Селекцията, която така и не се прави в „Ямбол”
Верни на традицията, от ръководството на баскетболния „Ямбол” не правиха нищо по селекцията в продължение на почти цялото лято.
Позната история, така че, всъщност, нямаше изненада. И все пак това лято „Ямбол” би всичките си рекорди по мудност относно селекцията за новия сезон. Не само че отборът стартира подготовката си едва с 5 състезатели, от които единият няма и 16 години, но нашите нямат и треньор.
„Оттеглянето от поста на Радионов бе пълна изненада”, каза ми тия дни човек от ръководството на клуба. Нещо с тази оставка на Юлиян, дадена дистанционно от Япония, продължава да ме съмнява. Дали пък Радионов не е решил да се оттегли, след като е разбрал, че „Ямбол” ще разполага с много по-нисък бюджет през новия сезон.
Предварителните сметки показват минус 50 000 лева в сравнение с миналия сезон, или поне така се твърди. Субсидията, давана всяка година от община Ямбол, действително бе намалена, ала част от парите за мъжкия тим отидоха за детско-юношеската школа. Така че всъщност парите са пак за баскетболния клуб.
Какво даде в последните години обаче тази детско-юношеска школа за мъжката гарнитура? Нищо. Или почти нищо. Треньорът Радионов считал, че плеймейкърът Косьо Великов няма качества за мъжкия отбор. И Косьо спря дори да тренира, а той бе възлова фигура при юношите на Валери Бъчваров, и един от добрите състезатели на този пост в България.
Андрей Иванов продължи при мъжете, ала игра символично. Ако е за две-три минути, и то не във всеки мач, той влизаше за толкова и когато Чолаков бе старши треньор. А Андрей на два пъти бе обявяван за най-добър център при юношите в страната ни…
Само при Росен Иванов нещата не бяха спирани от треньора. Крилото бе затиснато от дискова херния и не рискува да мине под скалпела.
Вината за нулевото вливане на юноши в мъжкия „Ямбол”не е само на Радионов. Дори при Юлиян това бе по-разбираемо. Над него висеше опасността от неудачен дебют като старши треньор на мъжки тим в Лигата. Никой нямаше да го пожали – нито феновете, нито Управителния съвет. При втория си сезон начело на жълто-сините, Радионов пак имаше възможност да вземе поне двама чужденци. Станаха трима, всъщност, през миналата есен. Плюс няколко добри и много рутинирани български баскетболисти: Говедаров, Дурчев, Стоян Петков, Динко Маршавелски. Въпреки тази селекция, която стана с немалко пари, разбира се, „Ямбол” изпревари само бедняците Плевен и „Черноморец”-Бургас.
Сега накъде отива баскетболният ни клуб? Призивите на някои от феновете да се играе с наши момчета, са несериозни. Най-вече поради факта, че „Ямбол” няма млади собствено производство, с които да направи тим. Само Евгени Иванов, Росен Иванов и Стилиян Иванов са на пейката от ямболското ново поколение. Гената не е вече и толкова млад, на неговата възраст Павлин Иванов играе в националния мъжки тим. Връзката между детско-юношеската школа и мъжкия отбор е тотално прекъсната от доста сезони. Последната добра вълна, вляла се при мъжете, бе от „котилото” на треньора Здравко Янчев. В нея бяха Марчев, Андреан Илчев, Светлин Иванов, Янко Реджев, Калоян Попов, преди това братя Диневи. Друг въпрос е, че повечето от тях не направиха впечатляваща кариера.
Така че сега и тук, няма просто с кои баскетболисти да се излезе в мъжкото първенство. Стилиян Иванов е на 16 години, и диша с акумулатори, на този етап от развитието си. Преди време на едно Общо събрание на баскетболния ни клуб се сдърпах с някои от членовете на Управителния съвет. Аз твърдях, че юношите трябва да участват в Младежката лига или в „Б” група, за да трупат мачове. Много мачове. От УС ми обясняваха , че, първо –било скъпо да играят там, и второ – нямало всъщност млади наши играчи, а с трима души как да играят в Младежката лига.
Скарахме се още повече. Защото не можех да приема, че имаме детско-юношеска школа, а нямаме всъщност дори петима баскетболисти, с които да излезем срещу втората гарнитура на „Балкан”или на Варна.
Онова беше пиеса на абсурда, сега обаче пак имаме същото, щом към 1 септември „Ямбол” няма дори треньор, камо ли пък селекция.
Борислав Ненов
