Сезонът на теменужките

Позабавлявахме се, помня, като плъпнаха калинки из държавната администрация, поразвесели ни политическата фауна на ГЕРБ, въпреки че беше лошо предзнаменование. Сега, като дойде ред за изява и на политическата флора, отгледана от любимата на българския народ партия, сякаш не ни е до усмивки. Теменужката, това невинно цвете, ако погледнем по-мащабно, е фатално за родната политика и родните политици. Страстта на Иван Костов към теменужките, с които обичал, твърдяха запознати,  да разговаря, се оказа пагубна за България страст. Не знам точно какво е нашепвало нежното цвете на премиера, но  енергийната политика на неговото правителство бе съсипваща. Прекалено ще е, ако държим отговорна клетата теменужка за безумния договор с така наречените Американски електроцентрали, разбира се, но безумията, така или иначе, натовариха и невиното цвете с трагическа вина.

А говоря за безумия, за поредица от погроми,  не за злощастен инцидент, защото това не бе единственият удар по енергетиката от онова време. Тогава, ако не се лъжа, започна и най-ненужната, съсипваща икономиката ни, съсипваща и нищожните ни доходи, атака срещу ядрената ни енергетика и АЕЦ „Козлодуй” преди всичко. Едно нежно цвете на българската политика, настоящият вицепремиер Меглена Кунева, се отличи особено, когато съсипвахме родната енергетика. Нейна е била, както се оказа, гениалната идея да закрием предсрочно блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, нейните амбиции, както се оказа, са  изкривили директивата на Европейския съюз. А последна грижа на жената, прицелила се в еврокомисарския пост и направила завидна кариера, е бил интересът на обедняващата България и още по-бедния български народ.  Компрадорската и идиотска политика на нашите управници в сферата на енергетиката, за жалост, се превърна в традиция, в постъпателно, систематично унищожаване на съграденото.  И, ако се чудехме някога, цинизмът на самозабравилите се властници ли е причина за погромите, или малоумието им, то сега е ясно, че директивите на ЕС, с които се оправдават, са само удобен параван.

Мишкуването на нашите избраници, така ще дойде работата, е над всичко, над националните интереси, над здравия разум и над морала! Мишкуването, тъкмо мишкуването, защото всеки гледа да клъвне нещичко, колкото може, а алчността им е прекрасно прикритие за едрите хищници, дето крадат милиони. Проводник на тази абсурдна, ужасяваща политика, е друго нежно цвете на родната политика, одарено от Провидението, сякаш нарочно, със съдбовното име Теменужка. Сегашният министър на енергетиката, де юре, е главен виновник за несекващите  и множащи се погроми, но де факто, ако сме коректни, е само трансмисия на политиката, налагана от премиера.  Днешната Теменужка, както онези теменужки, току нашепва нещо на премиера, но Бог знае доколко се вслушва той в думите й, пък и не е съвсем  ясно има ли какво да чуе, защото никой май не е запомнил да е казала нещо смислено. Политическото шушукане между нежното цвете и премиера, в крайна сметка, не води до нищо добро! Напротив, резултатът е не просто отчайващ, а направо неправдоподобен, разминаващ се със здравия разум и нормалните практики.

Един лесен пример е разигралата се баталия около АЕЦ „Белене” и юнашката поза на Бойко Борисов, който се възправи, помним, горд и непреодолим, срещу безчислените и смислени доводи на опозицията. Аргументите да се строи втора атомна електроцентрала бяха много и добре обосновани,  имаше и нарочен референдум, но премиерът бе непреклонен, докато се облягаше, за наше нещастие, на политическия волунтаризъм, а не на икономическата логика. Помним несериозното му, безотговорно дрънкане за милионите, зарити в „гьола”, както се изразяваше тогава, помним  и олимпийското му спокойствие, когато осмиваше предупрежденията на опозицията. Смешният човек и тогава, и сега, обаче бе той, защото го предупреждаваха какво ще загубим,  с цифри и факти, които се оказаха точни, за наше нещастие. Спирането на втората атомна електроцентрала, което бе смешен и срамен политически акт,  необоснован държавнически, беше доказано, след пространен и задълбочен анализ, ще ни лиши не само от евтина електроенергия, но ще ни натовари със загуби от вече закупеното оборудване и загуби от делата, които ни предстоят и няма как да спечелим.

Всичко това беше ясно и точно казано и доказано с аргументи, числа и факти, но Теменужката и нейният повелител, наместо да се вслушат в гласа на разума, изпадаха в някакво шизофренично опиянение, докато плямпат необуздано глупости. Невероятни, наистина шизофренични глупости, защото ни убеждаваха, че ще спечелим, ако не строим АЕЦ „Белене”, че спирането на недостроения проект, глътнал милиарди е изгодно за нас, а не довършването му, а върхът на идиотизма бе, че се надяваха ние да осъдим руснаците, не те нас. И този тъй грандиозен идиотизъм, ако говорим сериозно, е само незначителен детайл в необозримата шизофрения, която обгръщаше проекта, която го затрупваше с удивителните, многотонни глупости на управляващите. И докато се плямпаше необуздано и безотговорно, НЕК закономерно стигна до ръба на фалита, но Теменужка и отглеждащите политическата флора, продължиха с безотговорното плямпане и се заоправдаваха, като току сочеха някакви мними виновници. Паралелно с това те продължиха погрома по направо сюрреалистичен начин с намножаването на алтернативните източници за електроенергия, отново оправдавайки се нескопосно с директивите на ЕС.

Нескопосно, подчертавам, защото според директивите, до края на 2020 година, ние трябваше да произвеждаме алтернативна електроенергия, три пъти по-малко от тази, която вече произвеждаме! Бедна България, оказва се, Бог знае как, но тихомълком, се бе превърнала в световен шампион по производство на най-скъпата електроенергия! Тази енергия, държа да подчертая, достига цена 22 пъти по – висока от цената на електроенергията, произвеждана в АЕЦ, а разликата плащаме всички ние, веднъж като пълним хазната, от която богатеят, за наша сметка, производителите на скъпата енергия, а втори път, като плащаме най-скъпия ток в Европа, ако го съотнесем към доходите. Или, ако трябва да обобщим, губим милиарди, заради спрения проект, губим около милиард, заради делата, губим милиарди и заради непропорционално и незаконно намножените ВЕИ – инсталации и прочее шарлатании.

Правителството обаче не счита, че има вина и напада, наместо да се оправдава, нахално и безцеремонно, като в кръчмарски спор и досущ по каруцарски! А би могло, ако не друго, поне да се извини, или да отдели мъничко пари от двадесетината милиарда заем за спасяването на НЕК, да речем. Заробващият ни заем, апропо, потъна някъде и никой, ама никой, не си направи труда да обясни къде се дяна, пък и никой не запита за какво са пропиляни толкова пари! Никой не пита и сега, за жалост, как и защо вирее политическата флора, кому са нужни очевидно ненужните теменужки, пък и кой, кога, как ще плаща за пропилените пари и надежди!…

Любомир Котев