Сезонът приключи – какво постигна баскетболният „Ямбол”?

DSC00779Много слаб сезон или добре свършена работа в сезон 2014/2015 имаше баскетболният „Ямбол”? Неизбежен въпрос за всеки спорт, в който има класиране, в който са вложени не малко градски пари, какъвто е случаят с нашия клуб, защото той и този сезон получи близо 250 000 лева от общинската хазна.

Толкова бюджетни пари не получава никой друг баскетболен клуб в България. По-богати, разбира се, има – класик пак бе „Лукойл-Академик”, и пак с Валентин Златев зад гърба си. „Левски” тръгна с огромни, за нашите стандарти, пари – Цветан Василев още не бе забягнал в Сърбия. Много повече финансови средства имаха и в Ботевград, и в Самоков, и във Варна.  Колко точно – никой не казва, или си съчинява нещо си, по най-различни причини.

Бюджетът на баскетболния „Ямбол” трябваше да е към 400 000 лв. И миналия сезон бе толкова. Освен общинските пари, там трябваше да постъпят суми и от частния бизнес.

Колко постъпиха не е съвсем ясно, но щом в зала „Диана” дойдоха американците Карон Джонсън и Тейлър Лейсър, както и хърватинът Тони Бърнас, пари трябва да е имало.

ПРОПУКА ЛИ СЕ „ЯМБОЛ” И В КАКВО?

Фактите сочат, че жълто-сините не съумяха да извадят няколко мача, които биха ги поставили по-напред в класирането в редовния сезон. Драматично загубихме у дома от „Балкан”, „Рилски спортист”, „Лукойл-Академик”, пропуснахме веднъж и „Черно море порт”. Четири??? пъти обаче се издънихме срещу „Берое”, един отбор от нашата черга, а това вече бе в повече от предвиденото. А и когато губиш в зала „Диана” мачове на кантар, явно нещо не е както трябва. Защото липсата на шанс също е белег на класа, никой не излиза на терена с патент за победата. Видя се как „Левски”, останал по бели гащи, без звездите си, удари „Лукойл-Академик”, после Варна цапна на финала за Купата на България пребогатия „Лукойл-Академик”. Ако парите работеха сами по себе си, титлата да отиде край морето, би трябвало да е невъзможно. Ала е там…

На „Ямбол” не липсваше спортна злоба, момчетата на Юли Радионов правеха страхотни обрати в няколко мача срещу грандовете. Стоян Петков, Лейсър, Дурчев, Стойо Чолаков, доказаха, че не излизат победени още в съблекалнята. Страхотен боец бе и центърът Карон Джонсън. Чернокожият американец обаче бе нож с две остриета. Той бе колкото полезен, толкова и вреден за „Ямбол”. Убийствено атлетичен, техничен, имащ и стрелба от средно разстояние, много мощен, Джонсън бе един от най-добрите центрове в Лигата. Същевременно бе ампутиран от всякаква дисциплина на терена. Последното доведе до няколко загуби за „Ямбол”, след като Джонсън беше традиционно дисквалифициран. Класическият му номер стана при гостуването в Самоков, когато 10 минути мачът не можа да бъде подновен, защото американецът не искаше да напусне игралното поле….

Треньорът Радионов не можа да се справи с него. Иван Чолаков също опита да го вкара в релси, и той не успя. А Карон трупаше наказания, и при това положение, нямаше полза да бъде с жълто-синия екип. Би трябвало да е ясно и на третокласниците, че той бе най-скъпият играч в тима…

Случаят Джонсън може да бъде и христоматиен за всеки треньор в България. За всяко клубно ръководство. Защото трябва да се знае, да се прецени, преди да се подпише договор, какъв е баскетболистът и по време на игра, и извън терена. За Джонсън, освен гафовете по време на мачове, се видя, че има издънки и по време на тренировки. И едното, и другото се отразяваше лошо на съотборниците му. Това го бях писал още докато Карон бе част от „Ямбол”. И се сбъдна прогнозата ми, че без него нашият отбор няма да е по-слаб, а дори обратното. Не се възхищавам от себе си, но така стана. Маршавелски, и особено Стоян Петков, запушиха в значителна степен тази невралгична зона. Стоян е фантастичен играч за ръста си, и за заплатата си – готов да умре, но да спечели топката, можещ да разбие коша и от тройката, ако го изпуснат. Много изобретателен на „втория етаж”, и всичко това, при неговите мижави 201 сантиметра. При това отборен състезател, комбинативен.

Може би след десетина години публиката ще забрави името на Стоян. Ще запомни скъпите, точкаджиите. Но „Ямбол” през годините е марка именно заради баскетболисти като Стоян Петков. Такива бяха Димитър Димитров, Емил Стаменов. Митко Ангелов бе и двете – затова той е сред знаменитите. Ако Ангелов обаче нямаше лъв в сърцето си, никога не би почвал мачове като титуляр с екипа на България. Защото като юноша, за много по-талантлив се считаше Добри Монев. Някой да помни после този играч?

Така че Петков направи изключително много, за да не губи „Ямбол” драстично битките на „втория етаж”. Маршавелски опита, имаше сполучливи мачове, или по-скоро периоди от мачове, но или не му  достига класа, или не е за тази работа. Защото при 2011 сантиметра, и  когато си сред първите трима по височина в първенството, а именно такъв е случаят с Костадин, би трябвало да си ас. А той не стана…

Какво се постигна с привличането в хода на шампионата на Дурчев, каква бе стойността на Бърнас и Лейсър, е друга част от пъзела, който трябва да ни даде отговор на това какъв бе сезонът на „Ямбол” – слаб или добър. Това обаче е тема за следваща публикация в „Неделник”.

Борислав Ненов  

About the Author :

Leave a reply