо се в служебна зависимост длъжностно или недлъжностно лице/ и предпоставя виновност на последното, на каквито обстоятелства не сочат данните по делото.

Конкретиката по настоящия казус не обосновава и правоприлагане на нормите на чл. 219, ал. 2 и ал. 3 НК, регламентиращи съставите на непредпазлива и умишлена безстопанственост, при форма на изпълнителното деяние неупражняване на достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управление, разпореждане или отчитане на обществено имущество. Преценена в аспекта на насочеността на престъплението по отношение правнозащитените в сферата на дейността на държавните органи, обществени права и интереси и анализирана с оглед взаимоотношенията между субекта на престъпното деяние и подчинените му и предвид характера и особеностите на инкриминираните действия, тя сочи на несъответност с охраняемия обект на посегателство при общите стопански престъпления и не корелира на изискуемите се обективни и субективни признаци на визираната материалноправна разпоредба.

Очертаната позиция мотивира субсумиране на осъществената от К. Т. неправомерна дейност от правната норма на чл. 282, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1 НК и предпоставя заключение за правилно приложение на материалния закон от контролираната съдебна инстанция, с аргументираните от изложените съображения корекции в стойностните параметри на имуществените вреди. Констатираният недостатък в постановения съдебен акт следва да бъде преодолян в рамките на касационните правомощия по чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, чрез ревизия на обжалваното въззивно решение, като подсъдимото лице бъде оправдано за разликата в размера на значителните вредни последици по чл. 282, ал. 2 НК, от 65 928,46 лева, представляваща стойността на реално причинените имуществени щети на община Я. до 117 164,60 лева, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност.

Обсъждайки определената при условията на чл. 54 НК, наказателна санкция на подсъдимия Т., в контекста на декларативно релевираното оплакване, сочещо на правоприлагане на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касационната инстанция счита, че същата е съответна на тежестта на престъпното посегателство и обществената опасност на извършителя, корелира на целите на личната и генерална превенция. Подобно заключение, базиращо се на съдържимите се факти в доказателствената маса, релевантна при диференциране на наказателната отговорност и преценено на плоскостта на отсъствуващи конкретни доводи, предпоставящи коментар, мотивира липса на юридически изисквания за удовлетворяване на предявеното искане в касационната жалба, за намаляване на наказанието.

Наложената от въззивния съдебен състав, наказателна санкция – две години и шест месеца лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане, като вид, размер и начин на изтърпяване не компрометира принципа за справедливост и не сочи на претендираното несъблюдаване на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Същата е индивидуализирана при превес на смекчаващите отговорността дадености, след професионална оценка на относителните тежест и значение на данните за личността на подсъдимото лице, анализирани в контекста на лимитираната фактическа обстановка на престъпното посегателство. Последната, обективирана в конкретиката на механизма на извършеното неправомерно деяние, в стойностните параметри и характеристики на настъпилите значителни вредоносни последици и интерпретирана в аспекта на регистрираните в съдебната статистика, идентични случаи на неправомерни практики, мотивира висока морална и социална укоримост на престъплението. Инкриминираното престъпно поведение накърнява важна сфера на обществените отношения, свързани с дейността на органите на местна власт и управление, предпоставяйки сериозен социален отзвук и адекватна реакция на правоохранителните и правозащитни институции, проектирани в провежданата наказателна политика.

Предложените аргументи формират вътрешното убеждение на настоящия касационен състав, че в рамките на неговата компетентност и предоставени процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимия, следва да измени атакувания съдебен акт на Апелативен съд – Бургас, постановен по ВНОХД № 95/2008 г., като отмени същия в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на К. Т. за разликата в стойността на причинените с престъпното деяние по чл. 282, ал. 2 НК, значителни вредни последици от 65 928,46 лева до 117 164,60 лева и оправдае подсъдимото лице по така повдигнатото и предявено обвинение.

Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № 74/14.07.2008 г., по ВНОХД № 95/2008 г., по описа на Бургаски апелативен съд, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която е ангажирана наказателната отговорност на К. Х. Т. за разликата в размера на значителните вредни последици, причинени с престъплението по чл. 282, ал. 2 НК, от 65 928,46 лева до 117 164,60 лева и ОПРАВДАВА подсъдимото лице по така повдигнатото и предявено обвинение.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

About the Author :

Leave a reply